О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 57 София, 06.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 422/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 32796/06.11.2019 г., подадена от Н. А. И., против определение № 2178/23.10.2019 г. по в. гр. д. № 2237/2019 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане 07.06.2019 г. по гр. д. № 16741/2015 г. на Пловдивския районен съд, с което е върната насрещна въззивна жалба с вх. № 32366/17.05.2019 г. срещу решение № 1080/20.03.2019 г. по гр. д. № 16741/2015 г. на Пловдивския районен съд.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и е отправено искане за отмяна на същото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът посочва основанието по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 ГПК, което според него обосновава достъп до касационен контрол на обжалваното въззивно определение. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС.
Поставеният от жалбоподателя процесуален въпрос се състои във възможността въззивният съд да се произнесе по насрещна въззивна жалба, подадена при условията на чл. 263, ал. 2 ГПК, когато с въззивна жалба се обжалва решението само в частта му на отхвърлен иск по чл. 45 ЗЗД, а с насрещната въззивна жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е уважен иск по чл. 108 ЗС, т. е. ограничен ли е въззивният съд до онази част от предмета на спора, разгледан от първоинстанционния съд, въведена и като предмет на въззивното производство чрез въззивна жалба на противната страна, при условията на обективно и субективно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 45 ЗЗД.
По така поставения въпрос се твърди противоречие с определение № 804/25.06.2013 г. по гр. д. № 2518/2013 г. на ВКС, III-то г. о.; определение № 405/28.05.2014 г. по ч. т. д. № 739/2014 г. на ВКС, I-во т. о., и определение № 263/13.05.2011 г. по ч. гр. д. № 251/2011 г. на ВКС, III-то г. о.
Постъпил е отговор на частната касационна жалба от Р. З. Б., Д. Н. С., Е. К. С., М. С. Ш., М. Б. С. - Д., Х. Н. К., С. В. К., И. П. С., М. Б. С., В. Р. М., К. Г. Б., И. Д. Й., Г. Р. К., З. Д. Т., С. С. Т., И. Д. Т., Р. Д. Д., всички чрез адв. Е. К. С., които считат обжалваното определение за правилно.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното:
С разпореждане от 07.06.2019 г. по гр. д. № 16741/2015 г. първоинстанционният съд посочил, че при преценка за допустимост на насрещната въззивна жалба следва да се вземе предвид какъв е предметът на депозираната въззивна жалба. С въззивна жалба вх. № 26866/22.04.2019 г. ищците са атакували първоинстанционното решение само в частта по отхвърления иск по чл. 45 ЗЗД. Насрещната въззивна жалба има същия предмет като подадената въззивна жалба, която е върната като просрочена, а именно - обжалване на решението в частта, с която частично е уважен иск по чл. 108 ЗС. При наличието на обективно съединяване на искове предявяване на насрещна въззивна жалба с описания предмет не може да се извърши. Друго би било, ако съдът е уважил частично иска по чл. 45 ЗЗД - тогава ответникът би могъл да упражни правото си на насрещна въззивна жалба, макар първоначално подадената да е върната или ако не е подавал въззивна жалба. Съдът отбелязал и това, че ответниците са задължителни необходими другари, поради което всеки от тях би могъл по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК да се присъедини към въззивните жалби на обжалвалите решението ответници в срок до първото заседание във въззивната инстанция. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд заключил, че насрещната въззивна жалба е недопустима и посочил, че тя всъщност има характер на въззивна, но срокът за предявяването й е изтекъл.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приел, че разпоредбата на чл. 263, ал. 4 ГПК поставя в процесуална зависимост насрещната въззивна жалба от обикновената жалба, като такава зависимост не съществува при две обикновени въззивни жалби. Съдът констатирал, че спорният въпрос е дали при обективно съединени искове насрещната въззивна жалба може да обхване като предмет на обжалване и необжалвани с първоначалната въззивна жалба обективно съединени искове. Даденият от съда отговор е отрицателен, защото при това положение двете жалби ще имат различен предмет, които може и да нямат пряка връзка помежду си при обективно съединени искове, при което разпоредбата на чл. 263, ал. 4 ГПК би загубила своя логичен смисъл.
Предвид изложените мотиви в обжалваното определение, поставеният процесуален въпрос има обуславящо значение за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По наличието на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което касаторът поддържа, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че такова не е налице. Посочените от касатора определения на ВКС са постановени по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, поради което не попадат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1. ГПК. В този смисъл е т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Жалбоподателят мотивира твърдяната от него очевидна неправилност с довода, че липсва правна норма, изискваща идентичност на предмета на въззивната и насрещната жалби, както и не може да бъде изведено такова изискване от друго процесуално правило, поради което въззивният съд е постановил акта си „extra legem”, въз основа на несъществуваща правна норма.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В разглеждания случай твърдяната от жалбоподателя очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт е налице, тъй като въззивният съд е изложил решаващи правни изводи относно ограниченията в предмета на насрещната въззивна жалба, каквито не са изрично регламентирани в ГПК или в друг нормативен акт. Ето защо така мотивираният съдебен акт следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК.
С разпоредбите на чл. 263, ал. 2 и 3 ГПК законодателят приравнява предпоставките за упражняване правото на насрещна въззивна жалба с тези на въззивната жалба, като към тях се наслагват и особени предпоставки за допустимост /обжалваемо решение, подадена редовна и допустима първоначална въззивна жалба от насрещната страна, висящо въззивно производство и погасено право на самостоятелно обжалване/. Следователно, когато насрещната въззивна жалба е редовна и допустима, тя поражда суспензивен и деволутивен ефект, като възстановява висящността на производството относно онази част от спора, която би приключила с влязло в сила решение, което е неизгодно за въззиваемия, и която не е предмет на първоначалната жалба. Законодателят не е въвел изискване за идентичност в предмета на първоначалната и насрещната жалби и липсва законово основание такова изискване да бъде изведено от друго процесуално правило. Изводът се налага от характерните особености на института на насрещната въззивна жалба, въведен с ГПК в сила от 01.03.2008 г. с цел да възстанови принципа на равенство на страните, като предостави възможност на въззиваемата страна да упражни правото си на жалба срещу неблагоприятната за нея част от решението, дори и да е пропусналa срока за първоначалната въззивна жалба. Освен това подадената насрещна въззивна жалба дерогира забраната за влошаване положението на жалбоподателя, регламентирана в чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК. Съгласно чл. 263, ал. 4 ГПК разглеждането на насрещната жалба е обусловено от разглеждането на първоначалната /насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната/, но подобна връзка между предмета на двете жалби не е налице. Ето защо посочената в чл. 263, ал. 4 ГПК обусловеност на насрещната въззивна жалба от първоначалната въззивна жалба не касае нейния предмет и стеснителното тълкуване на тази разпоредба би нарушило принципите, уредени в чл. 6, 8 и 9 ГПК, поради което следва да се признае възможността на въззиваемия да разшири пределите на новото разглеждане на спора по същество от въззивния съд в рамките на чуждото обжалване, включително и в хипотезата на субективно или обективно кумулативно съединени искове. По този начин се постига процесуална икономия и се избягват случаите на обжалване на всяка цена, особено когато страната е частично удовлетворена от решението, но не знае дали насрещната страна ще оспори същото пред въззивния съд.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане, с което подадената от Н. И. насрещна въззивна жалба е върната, следва да бъдат отменени като неправилни, а делото - върнато на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на насрещната въззивна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2178/23.10.2019 г. по в. гр. д. № 2237/2019 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОТМЕНЯ въззивното определение № 2178/23.10.2019 г. по в. гр. д. № 2237/2019 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него разпореждане 07.06.2019 г. по гр. д. № 16741/2015 г. на Пловдивския районен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на насрещната въззивна жалба, подадена от Н. А. И. срещу решение № 1080/20.03.2019 г. по гр. д. № 16741/2015 г. на Пловдивския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: