Ключови фрази
Делба * съсобственост * свидетелски показания * писмени доказателства * симулация * конституиране на страни * задължително другарство * съпружеска имуществена общност * привидни и прикрити договори * обратно писмо

Р Е Ш Е Н И Е

№ 544/2010 г.

гр. София, 06.01.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на шести декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията П. гр.д.№ 1053 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290-293 от ГПК.
С определение №988/20.10.2010 г., състава на ВКС е допуснал до касационно обжалване решение №778, постановено на 01.04.2010 г., по гр.д.№ 2967/2009 г., по описа на Окръжен съд – П..
Ответникът по касационната жалба я оспорва, като счита че постановеното решение от въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Допустимостта на касационното обжалване е обусловена от произнасянето от въззивния съд по процесуалноправен въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата. Сочения въпрос е относно допустимостта на свидетелските показания при доказване симулативността на сделка, както и по въпроса дали наличието на писмено доказателство, съдържащо признание на една от страните по сделката, е начало на писмено доказателство и прави свидетелските показания допустими на основание чл.165, ал.2 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, доколкото противоречивото разрешаване на сочения въпрос е обусловен от възприетото в приложените съдебни решения становище, че страните по сделката, чиято симулативност се цели да се установи, са необходими другари в процеса и писменото признанието на една от страните по тази сделка е начало на писмено доказателство, както и необходимостта от постановяване на еднакво решение по спорното правоотношение по отношение на всички необходими другари.
По така поставения правен въпрос, съдът приема следното:
Свидетелските показания са допустими тогава, когато една от страните по сделката се домогва да докаже привидността на отразеното в акта, обективиращ сделката, съгласие, относно нейния характер, вид и последици, като тази допустимост законът, в разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК, обвързва от наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна по сделката, които правят вероятно твърдението за привидност. Тогава, когато писменото доказателство съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата сделка, то това писмено доказателство /обратно писмо/, служи за пълно разкриване както на симулативната сделка, така и на действителните правоотношения между страните. Когато обаче обратното писмо съдържа волеизявлението само на една от страните по прикритата сделка, то това писмено доказателство представлява начало на писмено доказателство, по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК и в този случай доказването на действителните правоотношения между страните е допустимо чрез свидетелски показания, като доказателствено средство. В тази връзка, предвид противоречието по възприетото от въззивния съд относно допустимостта на свидетелските показания за разкриване симулативност на сделка със свидетелски показания при наличие на начало на писмено доказателство и представените съдебни решения, настоящия състав счита за правилна съдебната практика, отразена в решения №437/22.07.2004 г. по гр.д.№907/2003 г. на І г.о. на ВКС, решение №27/10.03.2005 г. по гр.д.№1147/2003 г. на ІІ г.о. на ВКС, решение №646/14.03.1963 г. по гр.д.№ 364/1963 г. на І г.о. на ВС. В тези решения е възприето становището, споделяно и от настоящия съдебен състав, че при наличието на начало на писмено доказателство, отразяващо волеизявлението на една от страните по сделката относно нейния симулативен характер, свидетелските показания, като доказателствено средство за разкриване на действителните правоотношения между страните са допустими. Горното становище се споделя от състава въз основа на безспорно установеното в теорията и съдебната практика процесуално положение на необходими другари на всички страни по сделката, чиято симулативност се установява в процеса, при предявен иск /в т.ч. и инцидентен установителен/. В тази връзка, писменото доказателство, служещо като начало на писмено доказателство обвързва страните по отношение на доказването и допустимостта на свидетелските показания като доказателствено средство и по отношение на всички страни по сделката, доколкото при необходимото другарство изводът за действителността на сделката следва да е еднакъв по отношение на всички страни и на цялата сделка.
По основателността на касационната жалба, съдът приема следното:
За да приеме, по възражението на ответника по предявения иск за делба на недвижимия имот, че същият е негова лична собственост, придобит на основание дарение, извършено от неговата майка и трето лице /Б. И. Н. е неоснователно, въззивния съд е приел за недоказано твърдението за наличие на дарение, като прикрита сделка, оформена като договор за продажба на недвижим имот с нот.акт № 52/1991 г. Съдът е приел, че въпреки наличието на признание на една от страните по сделката – продавача Б. И. Н., за липсата на заплащане на продажната цена на имота, както и за неговото намерение да надари ответника с прехвърлянето на имота до размер на ½ ид.ч. от него, не е доказана от събраните по делото свидетелски показания симулативността на сделката, нейния привиден характер, както и действителното намерение на прехвърлителя да надари, а надареният да приеме дарението. По отношение на сделката за ½ ид.ч. от недвижимия имот, с която е прехвърлена собствеността върху недвижимия имот до размер на ½ ид.ч. от същия майката на ответника – Е. И. С., съдът е приел, че свидетелските показания са недопустими, доколкото по делото липсва писмено волеизявление на същата страна, представляващо начало на писмено доказателство, което, съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК прави свидетелските показания недопустими.
Тогава, когато в процеса се иска прогласяването на ндействителност на сделка, страните по тази сделка са необходими другари, доколкото естеството на спорното правоотношение е такова, че решението на съда относно действителността на сделката и нейните последици следва да бъде еднакво за всички участници по нея. За конституирането на необходимите задължителни другари, съдът следи служебно, като липсата на конституиран необходим задължителен другар в процеса е съществено процесуално нарушение и прави постановеното по делото решение недопустимо, поради постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Изискването за спазване на задължението от страна на съда за конституиране на необходим задължителен другар е налице тогава, когато в процеса се цели установяване със сила на пресъдено нещо недействителност на сделка, т.е. налице е предявен иск от страна в процеса, в т.ч. и при предявен инцидентен установителен иск. Когато недействителността на сделка се повдига като правен въпрос в рамките на процеса с възражение, като средство за защита на една от страните по спора, то страната, която се домогва да установи недействителността, следва да поиска конституиране на необходимите другари в процеса, с цел тяхното обвързване със сила на пресъдено нещо по отношение изводите на съда за действителността на сделката, в противен случай, по отношение на неконституираните като страни участници в сделката решението е непротивопоставимо. Липсата на предявен иск за прогласяване на нищожността на привидната сделка, води и до липса на процесуално задължение за съда да конституира служебно необходим другар в процеса, доколкото е налице само възражение от една от страните по делото, за нищожност на сделка.
В настоящия спор, в нот.акт № 52/1991 година са обективирани две сделки – всяка една за продажба на по ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на делбеното производство между бившите съпрузи, с които сделки, Р. И. С. и И. В. Ш. са придобили собствеността върху имота. Ответникът И. Ш. е придобил правото на собственост по силата на вещноправния ефект от сделките, а ищцата Р. Ш., по силата на сключения с И. Ш. и съществуващ към момента на сделките граждански брак, на основание чл.19, ал.1 от СК /отм./. При направеното възражение за недействителност на сделките за продажба на недвижимия имот, поради привидността им, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, с които се прикрива договор за дарение, в тежест на страната, която твърди привидността, е при условията на пълно и главно доказване да установи действителната воля на страните по сделките. Представената писмена декларация от страна на продавача Б. Н., с която е декларирал, че не е получавал продажната цена на имота по сделката, оформена с нот.акт № 52/1991 г., както и намерението си да надари И. Ш., купувач по сделката, с нейното сключване, не представлява „обратно писмо”, с което се разкриват действителните правоотношения между страните, а само начало на писмено доказателство, както правилно и законосъобразно е приел въззивния съд. Свидетелските показания на свидетеля Б. Н. не са достатъчно убедителни в насока на липсата на плащане по сделката за продажба на имота, за да се проведе чрез тях пълно и главно доказване не само на липсата на плащане, тъй като в нотариалния акт е записано волеизявлението на същата страна по сделката, че е получила плащането на продажната цена на имота, както и в насока, че купувачът по сделката е изявил воля да приеме дарението, т.н. „прикрита сделка” по договора за продажба. Показанията на разпитания свидетел Н. са разколебават и от последователните по своето съдържание свидетелски показания на разпитания свидетел посочен от ищцата по делото, който твърди, че продажната цена на имота е заплатена. Липсата на достатъчно доказателства за разкриване привидността на покупко-продажбата на недвижимия имот, води до липса и на прикрита сделка, поради което възражението на ответника по иска за делба И. Ш. е останало недоказано, поради което изводите на въззивната инстанция за действителността на сделката за покупко-продажба на ½ ид.ч. от имота, сключена между И. Ш. и Б. Н., са правилни, законосъобразни и обосновани.
По отношение на сделката по прехвърляне на ½ ид.ч. от имота, сключена между И. Ш. и неговата майка, свидетелските показания са недопустими, както правилно е приел въззивния съд. Ограничението на разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК предвижда допустимост на свидетелските показания тогава, когато е налице начало на писмено доказателства, изходящо от другата страна по сделката, която не твърди симулативност. Прехвърлителите на идеални части от недвижимия имот не са били в граждански брак към момента на прехвърлянето на имота, поради което прехвърлянето на собствеността върху целия имот не е при режим на съпружеска имуществена общност, за да се приеме, че началото на писмено доказателство, изходящо от единия от бившите съпрузи, прави свидетелските показания допустими и по отношение на доказването в процеса на симулативността на сделката, сключена от другия бивш съпруг. На това основание и с оглед ограничението на разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК, свидетелските показания са недопустими по отношение разкриването на симулативността на покупко-продажбата за ½ ид.ч., сключена с нот.акт № 52/1991 г. между И. Ш. и неговата майка в каквато насока са и законосъобразните изводи на въззивния съд.
Законосъобразни са изводи на въззивния съд, че правото на
собственост върху недвижимия имот е придобито от двамата в режим на съпружеска имуществена общност. Делбата върху същия недвижим имот следва да се допусне, при равни квоти между страните, като в тази насока изводите на въззивния съд са правилни и законосъобразни и постановеното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №778, постановено на 01.04.2010 г., по гр.д.№ 2967/2009 г., по описа на Окръжен съд – П..
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.