Р Е Ш Е Н И Е № 502 С., 21.07.2010 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, III го в закрито заседание на девети юни, две хиляди и десета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Р. С. и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1161 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. С. М., действаща лично за себе си и като майка и законна представителка на малолетните си деца А. С. Й. и Н. С. Й., Й. А. В. и К. А. В., всички от гр. Ст. З., подадена от процесуалния им представител адв. Щ. Щ. срещу въззивно решение № 12 от 18.03.2008 год. по гр.д. № 1161/2008 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 1.08.2008 г. по гр.д. № 368/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите против [фирма], гр. Ст.З. искове за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от непозволено увреждане в следните размери: по 25 000 лв. на А. Й. и Н. Й., 20 000 лв. на Е. М. и 96 000 лв. обезщетение за претърпяните от А. Й. и Н. Й. имуществени вреди, както и по 20 000 лв. на Й. и К. В., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, резултат от настъпилата на 1.08.2005 г. смърт на С. А., баща на А. и Н. Й., син на Й. и К. В., и с който Е. М. е живяла на съпружески начала. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответната страна [фирма], [населено място] оспорва касационна жалба. Претендира разноски за касационното производство. С определение № 1426 от 25.11.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т.2 ГПК по въпроса носи ли отговорност възложителя за вреди причинени на изпълнителя при изпълнение на възложената му работа, и на какво основание. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове за присъждане обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди, резултат от смъртта на С. Й. А., починал на 1.08.2005 г. при изпълнение на работа с верижен трион с ел. захранване възложена му от управителя на ответното дружество, въззивният съд е приел, че липсва законово основание за ангажиране отговорността на възложителя за настъпилата смърт на изпълнителя. Изложил е съображения, че поради липса на трудово правоотношение между пострадалия и дружеството не може да се ангажира отговорността на последното по чл.200 КТ. Приел е, че възложителят може да носи отговорност по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за вреди причинени на трето лице, но не и по отношение на лицето-изпълнител на възложената работа. Приел е, че не може да се ангажира отговорността на ответното дружество и на основание чл.50 ЗЗД, тъй като тази отговорност е обективна и обусловена от качествата на самата вещ, а в случая не е доказано, че причина за инцидента е неизправност на вещта. Основният спорен по делото въпрос, приет от настоящия състав като значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно - носи ли отговорност възложителят за вреди причинени на изпълнителя при изпълнение на възложената му работа и на какво основание е относим към правилността на въззивното решение. За да бъде обаче проверена правилността на атакувания съдебен акт, същият следва да е валиден и допустим. В рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертани от закона и задължителната съдебна практика - Т. № 1 от 17.07.2001г. на ВКС, т.4 и Тълкувателно решение на О. на ВКС № 1 от 19.02.2010 г., т. 1, настоящият състав констатира, че постановеното от Пловдивския апелативен съд въззивно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Недопустимостта на обжалваното въззивно решение произтича от нарушаването на изискванията за проверка от въззивния съд на редовността на исковата молба. Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК/ отм./. За да възникне задължението за съда да разгледа исковата молба с която е сезиран, тя трябва да отговаря на изискванията, посочени в закона за нейното съдържание и петитум. На основание чл. 98, ал. 1,6. "г" и "д" ГПК /отм./ исковата молба трябва да съдържа изложение, на обстоятелствата, на които се основава иска, както и точно формулиране на искането. В исковата молба е посочено, че при рязане на дърва с верижен трион с ел. захранване, собственост на ответното дружество в резултат на удар от електрически ток е настъпила смъртта на С. Й. А.. В разглеждания случай въззивният съд е следвало да констатира, че исковата молба е нередовна, тъй като в обстоятелствената й част липсват фактически твърдения на обстоятелствата при които е станала злополуката, както и на какво се дължи токовия удар, станал причина за смъртта на А.-необезопасяване на верижния трион с който е работил, на свойствата на самата вещ, на липсата на безопасни условия на труд при експлоатация на електрически съоръжения. След като в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени фактите, относно причините за настъпилото увреждане не би могло да се определи основанието на иска, и по- конкретно налице ли е фактическия състав на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД или на чл. 50 ЗЗД, или увреждането се дължи на неправилната работа с верижния трион от страна на изпълнителя на работата. Предявените от малолетните А. и Н. Й., чрез тяхната майка Е. М. искове за претърпени имуществени вреди не са уточнени нито по основание, нито по размер. Съгласно разпоредбата на чл.100 ГПК /отм./ при всяко положение на делото съдът може да констатира нередовностите на исковата молба и да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване. В. съд при действието на ГПК от 1952 г. пристъпва направо към разглеждане материалноправния спор по същество, поради което той може да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 ГПК /отм./ при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им в изпълнение на задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение, следва да се обезсили като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото се прекрати. По изложените съображения, решението на въззивния съд, като недопустимо ще следва да се обезсили и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане. Поради недопустимостта на въззивното решение, относимите към неговата правилност доводи в касационната жалба, в т. ч. и по поставения от касаторите материалноправен въпрос, не следва да бъдат обсъждани. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, III г.о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 12 от 18.03.2008 год. по гр.д. № 1161/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за разглеждането му от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: