Р Е Ш Е Н И Е
№ 118
София, 02.07.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№6772 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение №4465 от 14.06.13г. по гр.д.№4204/13г. на Софийски градски съд.
Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на чл.266, ал.3 ГПК въззивният съд не допуснал събиране на доказателства от Столична община по реда на чл.192 ГПК; не обсъдил редица важни доказателства по делото; неправилно тълкувал чл.38 ЗС, като приел, че процесното пречиствателно съоръжение представлява обща част на сградата на ищците; не съобразил обстоятелството, че това съоръжение е отделна сграда, която обслужва и четири броя къщи в съседен поземлен имот, както и че строителството е извършено от жалбоподателя, когато е бил изключителен собственик на земята и по силата на чл.92 ЗС съоръжението е станало негова собственост.
Ответниците в производството Д. Г. С., А. И. С., Х. Е. М., Б. В. Б. и И. П. Б. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна.
С определение №71 от 11.02.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпроса дали пречиствателното съоръжение за отпадъчни води представлява обща част на сградата по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
В чл.38, ал.1 ЗС е посочено, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таваните и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Изброяването в първата част на чл.38, ал.1 ЗС е примерно, а не изчерпателно, а във втората част е дадена обща дефиниция, от която следва да се изхожда, когато се преценява коя вещ има характеристика на обща част на сградата.
В преобладаващия брой от случаите сградите в населените места са включени в уличната канализационна мрежа, която, заедно с отвеждащите канализационни колектори и прилежащите им съоръжения и пречиствателни станции, представлява публична държавна или публична общинска собственост, съгласно чл.13, ал.1, т.7 и чл.19, ал.1, т.4, б.”б” от Закона за водите. В тези случаи пречиствателните съоръжения не могат да бъдат общи части по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. Когато обаче една сграда не е включена в уличната канализационната мрежа, а функционира посредством специално пречиствателно съоръжение, то представлява частна собственост, съгласно чл.24, т.7 от Закона за водите. Когато едно такова пречиствателно съоръжение за отпадъчни води е изградено, за да обслужва няколко сгради или няколко отделни обекта в една и съща сграда, то представлява по естеството си обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, тъй като служи за общо ползване. Съоръжението има обслужваща функция по отношение на сградата, то става част от канализационната система на тази сграда и е нейна принадлежност, затова по отношение на него са приложими разпоредбите на чл.98 и чл.38, ал.1 ЗС, а не общото правило на чл.92 ЗС.
Принципът, заложен в чл.24, т.7 от Закона за водите е, че собственикът на съответния имот е собственик на пречиствателното съоръжение, което го обслужва. Когато в имота има хоризонтална или вертикална етажна собственост, обслужвана от едно пречиствателно съоръжение, то става обща част по отношение на всички обекти. Същият принцип следва да се приложи и тогава, когато едно пречиствателно съоръжение по проект и по изпълнение обслужва няколко сгради в различни имоти. По отношение на всяка една от сградите съоръжението има обслужващи функции и отговаря на критериите за обща част, заложени в чл.38, ал.1 ЗС. Това съоръжение не може да бъде собственост на трето лице, различно от собствениците на обектите, които обслужва. Аргумент в подкрепа на това становище е и уредбата на ползването на пречиствателните съоръжения за отпадъчни води, дадена в Наредба №2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване /ДВ бр.47/21.06.2011г./, както и предходната Наредба №10/03.07.01г. /отм./. Съгласно чл.9, ал.1, вр. ал.3, т.2 от Наредба №2/2011г., лицето – титуляр на разрешителното за заустване на отпадъчни води е собственикът или лицето, което има учредено право на ползване на обекта, който формира отпадъчни води в случаите по чл.46, ал.1, т.3, б.”а” от Закона за водите. В чл.20 от същата наредба е предвидено, че при промяна на собствеността на обекта, в който се формират отпадъчни води, новият собственик уведомява органа по наредбата, за да ползва правата по разрешителното на предишния собственик, а когато срокът на разрешителното за експлоатация е изтекъл, новото разрешително се издава на името на новия собственик. При групово събиране, отвеждане, пречистване и заустване на отпадъчни води от обекти с различни собственици, заявлението за издаване на разрешително за заустване се издава на лице, определено с договор между собствениците – чл.9, ал.4 от Наредбата. Изводът, който може да се направи от изброените текстове е, че тази правна уредба свързва ползването на пречиствателните съоръжения по чл.24, т.7 от Закона за водите непосредствено със собствениците на обектите, които формират отпадъчните води, пречиствани от тях. Тази уредба не оставя възможност ползвателят /и съответно собственикът/ на пречиствателното съоръжение да е различен от собственика на обекта, който формира отпадъчните води. По съществото на касационната жалба:
С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решението от 05.06.2013г. по гр.д.№43834/11г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено, че ищците са собственици на пречиствателно съоръжение за отпадъчни води, построено в УПИ І-603,768 от кв.25а по плана на [населено място],[жк], местн. „Б. път”, с площ от 31,15 кв.м. и Р. – 62,39 кв.м. и дълбочина 4,50м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж, при квоти, съразмерни на притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, построена в имота, а именно: за Д. С. и А. С. – 5,94 %; за Х. М. – 6,59 % и за Б. Б. и И. Б. – 5,82 %. По делото е установено, че ищците са собственици на апартаменти и други обекти в триетажна сграда, намираща се в УПИ І-603, 768 от кв.25а по плана на [населено място],[жк], местността „Б. път”. Сградата е построена от [фирма] въз основа на право на строеж, учредено от ответника [фирма], който си е запазил правото на строеж за част от обектите в нея. Тъй като в района няма градска канализационна мрежа, сградата е построена и въведена в експлоатация с пречиствателното съоръжение за отпадъчни води, което е предмет на настоящото дело. От приетата по делото обяснителна записка към проекта за това съоръжение е видно, че то е предназначено за отпадъчните води на процесната сграда, а също и за водите от четирите броя къщи в съседното УПИ VІІ-768, 520 /в действителност 768, 620/. Съоръжението е изградено от ответника [фирма] в УПИ І-603,768, в което се намира сградата на ищците. Дружеството се е снабдило с нотариален акт за собственост и е включило съоръжението в активите си. Установено е от вещото лице, че без това съоръжение процесната сграда не би могла да функционира. При тези данни въззивният съд е приел, че съоръжението е обща част на процесната сграда по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. Като собственици на самостоятелни обекти в сградата, ищците притежават идеални части от общите и части, включително и от пречиствателното съоръжение. Без значение е обстоятелството, че строителното разрешение за съоръжението е издадено само на името на ответника [фирма], както и че оценката му не е взета предвид при ценообразуването, послужило при изчисляване на припадащите се към всеки обект идеални части от общите части на сградата. Без значение за изхода на делото са и писмените доказателства, които ответникът е поискал да бъдат събрани по реда на чл.192 ГПК – виза за проучване и проектиране на пречиствателното съоръжение и архитектурните проекти на процесната сграда. Затова недопускането на тези доказателства от районния съд не представлява съществено процесуално нарушение и това доказателствено искане не следва да се уважава във втората инстанция. Настоящият състав приема, че въззивният съд правилно е придал на пречиствателното съоръжение статут на обща част на сградата, в която ищците притежават отделни обекти. Съоръжението има обслужваща функция по отношение на тази сграда, то е нейна принадлежност, а не самостоятелен обект на правото на собственост. Затова правилно по отношение на него е изключена презумпцията на чл.92 ЗС. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че пречиствателното съоръжение има еднакъв статут с този на трансформаторните постове. Правната уредба на двата обекта е различна. Както бе посочено по-горе в решението, в чл.24 от Закона за водите изрично е предвидена възможността пречиствателните съоръжения да бъдат частна собственост на лицата, чиито имоти обслужват. Такава възможност за трансформаторните постове не съществува, тъй като те представляват енергийни обекти и по изрична разпоредба на закона трябва да бъдат собственост на енергийните предприятия – чл.62 и чл.63 и §4 от ПЗР на Закона за енергетиката. Както правилно е приел въззивният съд, без значение за собствеността на пречиствателното съоръжение са обстоятелствата, че строителството му е финансирано от ответника, въз основа на строително разрешение, издадено на негово име и върху земя, която към този момент е била негова собственост. Ответникът не би могъл да бъде собственик на пречиствателното съоръжение, освен като собственик на обекти, които формират отпадъчни води, пречиствани от това съоръжение. Не е решаващо и обстоятелството, че съоръжението не е преценено като част от сградата на ищците при определяне на дяловете им в общите части на сградата. Наличието на облигационни отношения между страните по повод на това съоръжение не влияе на собствеността. Не представлява съществено процесуално нарушение отказът на въззивния съд да събере доказателства по реда на чл.192 ГПК. Чрез тези доказателства [фирма] се е стремило да установи обстоятелства, което не определят изхода на правния спор, а именно – че по проект сградата на ищците е била предвидена с изгребна яма, както и че има отделна виза за пречиствателното съоръжение. Решаващите обстоятелства по делото са други – че е издадено строително разрешение за пречиствателното съоръжение, което според обяснителната записка е предвидено да обслужва процесната сграда, тъй като в района няма изградена градска канализация; че в техническия паспорт на сградата на ищците съоръжението е посочено като нейна принадлежаща част; че според вещото лице по делото сградата няма изградена друга алтернативна канализация за отпадъчните води и че без пречиствателното съоръжение тя не може да функционира. Това заключение не може да бъде опровергано от документи, установяващи нереализирани предвиждания за функциониране на сградата на ищците посредством изгребна яма.
Основателно е единствено оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е съобразил едно решаващо обстоятелство, а именно – че пречиствателното съоръжение е предвидено да обслужва не само сградата на ищците, но и още четири къщи, разположени в съседен имот. При това положение съоръжението е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС не само на сградата на ищците, но и на въпросните четири къщи. Идеалните части от тази специфична обща част не съответстват на идеалните части от общите части на сградата, в която ищците притежават отделни обекти на правото на собственост. При определянето на точния размер на прилежащите към всеки отделен обект идеални части от пречиствателната станция следва да се изхожда от правилото на чл.40, ал.1 ЗС, като се включат всички самостоятелни обекти от процесната сграда в УПИ І-603, 768, както и четирите броя къщи в съседния УПИ VІІ-768, 620. Тъй като по делото не е изяснен по един несъмнен начин дали процесната пречиствателна станция реално обслужва само сградата, построена в УПИ І-603, 768 от кв.25а по плана на [населено място],[жк], или и четирите броя къщи в съседния УПИ VІІ-768, 620, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото следва да се изясни чрез вещо лице дали четирите броя къщи в УПИ VІІ-768, 620 функционират реално чрез същата пречиствателна станция, която е предмет на настоящото дело, или при изграждането им е изпълнено на място друго съоръжение за отвеждане и пречистване на отпадъчните им води. В случай, че тези четири къщи са включени в процесната пречиствателна станция и функционират посредством нея, за да се произнесе по предявения установителен иск за собственост, съдът следва да приложи чл.40, ал.1 ЗС, като определи чрез вещо лице размера на дяловете на ищците от пречиствателната станция, като изхожда от съотношението на стойностите на всички отделни обекти, за които тази станция представлява обща част. В този случай като задължителни другари по делото следва да се конституират всички собственици на обекти, за които пречиствателната станция представлява обща част.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №4465 от 14.06.13г. по гр.д.№4204/13г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|