5
Р Е Ш Е Н И Е
№60139
гр. София, 21 септември 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
с участието на секретар Марияна Петрова и на прокурор Николай Любенов , изслуша докладваното от съдията КАРАКАШЕВА наказателно дело № 525/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по жалба на адв.В. В., в качеството му на защитник на подсъдимия Н. С. В. срещу нова присъда № 2 от 22.04.2021г., постановена по внохд № 73/2021г. по описа на Окръжен съд- Силистра.
В жалбата се заявяват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.Отправени са в условията на алтернативност искания за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или за намаляване на наложеното му наказание, което е определено като явно несправедливо.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изтъкнатите в нея съображения, излагайки сходни такива, както и отправените искания.
Касаторът Н. В., в съдебно заседание пред ВКС,в своя лична защита, поддържа становището на защитника си.Допълнителни съображения излага в писмени бележки, депозирани по реда на чл.351, ал.4 от НПК.
Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивният акт следва да се остави в сила.Счита, че не са налице възведените в същата касационния основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
С присъда № 7/28.01.2021г. по нохд № 663/2020г. по описа на Окръжен съд- Силистра, подсъдимият Н. С. В. е признат за невиновен и оправдан, за това, да е извършил престъпление по чл.355, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и чл.3, ал.2 от ЗАНН във вр. с чл.305, ал.6 от НПК му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.
С присъдата разноските по делото са възложени в тежест на подсъдимия и е извършено разпореждане с веществените доказателства.
По протест на прокурор от РП-Силистра, с искане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, пред ОС-Силистра е било образувано внохд № 73/21г., приключило с нова въззивна присъда № 2 от 22.04.2021г., с която първоинстанционната присъда е била отменена изцяло, като подс.Н. В. е бил признат за виновен в това, че на 24.03.2020г. и на 25.03.2020г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, по време на обявеното с Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание извънредно положение в Република България /ДВ, бр.22/13.03.2020г./, съгласно чл.84, т.12 от Конституцията, свързано със смъртни случаи, като лице по т.1 от Заповед № РД-01-130/17.03.2020г., издадено от Министъра на здравеопазването, е нарушил мерки, издадени против разпространяване на заразни болести по хората -COVID-19, дадени с предписание с изх.№131-ДП/19.03.2020г., издадено от Д. А. П. –старши инспектор в отдел „ЕКЗБ“, сектор „ПЕК“, дирекция „НЗБ“ при СРЗИ към МЗ, като е напуснал дома си на адреса, на който е било поставянето му под карантина за периода 18.03.2020г.-31.03.2020г. в [населено място], [улица], вх.“б“, ет.2, ап.3, след пристигането му в Република България от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, поради което и на основание чл.355, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 10 000лв.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.
Въззивният съд възложил разноските по делото в тежест на подсъдимия и се разпоредил с веществените доказателства по същото.
ВКС намира жалбата на подсъдимия В., подадена чрез защитника му, за основателна, макар и не по изложените в нея съображения.
Преди всичко следва да се отбележи, че в жалбата, въпреки пространно изложените съображения, трудно могат да се откроят такива, които да бъдат съотнесени към релевирания довод, ангажиращ касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.В част от сезиращия документ са изложени аргументи, според които издаденото Предписание за поставяне под карантина на касатора, както и Заповедта на Министъра на здравеопазването страдат от пороци, които ги определят като нищожни и в този смисъл –непораждащи действие.В останалата част са изложени цитати от първоинстанционния съдебен акт, такива от Постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурор при РП-Силистра /изх.№813/20 от 08.07.2020г./ , посочени са определения на ВАС, както и конкретни разпоредби от АПК.Въпреки тези неблагополучия на касационната жалба, цялостния прочит на същата, дава основание на касационния съд да приеме, че според касатора, материалният закон е приложен неправилно, тъй като деянието е субективно несъставомерно.Според изложените в подкрепа на тази теза аргументи, подсъдимия В. не е бил наясно, че не следва да напуска адреса, който е посочил пред компетентните органи при поставянето му под карантина, тъй като това задължение не му е било разяснено към момента, към който му е връчено Предписанието за поставянето му под карантина, като освен това, в самото Предписание също не било вписано, че няма право да напуска този адрес.В този смисъл, той не е знаел, какво точно дължимо поведение следва да съблюдава през периода, през който е поставен под карантина.Това определяло деянието му като неумишлено, т.е. субективно несъставомерно.
Така развитата позиция е несподелима.Според приетите за установени фактически констатации от инстанциите по фактите, които не се оспорват от касатора, при пристигането на подс.В. на летище София с полет от [населено място] на 18.03.2020г., на същия било връчено Предписание, с което бил поставен под 14-дневна карантина, считано от посочената дата, на адрес:гр.Силистра, [улица], вх.Б, ет.2, ап.3.Карантинирането на подсъдимия било основано на обстоятелството, че пристига от рискова зона /Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия/, която страна, според посоченото в т.1 от Заповед № РД-01-180/17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването попада именно сред рисковите такива.Към коментирания момент, с Решение от 13.03.2020г. на 44-то Народно събрание, съгласно чл.84, т.12 от Конституцията, в Република България било обявено извънредно положение, свързано със смъртни случаи.По този повод била издадена и посочената Заповед на Министъра на здравеопазването, в т.1 от която било посочено, че всички български граждани, пристигащи от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, се поставят под карантина на посочен от тях адрес, който, съгласно т.6 от Заповедта, нямат право да напускат за срока на карантинирането им. На 24.03.2020г. с подсъдимия се свързал инспектор от криминална полиция при ОДМВР-Силистра, извършващ проверка по предоставени от РЗИ списъци на пристигналите от чужбина лица /св.В./, която, след като установила, че В. не пребивава на посочения в предписанието адрес /подсъдимия лично я уведомил за това/, му разяснила задължението, произтичащо от връченото му Предписание, а именно, че не следва да напуска адреса, посочен в последното за срока, в който е поставен под карантина.Изрично разяснение на обективираното в Предписание задължение да не напуска адреса, подсъдимия получил по телефона и от св.П..Въпреки това, както на посочената дата, така и на 25.03.2020г., подсъдимия пребивавал на адрес, различен от посочения в Предписанието.При така установените факти, които касатора не твърди да са изведени в нарушение на правилата за събирането и проверката на доказателствата съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, няма как да бъде споделена развитата в жалбата и в изготвеното от него допълнение към нея позиция, според която, не му било разяснено, какво е дължимото от него поведение през периода на карантинирането му.Предвид изложеното, възззивния съд правилно е приел, че деянието на касатора, освен обективно, е и субективно съставомерно.
ВКС определя като неоснователни доводите, с които се аргументира незаконност на издаденото Предписание и на Заповедта на Министъра на здравеопазването.Дали индивидуалния административен акт /предписанието/ е издаден от компетентен орган и в съответната форма –при наличие на всички задължителни реквизити, не е предмет на настоящото производство.Съгласно чл.61, ал.5 от ЗЗ /Изм. и доп.-ДВ, бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г./, „Заповедта за задължителна изолация и лечение на лица, от категорията на тези, посочени в ал.1 и ал.2, подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК“.ВКС е имал повод да отбележи /Решение №60114 от 06.07.2021г. на ВКС по н.д. №438/2021г., ІІІ НО/, че „Доколкото предписанието за карантиниране представлява индивидуален административен акт, твърденията, посочени в жалбата, за липсата на компетентност за неговото издаване, за неспазване на установената форма и за противоречие с материално правните разпоредби, представляват основания за неговото оспорване по смисъла на чл.146 от АПК и се разглеждат по реда на този процесуален кодекс.За разлика от ГПК /чл.17, ал.2/, който предвижда възможност съдът, разглеждащ граждански дела, да се произнася инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол, то НПК изобщо не предвижда възможност за инцидентен контрол на административните актове в рамките на наказателното производство.“При така изложените съображения, ако подсъдимият е считал, че е карантиниран незаконосъобразно, същият е имал възможност да обжалва предписанието за карантиниране пред съответния административен съд.Що се касае до аргументите, с които се оспорва законността на Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, те също не могат да бъдат предмет на настоящата касационна проверка.Оспорването на законността на актовете на държавната администрация, е в обхвата на контрола, осъществяван от Върховния административен съд, поради което и развитите в тази насока доводи в жалбата, няма как да получат отговор от касационния съд.За нуждите на настоящото производство е от значение обстоятелството, че оспорената Заповед е била издадена във основа на разпоредби от нормативни актове –чл.29 от Наредба № 21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести и чл.63 от Закона за здравето, с оглед на което, същата има характер на общ административен акт.В този смисъл, тя съставлява годен титул за изпълнение за субектите, към които е насочена на предвидените в нея мерки и предписания.Последващото /след инкриминираното деяние/ обявяване за нищожни на част от разпоредбите на коментираната Заповед, няма отношение към настоящото производство, тъй като тези разпоредби, към инкриминирания момент са били актуални.
Настоящият касационен състав обаче намира, че макар в случая да са осъществени от обективна и субективна страна всички признаци от състава на чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, по делото са налице обстоятелства, съвкупната преценка на които, обуславя извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието по смисъла на чл.9, ал. 2, пр.2 от НК.В принципен план, разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и привидно да съдържа признаците на определен състав на престъпление:когато то не е обществено опасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношение, или когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да е напълно изключена.В конкретния случай е налице втората хипотеза. Този извод следва от обстоятелството, че обществените отношения- предмет на защита от нормата на чл. 355, ал.2 във вр. с ал.1 НК- са били засегнати в минимална степен.Утвърдено в съдебната практика е разбирането, че когато се обсъжда въпроса за приложението на чл.9, ал.2 от НК следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в т.ч. характера и обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената опасност на неговата личност, обществено опасните последици от деянието.Деянието по настоящото дело е извършено от подс.В. само няколко дни /12 дни/ след обявяване на извънредното положение на територията на Република България, считано от 13.03.2020г. във връзка с пандемията от „Ковид“19.Безспорно тази ситуация е напълно нова и несвойствена за българските граждани, които за пръв път са поставени пред подобни реалности.Както към инкриминираните дати, така и след тях, подсъдимият не е проявил симптоми на Ковид 19, с което не е поставил в опасност живота и здравето на други лица.От значение е и обстоятелството, че противоправното поведение на подсъдимия, макар и реализирано при условията на продължавано престъпление, на практика се изразява в престой на адрес, различен от посочения в Предписанието, като излизането му е инцидентно и е свързано с посещение на РУ Силистра, за да се увери в истинността на извършената му проверка по телефона.Наред с това, жалбоподателят е в зряла възраст, неосъждан, образован, трудово ангажиран, като липсват данни за други противообществени прояви в неговия живот.В този смисъл, инкриминираното поведение очевидно е инцидентна проява за него.Всички тези обстоятелства, оценени в техния комплекс, недвусмислено сочат, че се касае само за формално осъществен от обективна и субективна страна престъпен състав на чл. 355, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, като конкретното деяние се явява малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност. Затова в случая са налице основанията на чл. 9, ал.2, пр.2 НК за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаването му по предявеното му обвинение по чл. 355, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.26, НК. Предвид горните съображения, ВКС намери, че жалбата на подсъдимия В. е основателна, въззивната присъда следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а подсъдимият – оправдан.
По изложените съображения,
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на осн. чл. 354, ал.1, т.2 от НПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло въззивна присъда № 2 от 22.04.2021г., на Силистренски окръжен съд, постановена по внохд № 73/2021г. по описа на съда, като
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. В. от [населено място] за невинен и го оправдава изцяло по предявеното му обвинение по чл. 355, ал.2 във връзка с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК на основание чл.9, ал.2, пр.2 от НК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : |