5 Р Е Ш Е Н И Е № 171 Гр. София,19.11.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1872/2014 година Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 936 от 05.12.2013 г., постановено по гр. д. № 3118/2013 г. на Сливенски районен съд, Гражданско отделение, ІІІ състав. В молбата за отмяна се твърди, че решението е постановено при условията на чл.237 ГПК, след като процесуалният представител на дружеството - молител признал предявените срещу дружеството осъдителни искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Признанието на било направено без процесуалният представител да разполага с изрично пълномощно по чл.34, ал.3 ГПК, изходящо от законния представител на [фирма]. Молителят поддържа, че като постановено въз основа на признание на иска, извършено без необходимата представителна власт, осъдителното решение на съда подлежи на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, поради което моли за отмяна на решението. Ответникът С. Н. С. от [населено място] и [фирма] със седалище в [населено място] - трето лице помагач на молителя в производството пред Сливенски районен съд, не заявяват становища по молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата за отмяна е процесуално допустима. Решението по гр. д. № 3118/2013 г. на Сливенски районен съд е влязло в сила на 09.01.2014 г., а молбата за отмяна е подадена на 17.03.2014 г., с което е спазен тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК за иницииране на производството по отмяна. Молбата изхожда от легитимирана страна и с нея се търси отмяна на влязло в сила съдебно решение, което подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК съдебен акт. По основателността на молбата за отмяна : С решение № 936 от 05.12.2013 г. по гр. д. № 3118/2013 г. състав на Сливенски районен съд е осъдил [фирма] да заплати на С. Н. С. сумите 10 000 лв. и 1 780 лв. - обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени на 14.05.2013 г. при злополука по време на превоз по железниците, ведно със законната лихва от 14.05.2013 г. до окончателното плащане, и разноски по делото в размер на 684.80 лв. В съобразителната част на решението съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, тъй като от страна на ответното дружество е направено признание на предявените искове по основание и по размер. Молбата за отмяна на решението при предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е основателна. В разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е предвидена възможност заинтересованата страна да поиска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато не е била надлежно представлявана при разглеждане на делото, по което е постановено решението. Ненадлежното представляване може да се дължи на това, че страната е представлявана по делото от лице без представителна власт, или да е резултат от извършени от представителя действия извън обема на притежаваната представителна власт. Независимо от причината, ненадлежното представляване трябва да има за последица нарушаване на правото на защита на страната, за да съставлява основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на постановеното с участие на представителя съдебно решение. В производството по гр. д. № 3118/2013 г. на Сливенски районен съд [фирма] е представлявано от адв. Й. Б., упълномощен с приложено към отговора на исковата молба пълномощно от лицето И. С. И. - директор на ППП - П.. Със същото пълномощно адв. Б. е упълномощен от името и за сметка на представляваното поделение на [фирма] да се явява, да защитава и да представлява дружеството по посоченото дело, включително да признава исканията на противната страна. Към делото на Сливенски районен съд е приложено и пълномощно с нотариална заверка на подписа от 30.09.2013 г., с което управителят на [фирма] Д. П. Д. е упълномощил И. С. И. - директор на Поделение за пътнически превози - [населено място], да предявява искове, да представлява [фирма] пред съдилищата, прокуратурата и др. институции, да защитава интересите на дружеството и да сключва извънсъдебни и съдебни спогодби след писмено разрешение от управителя. Пълномощното не съдържа упълномощаване с правото да се признават искове по заведени срещу [фирма] дела, съответно да се преупълномощават други лица с такива права. От представените в производството за отмяна писмени доказателства се установява, че според чл.18 от учредителен акт от 26.10.2007 г. и данните в търговския регистър [фирма] се представлява пред трети лица от неговия управител. В чл.17, ал.2 от учредителния акт е предвидена възможност управителят по своя преценка да предостави част от функциите си на свои заместници или на други служители, както и да упълномощава трети лица да извършват от името на дружеството определени действия и сделки, при спазване на важащите за самия него ограничения. Със заповеди № 512/05.09.2013 г. и № 636/22.10.2013 г., издадени на основание чл.17 от учредителния акт, управителят на [фирма] е възложил на различни длъжностни лица, в т. ч. и на директорите на поделения за пътнически превози към дружеството, да извършват изрично посочени в заповедите действия във връзка с осъществяване и подобряване на дейността на дружеството. С т.3 и т.4 от заповед № 636/22.10.2013 г. на директорите на поделения е възложено да предявяват искове и да представляват [фирма] пред съдилищата, прокуратурата и др., и да защитават интересите на дружеството, както и да сключват съдебни и извънсъдебни спогодби, но само след писмено разрешение на управителя. Съгласно чл.33 ГПК, в производството по граждански дела пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. Пълномощното определя обема на представителната власт на пълномощника, като според правилото на чл.34, ал.1 ГПК общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. Общото пълномощно не създава представителна власт за извършване на процесуални действия, за които - поради това, че представляват разпореждане с предмета на делото или с правото на иск или са свързани с неблагоприятни за представляваната страна правни последици, законът предвижда изрично пълномощно. Сред процесуалните действия, за извършването на които законът изисква изрично пълномощно, е и признанието на иска - чл.34, ал.3 ГПК. По аргумент от чл.34, ал.3 ГПК наличието на изрично пълномощно за признание на иска е условие за постановяване на съдебно решение при признание на иска по чл.237 ГПК, когато ответникът по делото се представлява от пълномощник. Решението, чиято отмяна се иска, е постановено при условията на чл.237 ГПК след констатация на съда, че процесуалният пълномощник на ответника [фирма] адв. Й. Б. е признал предявените срещу дружеството осъдителни искове. Пълномощното, с което адв. Б. се е легитимирал като пълномощник по делото, съдържа упълномощаване с правото да се признават искове, но това упълномощаване няма за последица надлежно учредяване на представителна власт за признаване на искове срещу [фирма]. Същото изхожда от директора на Поделение за пътнически превози - П., чиято представителна власт по отношение на [фирма] е ограничена до извършване на процесуалните действия, упоменати в изходящото от законния представител на дружеството - управителят Д. Д., пълномощно от 30.09.2013 г. Пълномощното не включва упълномощаване с правото да се признават предявени срещу дружеството искове, а съответно и правото да се преупълномощават за това други лица. При липса на упълномощаване от законния представител директорът на поделението не е могъл да упълномощи валидно адв. Б. с правото да признае исковете, предявени срещу [фирма] в производството по гр. д. № 3118/2013 г. на Словенски районен съд. След като упълномощителят не е разполагал с представителна власт да признае исковете, такава представителна власт не е имал и пълномощникът - адвокат. Като е признал исковете, без да е бил изрично упълномощен за това от законния представител на дружеството, пълномощникът е излязъл извън пределите на представителната си власт. Извършеното без представителна власт признание е последвано от постановяване на неизгодно за представляваната страна съдебно решение по чл.237 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че в резултат на ненадлежното представляване се е стигнало до нарушаване на правото на защита на молителя. По изложените съображения решението следва да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенски районен съд. Молителят е претендирал разноски за производството по отмяна, но с оглед указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС въпросът за разноските в производството по отмяна следва да бъде разрешен с решението по съществото на спора съобразно правилата на чл.78 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № 936 от 05.12.2013 г., постановено по гр. д. № 3118/2013 г. на Сливенски районен съд, Гражданско отделение, ІІІ състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Сливенски районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :