О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 359 гр. София, 03.08.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА НИКОВА СОНЯ НАЙДЕНОВА като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 437/2022 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, образувано по касационната жалба на В. Г. П. и Н. С. К., двамата от [населено място], действащи чрез пълномощника им адв. П. З. от АК – Б., срещу въззивното решение № 249 от 22.06.2021 год. по в. гр. д. № 17/2021 год. на Окръжен съд – Благоевград. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 907494 от 27.09.2020 год. по гр. д. № 37/2016 год. на районен съд – Благоевград в обжалваната му част, с която е постановено, че разпределението на сумите при публичната продан на имота, представляващ стопански двор от 1.254 дка в м. „Г.“, имот № * по картата на землището на [населено място], [община], следва да се извърши между посочените съделители и дялове. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по изложените в нея съображения за допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост на изводите. Касаторите считат, че съдът неправилно е определил квотите, при които страните следва да участват в проданта, тъй като не е съобразил, че наследниците на починалия в хода на производството съделител К. Г. Д. участват като процесуални субституенти на третото лице – помагач Н. С. К., който в качеството си на собственик на прехвърлените му от починалия съделител идеални части в размер на 1/28 от имота следва да участва в публичната продан. Това не е отразено в диспозитива на решението, а вместо това прехвърлената 1/28 ид. ч. е разпределениа между наследниците на прехвърлителя. Въпреки позоваването на ТР № 3 от 19.12.2013 год. по т. д. № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС обжалваното въззивно решение му противоречи, поради което и касаторите искат отмяната му и вместо това бъде постановено друго решение, с което при извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан при разпределението на получената сума бъде определена квота и за касатора Н. С. К., като приобретател на притежаваната от починалия съделител К. Д. идеална част от имота. Претендират и направените по делото разноски, респ. поддържат възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол, като считат, че същото е постановено в противоречие с практиката, обективирана в ТР № 3 от 19.12.2013 год. по т. д. № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС и в решение № 75 от 27.02.2012 год. по гр. д. № 741/2011 год. на ІІ г. о. по поставените въпроси: 1. При изнасяне на имота на публична продан в чия полза делбеният съд следва да разпредели правото на получаване на суми от същата: на третото лице-помагач, съобразно дела му, придобит от сделка в хода на процеса от починалия съделител или на наследниците на починалия съделител – прехвърлител, също участници в делбата на собствено основание; 2. За приложението на чл. 226 ГПК в делбеното съдопроизводство във втора фаза на делбата, когато е налице прехвърляне на част от делбения имот на трето лице, конституирано по делото като помагач и при настъпила впоследствие смърт на съделителя-прехвърлител. Наличието на извършеното прехвърляне на идеална част от съсобствения имот следва ли да намери отражение в диспозитива на решението по начина на извършване на делбата, като се посочи правото на приобретателя да участва в разпределение на сумите от публичната продан съобразно новопридобитото. Следва ли третото лице приобретател да участва при извършването на публичната продан с прехвърлената му идеална част от имота и това подлежи ли изрично на отразяване в диспозитива на решението по извършване на делбата. По поставения в т. 3 въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди и да се произнесе по всички заявени от страните възражения, да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви по приетите за установени факти се поддържа противоречие в произнасянето с решение № 228 от 1.10.2014 год. по гр. д. № 1060/2014 год. на ВКС. Извън горното се релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност по изложените съображения за наличие на тежки нарушения на закона и правилата на формалната логика. В постъпилия писмен отговор на И. И. И. и С. И. П., конституирани в производството като наследници на починалата в хода му съделителка А. Г. Я. с определение от 5.10.2021 год. на въззивния съд, се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. считат жалбата за неоснователна. Претендират и присъждане на направените разноски. Останалите съделители не са взели становище по подадената жалба. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване въз основа данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата на съсобствения между страните по делото недвижим имот, представляващ стопански двор от 1.254 дка в м. „Г.“, имот № * по картата на землището на [населено място], [община], като първоинстанционният съд е постановил изнасянето му на публична продан при посочената пазарна стойност, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, на основание чл. 348 ГПК. Прието е, че първоначалният съделител К. Г. Д. е починал в хода на производството, като неговите законни наследници – брат и две сестри, участващи и в лично качество в производството, наследяват и неговият дял в размер на 1/28 ид. ч. от делбения имот. В производството като трето лице, помагач на една от съделителките е конституиран Н. С. К., в полза на който починалият съделител К. Г. Д. се е разпоредил с делбения имот с нот. акт № 82/2018 год. Твърдението на последния, че е изключителен собственик на целия имот е отречено с влязлото в сила решение по допускане на делбата между наследниците на общия на страните наследодател, като делът на прехвърлителя е признат в размер на 1/28 ид. ч. Прехвърлянето на тази идеална част от съсобствения имот е констатирано във въззивното решение, като е прието, че конституирането на приобретателя в производството не е необходимо, тъй като прехвърлителят, макар и да не притежава материалното право, участва в процеса като негов процесуален суституент. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален суституент – ТР № 3/2013 год. на ОСГК на ВКС, т. 3. Въззивният съд се е позовал на мотивите на същия тълкувателен акт относно настъпване на вещноправните последици на решението по извършване на делбата в правната сфера на приобретателя, като същият може да встъпи в делото по реда на чл. 225 ГПК и „така може да упражни лично правото си да участва в производството по прекратяване на съсобствеността и да получи припадащия му се дял от делбеното имущество, включително като защити становището си за начина на прекратяване на съсобствеността“. С оглед горното тълкувателно решение, въззивният съд приел, че тъй като приобретателят Н. С. не е конституиран като страна по делото, а само като трето лице помагач, на него не следва да му се присъждат суми, нито да се посочва, че има право да получи такива, тъй като прехвърлителят му участва като процесуален субституент, само той е страна и спрямо него важат както силата на пресъдено нещо и изпълнителната сила на решението, така и отговорността за разноски. А обратното разрешение в решение № 75 по гр. д. № 741/2011 год. на ІІ г. о. на ВКС е произнесено преди горното тълкувателно решение, поради което то не следва да се има предвид. Горните съображения на въззивния съд обосновават извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, с оглед проверка на извода, че извършеното прехвърляне на идеална част от съсобствения имот в хода на делбеното производство не следва да се отразява в диспозитива на решението по извършване на делбата на съсобствения имот, с посочване на участието на приобретателя в разпределението на сумите при публичната му продан, тъй като не е участвал като главна страна в производството. Необходимостта от осъществяване на тази проверка се обуславя от разкриването при самия прочит на обжалваното решение на противоречие в мотивите му, което е достатъчно основание да се допусне касационното обжалване, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това и съдът не се произнася по релевираните в изложението основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 249 от 22.06.2021 год. по в. гр. д. № 17/2021 год. на Окръжен съд – Благоевград по подадената от В. Г. П. и Н. С. К., двамата от [населено място], действащи чрез пълномощника им адв. П. З. от АК – Б., жалба срещу него. Указва на касаторите, чрез адв. П. З., в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и в същия срок да представят вносния документ. При изпълнение на това указание делото да се докладва за насрочване, в противен случай – за прекратяване. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.