Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е            № 310          гр. София, 19 август 2009 г.      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева     при секретаря … Н. Цекова …………………........................................ в присъствието на прокурора Любенов ………………………………….......... изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………................... наказателно дело № 304 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец против присъда № 24 от 26.03.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1213/08 г. Изтъква се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Според жалбоподателя правният извод за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК е незаконосъобразен, тъй като подсъдимият е допуснал нарушение на чл. 20 ЗДП при преминаване по пешеходна пътека, където всъщност е мястото на пътнотранспортното произшествие. В хода на въззивното производство е изслушана експертиза, която с нищо не променя предходните заключения, а всички те заедно доказват допуснато от подсъдимия нарушение на правилата за движение. Прави се искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание повереникът поддържа касационната си жалба по същите съображения. Защитникът на подсъдимия (адв. Блажев) намира, че жалбата е неоснователна. Твърди, че фактите са прецизно установени, тъй като спирачните следи започват на пет метра след пешеходната пътека, а липсва и изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е основателна, поради съществено процесуално нарушение и неправилното приложение на материалния закон. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 24 от 26.03.2009 г. по в. н. о. х. д. № 1213/08 г. Софийският апелативен съд е отменил осъдителна присъда № 1 от 15.01.2007 г. по н. о. х. д. № 482/06 г. на Софийския градски съд и вместо това е признал подсъдимия И. Д. Д. за невинен в това, на 6.01.2003 г. в гр. С. при управление на моторно превозно средство – лекотоварен автомобил „Ф” с ДК№ С* в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на Д. Б. Б. , поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и изцяло е отхвърлил предявения граждански иск от Г. Д. Б.. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да оправдае подсъдимия, Софийският апелативен съд е отчитал установените по делото факти, че подсъдимият И. Д. Д. е управлявал лекотоварния микробус по ул. „Б” със скорост от около 50 км./ч., която е била съобразена с конкретната пътна обстановка. Пешеходецът Б. внезапно е пресякъл пътното платно на разстояние от около 13-14 метра и тъй като разстоянието е било по-малко от дължината на опасната зона за спиране на автомобила, последвалият удар за водача е бил непредотвратим. При тези факти съдът е приел, че липсва нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, респективно подсъдимият не е извършил престъплението, за което е бил обвинен. В жалбата на частния обвинител се твърди, че изводът е незаконосъобразен, защото пътнотранспортното произшествие е настъпило на пешеходна пътека. Обстоятелствената част на обвинителния акт обаче не съдържа описание на такива фактически положения, затова те не са могли да обосновават наказателната отговорност на подсъдимия Д. Единствено пресъздаването в диспозитива на общо формулираното правило на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДП очевидно не е достатъчно и не покрива задължението на прокурора да отрази фактическите обстоятелства, в които счита, че се е изразило неизпълненото задължение на водача да съобрази величината на скоростта с конкретната пътна ситуация. В съдебната си практика Върховният касационен съд трайно застъпва разбирането, че фактическите параметри на произнасянето на съда по повдигнатото от прокурора обвинение се очертават с обстоятелствената част на обвинителния акт. След като такива факти не са били предявени (вкл. по реда на чл. 287 НПК), съдът, разглеждащ делото по същество не е могъл да излиза извън рамките на обвинителния акт, от които е обвързан. Респективно частният обвинител, който осъществява процесуалната си функция в пределите на обвинението по обвинителния акт, не може да изисква осъждане по непредявено обвинение на подсъдимия Д. Следва само да се маркират и два други въпроса, за които настойчиво в съдебно заседание се излагат съображения от страните. От фактическа с. и въз основа на събраните по делото доказателства съдилищата по същество всякога са приемали позицията, идентична с тази на прокурора, че пешеходецът е пресякъл пътното платно внезапно, а това означава опасността за водача да е била изненадваща и непредвидима, а не обективно съществувала и напълно предвидима. Решение № 224/79 г. по н. д. №87/79 г., на което прокурорът в съдебно заседание се позовава, изрично подчертава, че водачите на превозни средства имат задължението да намаляват скоростта пред всяка пешеходна пътека, когато на нея има пешеходци или те се готвят да пресекат по нея. В рамките на това дело не са били изведени такива фактически обстоятелства, въз основа на събраните и проверени доказателства – пешеходецът, намиращ се на тротоара да е проявявал обективни признаци за готовност да пресича на мястото, определено с пътен знак за пресичането на пешеходци. Предходното решение на Върховния касационен съд от 3.12.2008 г. е било основано на съществено процесуално нарушение (чл. 354, ал.1, т. 2 НПК). Жалбата на частния обвинител не съдържа конкретни оплаквания за дадени, но неизпълнени в тази връзка указания от Софийския апелативен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 24 от 26.03.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1213/08 г. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: