Р Е Ш Е Н И Е № 404 гр. София, 01 октомври 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1312 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане на осъдения А. М. М., депозирано на 21.06.2012 г, за възобновяване на ВНОХД № 430/11 по описа на Окръжен съд, Благоевград, по което е постановено решение № 461 от 21.12.11, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Благоевград, № 4601 от 13.06.11 г, по НОХД № 681/09. С първоинстанционната присъда подсъдимият А. М. М. е признат за виновен в това, че на 24.06.2005 г, в района на пътя между [населено място], общ. Благоевград, и язовир „Стойковци”, при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 15, ал. 1, чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и 6 и чл. 46 ЗДП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А. С. Х., престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, и, на основание Закона за амнистията / ДВ, бр. 26/09 / не му е наложено наказание, като, на основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати на пострадалия Х. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 1 000 лв, заедно със законните последици. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че доказателствените изводи са неправилни, че произшествието е настъпило по вина на гражданския ищец, че не следва да бъдат кредитирани заключенията на АТЕ-зи, че в изготвянето им е участвало вещото лице М., което не притежава необходимата правоспособност, че е неправилен изводът за това, че средната телесна повреда е получена при инкриминирания пътен инцидент / А. Х. е съобщил, че е пострадал при битова злополука /, че приетото съпричиняване не е отчетено в достатъчна степен, че при обсъждане на гласните доказателства не са спазени процесуалните изисквания, че не е взет предвид съставеният акт за административно нарушение, че материалният закон е приложен неправилно. Иска се да бъде отменено въззивното решение, по реда на Гл. 33 НПК, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият пледира за уважаване на искането. Частният обвинител и граждански ищец или негов представител не се явяват и не изразяват становище по искането. Представителят на ВКП счита, че искането е основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. То е подадено от лице, имащо право на това, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният съд е извършил подробен анализ на доказателствените източници, спазвайки изискванията на чл. 14 НПК. Обсъдени са в съвкупност писмените и гласни доказателства и доказателствени средства и са изведени верни изводи по релевантните факти. Обстойно са анализирани гласните доказателства, изводими от свидетелските показания, като същите са интерпретирани съобразно действителното им съдържание. Вещото лице, участвало в АТЕ-зи, разполага със специални знания от областта, интересуваща процеса, поради което не е имало процесуална пречка да бъде ангажиран по делото. Неоснователно се възразява срещу АТЕ-зи, чиито заключения отговарят пълно и изчерпателно на поставените въпроси и допринасят за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване. Ето защо, няма пречка същите да бъдат ползвани при формиране на доказателствените изводи. Що се отнася до акта за административно нарушение, данните, вписани в него, нямат доказателствена стойност, а подлежат на доказване, по реда и при условията на НПК, поради което данните от акта са ирелевантни за изхода на делото. Събраните доказателствени източници дават основание да се изведе изводът, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, както са приели инстанциите по същество. Изяснено е, че произшествието е възникнало поради управлението на подсъдимия в насрещното за него движение, довело до настъпване на челен удар с превозното средство на пострадалия. Установено е, че виновният водач се е движил със скорост, несъобразена с пътните условия / предстоящ ляв завой, наклон на пътя, затруднена видимост поради наличието на буйна растителност от двете страни на пътното платно /. Увреждането, получено от св. Х., е в резултат на процесното произшествие. Касае се за травма на десния долен крайник / счупване на кости /, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК. Вещото лице, автор на СМЕ, е дало разяснение, че при такава травма е възможно непосредствено след удара пострадалият да изпитва болка с по-нисък интензитет, позволяващ му самостоятелно придвижване за определен времеви интервал. Изяснено е, че увреждането отговаря да е получено при транспортно произшествие / травмата е причинена от сила, приложена по оста на стъпалото и костите, при фиксирано върху пода на автомобила дясно стъпало /, който извод обуславя и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието и резултата. Неоснователно се възразява, че св. Х. е получил телесната повреда по друг повод / а не при процесното произшествие /. В медицинската документация, приложена по делото, изрично е посочено, че А. Ханджийски е пострадал при ПТП, респективно, такива данни са били съобщени от него при постъпването му в здравното заведение. Терминът „битова злополука” се съдържа единствено в издадения му болничен лист и е използван от лекуващия лекар, за да отговори на изискванията при оформяне на болничните листове. Ето защо, не се поражда съмнение относно причината за полученото от св. Ханджийски телесно увреждане. Отчетено е това, че той също се е движил с несъобразена скорост, с което е съпричинил престъпните последици. Това обстоятелство / съпричиняването /, в случая, има отношение единствено към размера на уважения граждански иск, тъй като на подсъдимия не е наложено наказание, на основание Закона за амнистията. Следователно, не е допуснато и нарушение на материалния закон, тъй като при правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен / в случая, законосъобразно е приложен Законът за амнистията, ДВ, бр. 26/09 /. Липсата на релевираните нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, поради което искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. М. М. за възобновяване на ВНОХД № 430/11 по описа на Окръжен съд, Благоевград, по което е постановено въззивно решение № 461 от 21.12.11, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Благоевград, № 4601 от 13.06.11 г, по НОХД № 681/09. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: