5 Р Е Ш Е Н И Е №12 гр. София, 19 февруари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1647/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор при ВтАП и жалба на подс. К. С. Х. срещу решение № 192/06.11.2015г. на АС - гр. В. Търново, с което е изменена първоинстанционната присъда № 23/27.05.2015г. по нохд № 219/15г. на ОС-гр.Русе. В касационния протест се сочат основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Изразява се несъгласие с частичното оправдаване на подсъдимия по чл.26, ал.1 НК, с намаляването на увеличеното по чл.24 НК наказание и се изтъква, че на подсъдимия е наложено занижено и несправедливо наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Касационната жалба на подс. К. Х. съдържа оплаквания за несправедливост на определеното наказание с позоваване на тежкото му семейно положение. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа частично протеста - единствено в частта, касаеща приложението на чл. 24 НК и извършеното от въззивния съд намаляване на размера на увеличеното по този ред общо наказание на подсъдимия. Защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, като пледира и за неоснователност на касационния протест. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното от него. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в протеста и жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда № 23 от 27.05.2015г. по нохд № 219/2015г. по описа на ОС-гр.Русе подс. К. С. Х. е признат за виновен и осъден, както следва: - за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 във връзка с чл.198, ал.1 от НК, като при условията на чл. 58а НК във връзка с чл.373, ал.2 НПК му е наложено наказание 8 (осем) години лишаване от свобода; - за престъпление по чл.152, ал.4, т.4 във връзка с ал.3, т.5 във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл.18, ал.2 от НК, като на осн. чл.58а от НК и чл.373, ал.2 от НК му е наложено наказание 10( десет) години лишаване от свобода; - за престъпление по чл.150, ал.2 във връзка с ал.1 НК, като на осн. чл.58а НК и чл.373, ал.2 от НК му е наложено 5 (пет)години и 4(четири) месеца лишаване от свобода; - за престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 във връзка с ал.1, пр.1, като на осн. чл.58а и чл.373, ал.2 от НПК му е наложено наказание 2 ( две) години и 8(осем) месеца лишаване от свобода; - за престъпление по чл.142а, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 НК, като на осн. чл.58а и чл.373, ал.2 от НПК е осъден на 3(три) години и 4(четири) месеца лишаване от свобода; - за престъпление по чл.142а, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 НК, като на осн. чл.58а и чл.373, ал.2 от НПК е осъден на 3(три) години и 4(четири) месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23 НК съдът определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия в размер на 10(десет) години лишаване от свобода. На осн. чл.24 НК увеличил така определеното общо наказание с Ѕ , като постановил подсъдимият да изтърпи общо наказание в размер на 15 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 197/2015г. по описа на Апелативен съд - гр. В. Търново, приключило с постановяване на атакуваното пред настоящата инстанция решение № 192 от 06.11.2015 година. С него първоинстанционната присъда е изменена, както следва: -в частта, с която подсъдимият е признат за виновен при условията на продължавано престъпление да е лишил противозаконно от свобода Д. Д. Л. и Г. П. Л., като отменил приложението на чл.26, ал.1 НК и признал подсъдимия за невинен по тази част на обвиненията; -в частта, с която на осн. чл.24 от НК е увеличено общото най-тежко наказание от десет години с Ѕ( пет години), като намалил увеличението от 5(пет) на 2(две) години. -потвърдил присъдата в останалата част. Касационните жалба и протест са срещу съдебен акт по чл. 346, т. 1 НПК, депозирани са в законоустановения 15-дневен срок от съобщението за изготвяне на въззивното решение и са допустими. Развитите в тях доводи позволяват общото им обсъждане. Протестът е неоснователен. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Производството е протекло по реда на глава 27 от НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” - чл.373, ал.4 във връзка с чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият Х. признал изцяло описаните в обвинителния акт факти и е дал изричното си съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. След преценката по предпоставките по чл.372, ал.4 НПК, съдът е пристъпил към диференцираната процедура по гл.27 НПК, като е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, приложил е материалния закон и е определил наказание при условията на чл.58а от НК. На първо място развитото от прокурора в касационния протест оплакване за материална незаконосъобразност на въззивния съдебен акт, свързано с оправдаването на подсъдимия по чл. 26, ал.1 от НК за всяко от престъпленията по чл. 142а от НК е неоснователно. Установено по делото е, че след като проникнал с взлом в дома на пострадалите- Г. Л. и Д. Л. подсъдимият последователно осъществил поредица от действия, насочени към отнемане вещи от владението на Д. Л., възпрепятстване на свободното придвижване на пострадалите чрез връзването на ръцете им с тел, както и действия срещу половата неприкосновеност на Г. Л.. Правилно е прието от въззивния съд, че реализираното от подсъдимия поведение по връзването на пострадалите, отвеждането им в мазето на къщата, последвалото им отвързване единствено с цел да бъдат отведени от мазето до първия етаж на къщата, където отново са били възрани следва да се квалифицира като „противозаконно лишаване от свобода” спрямо всеки един от пострадалите - Д. Л. и Г. Л.. Същото обаче не разкрива характеристиките на продължавано престъпление. Престъплението по чл.142а НК – „противозаконно лишаване от свобода” е типична проява на продължено престъпление -касае се до едно деяние, продължаващо трайно и непрекъснато във времето. Фактическите усложнения, произтичащи от допълнителни прояви на дееца, паралелно протичащи с вече постигнатото „лишаване от свобода” на определено лице, не променят характера му на единно престъпление. По твърденията за "явна несправедливост на наложените наказания". При касационната проверка на атакуваното решение, ВКС констатира, че и в тази част същото е обосновано и законосъобразно. Тежестта на отделните деяния- шест на брой - е съпоставена с целите на генералната и индивидуалната превенция. ВКС не констатира да са налице обстоятелства, влияещи на наказанието, които да са останали извън вниманието на съдилищата или пък тяхната относителна тежест да е била подценена. На подсъдимия са наложени наказания "лишаване от свобода" в размер близък до максимума на предвиденото в закона за всяко от престъпленията, за които е бил признат за виновен, при отчитане на обективно установените смекчаващи отговорността му обстоятелства- обстоятелството, че е баща на две малолетни деца и оказаното съдействие при установяване и доказване на релевантната фактология. Предходните осъждания на подсъдимия, които са значителни по брой, наличието на обстоятелства относно уврежданията на пострадалите, невлияещи на квалификацията, продължителността на разнообразното по вид и обхват престъпно поведение, проявената упоритост и прекомерна принуда, излизаща извън необходимото за преодоляване съпротивата на пострадалите, са отегчаващи обстоятелства, които закономерно са отчетени от инстанциите по същество. Последвалото грабежа поведение на подсъдимия по връщане на част от парите- 5 лв.- на пострадалия Л., след молбата му, че ще остане без всякакви средства, не повлиява на изводите за конкретната тежест на извършеното от него престъпление и не обуславя необходимост от допълнително намаляване на наложеното наказание. Предвид изложеното не се констатират основания за последващо облекчаване положението на подсъдимия чрез намаляване размера на наложените му след редукцията на чл.58а, ал.1 НК във връзка с чл. 373, ал.2 НПК наказания за отделните престъпления. Подобно разрешение би се явило в противоречие с базисните правила на индивидуализацията на наказанието и целите, които законодателят му е възложил. Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивната инстанция, че приетият размер на лишаването от свобода за всяко от престъпленията е необходим за постигане на целите на наказанието спрямо подсъдимия, доколкото неговото поведение при осъществяване на деянията, насочени към различни по вид защитими от правото обществени отношения, далеч надхвърля необходимото за постигане на престъпния резултат. ВКС не намери съдилищата да са допуснали нарушение, като са приложили чл. 24 НК по отношение наложеното най-тежко наказание на подсъдимия в размер на 10 години лишаване от свобода. В конкретния случай инстанциите по същество са спазили закона, обосновавайки извода си, че за постигане на целите на наказанието е необходимо наложеното най-тежко да бъде увеличено по реда на чл. 24 НК, тъй като именно по този начин би се стигнало до размер на наказанието "лишаване от свобода" съответен на естеството и тежестта на включените в съвкупността деяния. Този извод е обоснован с доказателствената съвкупност и със събраните доказателства за личността на извършителя. Касае се за съвкупност от шест престъпления, някои от тях изключително тежки не само като квалификация, но и като начин на извършване и последици, поради което изтърпяването само на наказанието, наложено за най-тежкото от тях, би противоречало на критерия за справедливост. При обсъждане на предпоставките за приложение на чл. 24 от НК въззивният съд правилно е приел обаче, че увеличаването на основното общо наказание от 10 години лишаване от свобода с 1/2, а именно с 5 години, ще доведе до налагане на прекомерно тежко наказание за подсъдимия. Извършената в контекста на този въпрос преценка е законосъобразна и почива на общоприетото разбиране, че увеличаването на наказанието по реда на чл.24 от НК е възможност за съда, която е обусловена от необходимостта да се наложи справедливо наказание, съответно на извършените в съвкупността престъпления. Увеличението на общото наказание от 10 години с още 2 години е в пределите на закона и като размер е достатъчно тежко, така че да се постигнат заложените от закона цели по чл.36 НК. Отделно от това обстоятелствата посочени в протеста, на базата на които се иска връщане на делото за увеличаване размера на наказанието по чл.24 НК са били отчетени от инстанциите по същество като отегчаващи при индивидуализация на отделните наказания за престъпленията в съвкупността. Ето защо не биха могли допълнително да се съобразяват и при приложението на чл.24 НК и да се явят основание за отмяна на акта в коментираната част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. В този смисъл, като е намалил размерът на увеличеното наказание с две години, апелативният съд не е допуснал претендираното нарушение, свързано с несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Предвид изложеното и като констатира неоснователност на наведените в касационната жалба и протест доводи и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 192/06.11.2015 г. на Апелативен съд- гр. Велико Търново, постановено по ВНОХД № 197/2015 г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: