Р Е Ш Е Н И Е №. 36 гр. София, 27.02.2017 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 60/17. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК. С присъда № 44 от 31.10.2016г., постановена по ВНОХД № 37/2016г. на Военно-апелативния съд е отменена присъда № 12 от 29.02.2016г. по НОХД № 238/15г. на Софийски военен съд и е признал подсъдимия И. Г. В. за невиновен в това, за времето от 12.09.2011г. до 12.12.2014г. при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание и на неистински документи, да получил без правно основание чуждо движимо имущество – компенсационни суми за ползване на жилище при условията на свободно договаряне в размер на 2760лв., собственост на в.ф. ...-Б., с намерение да ги присвои, поради което го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Присъдата на Софийски военен съд е отменена и в гражданско-осъдителната й част. Срещу въззивния съдебен акт е постъпил протест, в който се твърди, че не е изяснено по какъв начин справка, дала основание за оправдаване на подсъдимия е попаднала по делото, тъй като не е описана в заявленията му. Обстоятелството, че сделката с имота в [населено място] е била фиктивна, е ирелевантно; че е проявена снизходителност, която ще стимулира други военнослужещи към извършване на престъпления от този вид. Като съществено процесуално нарушение по делото се сочи отказа на съда да преразпита свидетелите членове на жилищната комисия. Постъпила е касационна жалба и от Командира на сухопътните войски, в която се изтъква, че от събраните доказателства се установява осъществяването на престъплението от страна на подсъдимия. В съдебно заседание представителят на прокуратурата не поддържа протеста. Представителят на Командира на сухопътните войски поддържа жалбата. Изтъква, че въззивният съд не е обсъдил представените от В. декларации и моли да бъде оставена в сила присъдата на първата инстанция. Защитникът на подсъдимия моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Счита, че липсата на престъпление е доказана, а първоинстанционният съд е пренесъл в акта си пороците на обвинителния акт. Самият подсъдим моли съда да го признае за невинен. Върховният касационен съд, II наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, мотивите на атакувания съдебен акт и извърши проверка в пределите по чл.347 от НПК, намери следното: Жалбата на гражданския ищец е недопустима. Във връзка с възможността в наказателния процес да бъде разгледан и граждански иск, в хода на конкретното наказателно производство са допуснати редица процесуални нарушения. Гражданският ищец не е задължителна страна в наказателния процес. Пострадалото лице има право да участва в него, но възможността да реализира това право е свързана със спазването на определени процесуални изисквания. Първото и най-съществено от тях е да предяви граждански иск с посочените в чл.85, ал.1 от НПК реквизити и в срока по ал.3. На следващо място, съдът следва да прецени дали са налице предпоставките за уважаване на предявената молба и да се произнесе по реда на чл.271, ал.6 от НПК. По настоятощото дело не е предявен граждански иск, не е депозирана молба за участие на пострадалия като граждански ищец. Съдът не се е произнесъл с определение за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск и конституиране на граждански ищец. Качеството на частен обвинител и граждански ищец се придобива, когато съдът уважи съответната молба на пострадалия, наследниците му или ощетеното юридическо лице, което съдът е длъжен да направи с мотивирано определение, както когато приема искането за основателно, така и при постановяване на отказ. В мотивите на определението съдът обсъжда и процесуалната правоспособност на съответното лице, съпоставя искането с рамките на обвинението. Тъй като това не е направено, не е ясно и кое според съда е лицето, процесуално легитимирано да предяви граждански иск. При престъпление срещу собствеността, имуществените вредите са за собственика. Той следва да бъде индивидуализиран с обвинителния акт. Прокуратурата е приела, както в обстоятелствената, така и в заключителната му част, че това е военно формирование ..., което се представлява от командира си. Той не е призоваван и не са му разяснени правата, произтичащи от качеството на пострадал. С разпореждане на съдията-докладчик съобщение за правата по чл.84 от НПК е изпратено на министъра на отбраната, който след това е бил призоваван за съдебните заседания в качеството на граждански ищец, без да е конституиран като такъв. Въпреки това, обезщетение е присъдено на „гражданския ищец военно формирование ....“. Началният момент, от който е начислена лихва, предхожда довършването на престъплението. Мотиви за ангажиране на деликтната отговорност липсват. Във въззивното производство е участвал юрисконсулт П. Й., упълномощен, не от Министъра, а от командира на сухопътните войски. Първоинстанционният съд е уважил граждански иск, който не е бил предявен. Това обстоятелство е констатирано и от въззивната инстанция, която го е изтъкнала в мотивите към присъдата като аргумент да отмени първоинстанционния акт и в гражданско-осъдителната част. Касационната жалба е подадена от лице, което не е страна в процеса и не е процесуално легитимирано да обжалва решението на въззивната инстанция. С оглед изложеното, жалбата от Командира на сухопътните войски следва да бъде оставена без разглеждане. Касационният протест е подаден в срок от прокурор от съответната прокуратура, съдържа необходимите реквизити по чл.351, ал.1 и 2 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е неоснователен. В протеста, на първо място, е застъпено становището, че първоинстанционната присъда неправилно е отменена. По този повод и за пълнота на изложението, следва да се обърне внимание на съществените пороци на въпросния акт, с който Софийския военен съд се е произнесъл, освен по непредявен граждански иск и по неповдигнати обвинения, като е разширил кръга на документите – средство на престъплението, и по вид и по брой. Отделните деяния, включени в продължаваното престъпление не са индивидуализирани, не е посочено местоизвършването им. В мотивите справката, дала основание за оправдаването на В. изобщо не е обсъдена. С оглед крайния изход на делото, поради обстоятелството, че касационната инстанция намира решението на въззивната за правилно и законосъобразно, процесуалните нарушения, допуснати от първостепенния съд не следва да бъдат обсъждани. По конкретните възражения, представляващи касационни основания, наведени в протеста, настоящият състав намери следното: Действително подсъдимият е дал обяснения за първи път пред въззивната инстанция и в тях е заявил, че е представил справка за продажбата на апартамент в [населено място] на Комисията. Прокурорът е направил искане за преразпит на свидетелите членове на жилищната комисия за съпоставяне на показанията им по този въпрос с обясненията на В., но то е било оставено без уважение. С така постановеният отказ Военно-апелативният съд не е нарушил принципа на чл.12, ал.2 от НПК за равнопоставеност на страните в процеса. В тази връзка следва да се отбележи, че с обясненията си, подсъдимият не е внесъл противоречия в доказателствения материал по делото. Показанията на въпросните свидетели не се съдържат твърдения, опровергаващи казаното от подсъдимия. При разпита им изобщо не е бил обсъждан въпросът дали сред представените от В. документи е била приложена и справката от Агенция по вписванията, тя не им е била предявявана. Разпитите са проведени в съдебно заседание с участие на прокурор, и неговото право да изясни това обстоятелство чрез задаване на конкретен въпрос не е било препятствано. На следващо място, отказът е бил мотивиран и напълно съобразен с принципа на процесуална икономия. По делото е налице писмено доказателство, подкрепящо твърдението на В., че справката е представена – писмо от Главния директор на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, като не са съществували никакви основания за оспорване на този официален документ. Тя самата е приета като писмено доказателство и от датата на издаването й е видно, че В. не се е снабдил с нея по-късно за нуждите на наказателното производство. След като по делото са били налични няколко независими източника на информация за едно и също обстоятелство, и не са съществували данни, разколебаващи тяхната достоверност, правилно съдът е преценил, че няма причина за отлагане на съдебното заседание. Съдържащото се в протеста изложение, аргументиращо според прокурора нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, всъщност е с доводи за необоснованост, които не биха могли да са предмет на касационната проверка. Некоректно е твърдението, че не е бил обсъден начинът, по който справката е попаднала сред доказателствата, при положение, че въззивният съд му е отделил специално внимание /стр.6 от мотивите/. Наред с това е засегнато и правилното приложение на материалния закон, и по-точно правното значение на обстоятелството, че продажбата на имота не е описана в нито едно от заявленията-декларации, както и на това, че е била „фиктивна“. Касационната инстанция констатира, че Военно-апелативният съд е изложил подробни и убедителни правни аргументи за оправдаването на В.. Ползването на документ с невярно съдържание, като елемент от състава на документната измама, не е самоцелно, а е средство за въвеждане в заблуждение на оправомощеното да се разпореди лице или членовете на колективен орган. Заблуждението представлява създаване на невярна представа за релевантен факт от действителността – в случая, че не е извършвана продажба на жилище през последните пет години. Престъплението е умишлено, т.е. подсъдимият би следвало да съзнава, че поведението му е насочено към заблуда на комисията. Изискването за умисъл обхваща и декларирането като част от съставното престъпление. Извод за такова съзнание не е възможен, предвид поведението на подсъдимия. Той своевременно е представил доказателство за действителното положение. На практика, както е приел въззивният съд, задължението за деклариране е изпълнено, но не по надлежния ред. Ангажимент на комисията е да разгледа не само заявленията-декларации, но и приложенията към тях, преди да направи преценка за картотекиране. У В. е липсвало съзнание, не само за въвеждането на членовете на комисията в заблуждение, но и относно това, че получените средства не му се следват. Както той, така и членовете на комисията са считали, че след като първите две условия за картотекиране се отнасят до определено населено място, такъв е случаят и с третото. Именно неясната редакция на чл.7, ал.1 от Наредбата е причина оправомощените лица да не реагират на представеното им доказателство за продажба, а не престъпно поведение от страна на подсъдимия. При горното, правният извод за несъставомерност на деянието следва да бъде споделен изцяло. Тезата, съдържаща се в протеста, че въпросът дали сделката е „фиктивна“ или не е ирелевантен, е вярна, но няма отношение към касационното производство, тъй като съдебните инстанции също са я възприели. Причината за оправдаването на В. е обстоятелството, че е уведомил жилищната комисия за продажбата. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Оставя без разглеждане касационната жалба от Командира на сухопътните войски на Република България. Оставя в сила присъда № 44 от 31.10.2016г., постановена по ВНОХД № 37/2016г. по описа на Военно-апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.