Ключови фрази
Възнаграждение * договор за изработка * погасителна давност * изискуемост на вземането

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
Гр.София, 15.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3568 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 592/28.03.13г., постановено по гр.д.№ 153/13г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1885/25.10.12г. по т.д.№ 620/12г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения иск от касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на основание чл.266, ал.1 ЗЗД на сумата от 57108 лв., представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 20.12.06г. Подадена е и частна жалба срещу определение № 876/16.04.13г., с което касаторът е осъден да заплати разноски по делото в размер на 2500 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна на основание чл.281, т.3, пр.1 ГПК.
Ответникът оспорва касационната и частната жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в периода от 15.01.07г. до 31.01.07г. настоящият касатор е изпълнил СМР по договор от 20.12.06г. на стойност 57108 лв., които са приети от възложителя – ответник по иска без възражения. Решаващият състав е отхвърлил иска поради погасяване на вземането за възнаграждение по давност. Изложени са съображения, че давностният срок по чл.110 ЗЗД е започнал да тече съгласно чл.114 ЗЗД от 01.02.07г. – датата на съставяне на двустранния констативен протокол за извършената работа, с който същата се счита за приета по реда на чл.6 и чл.7 от договора. Възражението, че давността е започнала да тече от датата на издаване на данъчна фактура е счетено за неоснователно, тъй като същото имало значение за забавата на възложителя, но не и за изискуемостта на вземането.
Касаторът обосновава довода си относно момента на настъпване на изискуемостта с обстоятелството, че в договора между страните е уговорено /т.11/, че заплащането на възнаграждение следва да става не с приемане на СМР, а в срок от 5 работни дни от представянето на необходимите документи по т.7, т.8.1 /протокол за изпълнение на СМР и отговор на възложителя дали приема работата/ и с издаването на фактурата по т.10 за заплащане на извършените и приети СМР за съответния етап. В случая работата е приета на 01.02.07г., фактурата е издадена на 05.02.07г., връчена е на 28.03.07г. и според касатора вземането е станало изискуемо на 05.04.07г., а исковата молба е постъпила в съда на 10.02.12г.
С определение № 530/20.06.2014г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по въпроса за началния момент на течението на погасителната давност по договор за изработка съгласно решение № 103/08.10.09г. по т.д.№ 68/09г. на ВКС, ТК, І т.о.
Становището на състава произтича от следното:
Решение № 103/09г. по т.д.№ 68/09г. на ВКС е постановено по иск за заплащане на неустойка, по който е било заявено възражение за погасяване на вземането по давност. В конкретния договор е било уговорено, че задължението на купувача да заплати неустойката е следвало да се изпълни в 7-дневен срок след уведомяване на продавача за размера й.
Даденият отговор на поставения правен въпрос е в смисъл, че давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД и това правило се прилага като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпване на изискуемостта, както и с възможността изискуемостта на неустойката да е с модалитети – условие, срок. В посочените хипотези изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с модалитета.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят следва да заплати възнаграждение за приетата работа. В закона липсва специална разпоредба относно момента на настъпване на изискумостта на вземането за възнаграждение, който да е определящ за течението на давностия срок по чл.114, ал.1 ЗЗД. Приложение намират общите правила на чл.69 и чл.70 ЗЗД относно изпълнение на задълженията. При договора за изработка задължението за заплащане на възнаграждение е изпълнимо след приемане на работата от възложителя, но ако същото е уговорено със срок, до настъпване на срока то не е изискуемо. Страните могат на уговорят форма и начин на приемане на работата по договора за изработка. Принципите на точно и добросъвестно изпълнение на задълженията, регламентирани в нормата на чл.63 ЗЗД и действието на договорите със силата на закон между страните – чл.20а, ал.1 ЗЗД се прилагат с оглед зачитане на конкретните уговорки между страните. Когато изискуемостта на изпълняемо задължение е поставена в зависимост от определени обстоятелства – изпълнение на други уговорки между страните относно начин на приемане на работата, снабдяване с конкретни документи, след осъществяването на които да започва да тече уговорения между страните срок за изпълнение, то задължението е уговорено като срочно. В тези хипотези задължението е изискуемо с изтичането на срока.
По тези съображения по поставения правен въпрос съставът на ВКС споделя практиката по решение № 103/09г. по т.д.№ 68/09г. на І т.о., даденото разрешение в което по отношение на вземане за неустойка намира приложение и за вземане за възнаграждение по договор за изработка.
Въззивното решение не съответства на практиката на ВКС, поради което следва да се отмени съгласно чл.293, ал.1, пр.1 ГПК.
По делото са били безспорни фактите. Уговорката между страните е заплащането на възнаграждение да става не с приемане на СМР, а в срок от 5 работни дни от представянето на необходимите документи по т.7, т.8.1 /протокол за изпълнение на СМР и отговор на възложителя дали приема работата/ и с издаването на фактурата по т.10 за заплащане на извършените и приети СМР за съответния етап. Работата е приета от възложителя на 01.02.07г., фактурата е издадена на 05.02.07г. Според изпълнителя фактурата е връчена на възложителя на 28.03.07г. Действително в представеното известие за получаване на писмото до подписа за приемане на пратката е изписана дата „28.03.”, но без година. Независимо от това възражението на възложителя за погасяване на вземането по давност е неоснователно. Срокът за изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение тече от представянето на документите и издаването на фактурата, т.е. от 05.02.07г. Непосочването на годината на връчване на писмото не променя факта на получаване на фактурата от възложителя и за дата на получаването й не би могла да се приеме дата, по-ранна от момента на издаването й. При дата на издаване на фактурата 05.02.07г., вземането става изискуемо след изтичане на 5 работни дни, т.е. към момента на постъпване на исковата молба в съда на 10.02.12г. не е изтекъл срокът по чл.110 ЗЗД и вземането не е погасено по давност.
Искът е основателен и следва да се уважи в предявения размер от 57108 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му -10.02.12г. до окончателното й изплащане.
По разноските. С определение № 876/16.04.13г. въззивният съд е допълнил решението в частта за разноските на основание чл.248 ГПК. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба. С оглед на изхода от спора частната жалба е основателна, като определението следва да се отмени и на касатора да се присъдят разноските по производството за трите съдебни инстанции съгласно с представените списъци по чл.80 ГПК, а именно: за първоинстанционното производство в размер на 7284.32 лв., за въззивното производство – 4142.16 лв. и за касационното производство – 4687.16 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 592/28.03.13г., както и определение № 876/16.04.13г., постановени по гр.д.№ 153/13г. от Софийския апелативен съд, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Десисалва Л. да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.2, партер чрез адв.Емил К., сумата от 57108 лв. /Петдесет и седем хиляди сто и осем лв./ на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, представляваща дължимо възнаграждение за изпълнени СМР по договор от 20.12.06г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 16113.64 лв. /Шестнадесет хиляди сто и тринадесет лв. и 64 ст./ - разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.