Р Е Ш Е Н И Е № 7 гр. София, 12 февруари 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1202 по описа за 2017 г Касационното производство е образувано по протест на Видинска окръжна прокуратура и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Г. П. Г. срещу нова въззивна присъда на Видински окръжен съд № 107 от 14.09.2017 г, по ВНОХД № 147/17, с която е отменена присъда на Видински районен съд № 266 от 26.04.2017 г, по НОХД № 1380/16, и подсъдимият Д. Н. А. е признат за невинен в това, че на 28.11.2015 г в [населено място], обл. /област/, е причинил средна телесна повреда на Г. П. Г., изразила се в нараняване, проникващо в коремната кухина със засягане на вътрекоремни органи, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 12 НК, е оправдан по обвинението по чл. 129 НК, а предявеният срещу него граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 100 000 лв, е отхвърлен. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 28.11.2015 г в [населено място] , обл. /област/, е причинил средна телесна повреда на Г. П. Г., изразила се в нараняване, проникващо в коремната кухина със засягане на вътрекоремни органи, с оглед на което и на основание чл. 129 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, както и да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 8 000 лв, заедно със законните последици, като искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 100 000 лв. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че въззивният съд е анализирал доказателствата в отклонение от процесуалните изисквания, че материалният закон е приложен неправилно, че липсва хипотезата на чл. 12 НК, че подсъдимият следва да отговаря за причиняване на средна телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана. С протеста се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С жалбата се атакува само наказателната част на въззивния акт, като се излагат съображения за необоснованост и за нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя, правната квалификация на деянието следва да бъде по чл. 115 вр. чл. 18 НК. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на прокурора / с оглед повдигане на обвинение за опит за убийство /. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП изразява становище, че протестът е основателен относно нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което предполага отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, в хода на което да бъде обсъдена и хипотезата на чл. 12, ал. 4 НК. Намира, че жалбата е основателна относно необходимостта от ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. Жалбоподателят или негов представител не участват в касационното производство. Защитата намира, че протестът и жалбата са неоснователни. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: В чл. 348, ал. 1 НПК изчерпателно са изброени касационните основания, а те са: 1/ нарушение на материалния закон, 2/ допуснато съществено процесуално нарушение, 3/ явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се релевира необоснованост на въззивния акт, което не е касационно основание, поради което не е допустимо то да бъде обсъждано в настоящето изложение. Не е допустимо да се обсъжда и доводът, залегнал в жалбата, касаещ правната квалификация на деянието. Съгласно нормите на НПК, прокурорът е този, който решава по кой текст на НК да повдигне обвинение и тази преценка на подлежи на съдебен контрол. Липсва процесуална възможност да бъдат отменени съдебните актове във връзка с несъгласие на частното обвинение по квалификацията, както и не е допустимо делото да бъде върнато на прокурора с указания относно обвинението. Ето защо, аргументите за необоснованост на въззивния акт ще бъдат оставени без обсъждане, респективно, няма да бъде коментирано искането на частното обвинение за отмяна на съдебните актове и връщане на делото на прокурора с оглед повдигане на обвинение по чл. 115 вр. чл. 18 НК. С оглед правомощията на ВКС по Гл. 33 НПК, настоящата инстанция е валидно сезирана с искане за произнасяне по основанията, визирани по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, по които и ще се произнесе в настоящето производство. ВКС счита, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният съд е провел допълнителен разпит на св. К., очевидец на инцидента и приятел на пострадалия, за когото не възниква съмнение, че е заинтересован от изхода на делото. Този свидетел е заявил, че нападението от пострадалия спрямо подсъдимия е осъществено, докато подсъдимият е бил в гръб, вървейки към дома си, заедно със св. В., с която живее на семейни начала. Възпроизвел е в показанията си, че подсъдимият е ударен по главата с дървена дръжка от метла, която се е прекършила от удара, ударен е и по тялото, като нападението се е разпростряло и срещу св. В., която също е получила удар по тялото. Изяснено е, че на подсъдимия е причинена травма с разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, наложила хирургическа обработка. От гласните доказателства е станало ясно, че инцидентът извън заведението е последващ на свадата между същите лица вътре в заведението, провокирана от поведението на пострадалия, който се е опитал да изблъска навън св. Й., а подсъдимият се е намесил в нейна защита. След взаимното сбутване на двамата мъже / подсъдимия и пострадалия / всеки от тях се върнал на своята маса. Установено е, че инкриминираното деяние е извършено в по-късен момент, когато подсъдимият и св. В. си тръгнали от заведението и се прибирали към дома си / но били нападнати от пострадалия /. Вярно са интерпретирани показанията на св. Г., като е дадена вяра на заявеното от него на досъдебното производство, че пръв е ударил подсъдимия / с дръжка от метла /, след което е получил пробождане с нож в коремната област. В съдебната фаза свидетелят е променил версията си, като е заявил, че неочаквано е бил нападнат от подсъдимия с нож, след което му е нанесъл удара с дръжка от метла. Правилно са кредитирани показанията на св. Г. от досъдебното производство, тъй като кореспондират на показанията, депозирани от св. К. и св. В., присъствали на инцидента, респективно, на обясненията на подсъдимия, които им кореспондират. Показанията на св. Б., св. М., св. Й. имат значение за изясняване на събитията, касаещи свадата в заведението, и същите вярно са оценени в тази насока. Правилно са обсъдени и заключенията на СМЕ-зи, сочещи на механизъм на получените от участниците в конфликта телесни увреждания, който изцяло кореспондира на кредитираните гласни доказателства. С оглед на изложеното, не може да бъде споделен довода в протеста, че при анализа на доказателствата е допуснато нарушение по чл. 14 НПК, откъдето и не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Налице е хипотезата на чл. 12 НК, какъвто верен извод е извела и въззивната инстанция. В тази насока, от значение е следното: Нападението е извършено в тъмната част на денонощието, неочаквано и внезапно, в гръб на нападнатия, и е имало насоченост срещу телесната неприкосновеност на две лица / на подсъдимия и неговата фактическа съпруга /. Нападението е обусловено от желанието на пострадалия за отмъщение, породено от намесата на подсъдимия в защита на св. Й., макар и инцидентът да е бил окончателно приключен в значително по-ранен момент. Ответните действия на подсъдимия са в защита на серия от удари, нанесени от пострадалия, единият от които в областта на главата е бил със сериозни последици за здравето на нападнатия. Вярно е, че ударите са нанесени с дървен предмет, а подсъдимият е отговорил чрез удар с нож, но този факт не може да бъде разгледан извън контекста на обстановката, при която е осъществено нападението. Ето защо, правилно въззивната инстанция е счела, че защитата е съответствала на характера и опасността от нападението, откъдето и законосъобразно е приела, че деянието на подсъдимия попада в обхвата чл. 12 НК. Верен е изводът, че липсва превишаване на пределите на неизбежната отбрана, тъй като отбранителните действия по своя обем, насоченост и интензитет, се оказват необходими и достатъчни, за да неутрализират нападението, откъдето следва, че и хипотезата на чл. 12, ал. 4 НК, в случая, не би могла да намери приложение. С оглед на изложеното, материалният закон е приложен правилно, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. По тези съображения, ВКС намери, че протестът и жалбата са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, III НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Видински окръжен съд № 107 от 14.09.2017 г, по ВНОХД № 147/17. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: