5 Р Е Ш Е Н И Е № 605 гр. София, 20 януари 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на втори декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елияна КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : Красимир ХАРАЛАМПИЕВ Кети МАРКОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора К. КОЛОВА изслуша докладваното от съдията К. МАРКОВА н. д. № 620/ 2010г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НЧД № 309/ 2006г., по описа на Районен съд- гр. М., отменяване на постановеното същото дело определение от 11. 04. 2007г., и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият И. В. Б., лично и чрез редовно упълномощения си защитник, взема становище, че искането на Главния прокурор е основателно, поради което счита, че следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, а доколкото основанията в него са в интерес на осъденото лице, е извън ограниченията на срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение от 11. 04. 2007г., постановено по НЧД № 309/ 2007г., Районният съд- гр. М., 1 наказателен състав, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е групирал наказанията, наложени на осъдения И. В. Б., от с. Г., обл. М., както следва: На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения И. В. Б. едно общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода, между тези, наложени му по НОХД №№ 102/ 1994г. и 50/ 1995г., двете по описа на ОС- гр. М., НОХД №№ 590/ 1991г. и 292/ 2004г., на РС- гр. Враца. На основание чл. 24 НК е увеличил така определеното общо наказание с 1/2, постановявайки осъденият да изтърпи наказание лишаване от свобода, общо 7 години и шест месеца. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения И. В. Б. едно общо наказание в размер на най- тежкото, а именно- 5 години лишаване от свобода, между тези, наложени му по НОХД №№ 41/ 2004г. и 368/ 2003г., двете на РС- гр. М.. На основание чл. 24 НК е увеличил така определеното общо наказание с 1/2, постановявайки осъденият да изтърпи наказание лишаване от свобода, общо в размер на седем години и шест месеца. Определил е строг първоначален режим на изтърпяване на наказанията лишаване от свобода, на основание чл. 47, ал. 1, б. „б” ЗИН. На основание чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и задържането на осъдения с мерки за неотклонение „задържане под стража”. Определението не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила, и не е било проверено по касационен ред. Настоящата инстанция намира за изцяло основателен доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, че проверяваното определение е постановено при съществени нарушения на материалния закон, обуславящи неговата отмяна по реда на възобновяването. Принципно законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил, че цялостната оценка на осъжданията на И. Б. сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групирането на наказанията да се приложи най- благоприятното съчетание за осъденото лице. При конкретното кумулиране на наказанията, при условията на чл. 25, вр. чл. 23 НК, и по приложението на чл. 24 НК, РС- гр. М. е допуснал две групи съществени нарушения на закона, срещу които Г. прокурор основателно възразява в искането си, и в чиито в рамки ВКС дължи произнасянето си в настоящото производство. Данните по делото сочат, че при определянето на общото наказание по първата съвкупност, районният съд не е отчел, че тя е била формирана още с влязлото в сила определение № 73 от 14. 07. 2004г., на РС- гр. Враца, 3 наказателен състав, по НЧД № 354/ 2004г. Известно е, че пререшаване на въпроса за кумулацията на наказанията, респ. за подлежащото на изтърпяване общо наказание, се налага тогава, когато са налице нови обстоятелства, необхванати от предходното съдебно произнасяне. Такъв е случаят, когато са налице нови осъждания, които не са били взети предвид и които променят конфигурацията на законосъобразното групиране. В процесния казус, цитираното определение решава въпросите за съвкупността и общото наказание по НОХД №№ 102/ 94г., 50/ 95г., 590/ 91г. и 292/ 04г. Очевидно е, че то не обхваща осъжданията по НОХД №№ 41/ 2004г. и 368/ 2003г., и именно те обуславят основанието за извършване на ново групиране на наказанията на Б.. Деянието, предмет на НОХД № 41/ 2004г. е извършено след като присъдите по НОХД №№ 102/ 94г., 50/ 95г. и 590/ 91г. са влезли в сила, но е в съвкупност с това по НОХД № 292/ 2004г. (което отделно също е в съвкупност с първите три), и НОХД № 368/ 2003г. При съществуващите законосъобразни възможности, поначало правилно решаващият първоинстанционен съд е отнесъл осъждането по НОХД № 41/2004г. към втората съвкупност, като е определил едно общо наказание, между наложеното на Б. по това дело, и по НОХД № 368/ 2003г. При положение, че първата съвкупност, формирана при предходното производство за групиране на наказанията, е останала непроменена и към нея не са включени нови престъпления, за съда не е съществувало основание сега да приложи чл. 24 НК, в приетия размер от 1/ 2, след като при определянето на общото наказание по нея, е било допуснато увеличение в размер на три месеца и седем дни. По този начин, приложението на чл. 24 НК, при конкретния размер от ½, се оказва в нарушение на закона. Относно втората съвкупност (по НОХД №№ 41/ 2004г. и 368/ 2003г.): Безспорно, в правомощията на решаващия съдебен състав е да прецени дали след като е определил подлежащото на изтърпяване общо наказание измежду наложените с отделните присъди в групата, следва да увеличи неговия размер, при условията на чл. 24 НК. При положителното решение на този въпрос обаче не са взети предвид законовите ограничения. Увеличавайки размера на определеното общо наказание- 5 години лишаване от свобода, с ½, съдът не е съобразил, че освен приложеното, законът регламентира още две ограничения: увеличеното наказание да не надминава сбора на отделните наказания (в случая 5 години и пет месеца лишаване от свобода), нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Така, при съществуващата законодателна уредба, и предвид релевантната конкретика на настоящия казус, съдът е могъл законосъобразно да увеличи общото наказание във втората група, максимално до размер 5 години и 5 месеца лишаване от свобода, но не и до ½ от размера на определеното по съвкупност общо наказание, както е сторил. В този смисъл, ВКС намери, че нарушенията на закона, релевирани в искането на Главния прокурор, са съществени и достатъчни, за да обосноват исканата отмяна на проверявания съдебен акт по реда на извънредния способ за проверка на влезли в сила съдебни актове- възобновяването. Предвид горните съображения, като констатира допуснатите от компетентния съд нарушения на материалния закон, релевирани в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да се възобнови производството по НЧД № 309/ 2006г., по описа на РС- гр. М., 1 наказателен състав, да се отмени влязлото в сила определение от 11. 04. 2007г., постановено по същото дело, и делото се върне за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание- за законосъобразното цялостно произнасяне по искането за групиране на наказанията на осъдения И. В. Б., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. При решаването на въпроса какво по размер наказание следва да изтърпи осъденото лице в условията на конкретното множество престъпления, следва да бъдат съобразени и задължителните предписания, дадени с Постановление № 4/ 65г. на Пленума на ВС, ТР 14/ 87г. на ОСНК на ВС, и ТР № 3/ 2009г., на ОСНК на ВКС, като при определянето на общо наказание, съобразно подлежащите на групиране наказания, да се приложи най- благоприятното за осъдения съчетание. При новото разглеждане на делото, следва да се отстранят допуснатите нарушения на материалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 309/ 2006г., по описа на Районен съд- гр. М., 1 наказателен състав, ОТМЕНЯВА влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 11. 04. 2007г., постановено по същото дело, с което са групирани наказанията на осъдения И. В. Б., от с. Г., и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ- на Районен съд- гр. Монтана, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: