Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр. София, 27 февруари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 99 по описа за 2012 г Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Видин, срещу нова въззивна присъда на Видински окръжен съд № 168 от 6.12.2011 г, по ВНОХД № 338/11, с която е отменена присъда на Видински районен съд № 598 от 18.10.11, по НОХД № 1277/11, и подсъдимият Д. Л. С. е признат за невинен в това, че на 28.04.2011 г, в [населено място], е държал акцизни стоки / кутии цигари / без бандерол, когато такъв се изисква по закон, на обща стойност 567, 00 лв, като случаят не е маловажен, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 234, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 28.04.2011 г, в [населено място], е държал акцизни стоки / кутии цигари / без бандерол, когато такъв се изисква по закон, на обща стойност 567, 00 лв, като случаят не е маловажен, с оглед на което и на основание чл. 234, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 100 лв, а предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. С протеста се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че доказателствените източници са интерпретирани превратно, че неправилно е прието като начало на досъдебното производство съставянето на протокол за проверка на помещение, който впоследствие не е одобрен, по реда на чл. 161 НПК, че неправилно е изключен от доказателствения материал протоколът за доброволно предаване, че неправилно са оценени като недопустими, при условията на чл. 118, ал. 2 НПК, показанията на полицейските служители: св. Б., св. С., св. Й., че в резултат на превратната оценка на доказателствата се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон. С протеста се прави искане за отмяна на въззивния акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП поддържа протеста и пледира за уважаването му. Подсъдимият Д. Л. С. не участва лично в касационното производство. В писмено възражение изразява становище за неоснователност на протеста. Негов представител не се явява и не изразява становище по протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Налице са релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Съображенията за това са следните: Въззивният съд е допуснал нарушение по чл. 14 НПК, тъй като при анализа на доказателствата е извел погрешни изводи, обусловили порок във вътрешното му убеждение по релевантните факти, откъдето се е стигнало и до неправилно решаване на въпросите относно вината и отговорността на подсъдимия. Неправилен е изводът, че първото действие по разследването е съставянето на протокол за проверка на помещение, на основание чл. 71 ЗМВР. Следва да се прави разграничение между действия по разследването, по смисъла на НПК, и полицейски действия, основани на ЗМВР, имащи предпроцесуален характер. В случая, органите на МВР са получили сигнал за извършено престъпление и са предприели съответна полицейска проверка, на основание ЗМВР. Полицейските служители / св. С., св. Й., св. Б. / са отишли в жилището на подсъдимия, позвънили са на входната врата и са били допуснати лично от него. Узнавайки за повода на посещението, подсъдимият е заявил, че действително разполага с акцизни стоки / кутии цигари /, които съхранява в дома си. На въпроса дали желае да ги предаде, подсъдимият е изразил воля да го стори. Съставен е протокол за доброволно предаване, а предадените вещи са приложени по делото като веществени доказателства. Протоколът за проверка на помещение има характер на административен акт, съставен на основание ЗМВР, в каквото качество може да се цени като писмено доказателство. Той обаче не може да се третира като първо действие по разследването, защото не съдържа данни за резултат от процесуално действие, проведено по реда на НПК. Протоколът за доброволно предаване представлява писмено доказателство, което също интересува процеса откъм съдържанието си / този протокол не представлява писмено доказателствено средство, доколкото в НПК не е предвиден специален ред за съставянето му /. От протокола за доброволно предаване се установява, че на посочената в документа дата описаното в протокола лице е предало на органите на МВР, по своя воля, определени предмети, изброени в протокола. Тези предмети стават част от валидно приобщения доказателствен материал. Допустимо е да бъде изслушан в качеството на свидетел съставителят на протокола, тъй като се касае за писмено доказателство, а не за писмено доказателствено средство / забраната за разпит като свидетел на съставител на протокол се отнася само до писмените доказателствени средства /. Липсва процесуална пречка да бъдат изслушани в качеството на свидетели полицейските служители, извършили проверката в дома на подсъдимия / св. С., св. Й., св. Б. /, тъй като те са извършили действия с предпроцесуален характер / такива по ЗМВР /, а не процесуални действия по НПК, в какъвто случай би се явила приложима забраната на чл. 118, ал. 2 НПК. В случая, липсват данни да са предприети действия по претърсване и изземване, поради което не е имало основание да бъде съставен протокол за такова следствено действие. Протоколът за доброволно предаване в качеството си на писмено доказателство не подлежи на одобрение от съда, поради което неправилна се явява констатацията на въззивния съд, че този протокол е подлежал на съдебно одобрение, но не е получил такова. По изложените съображения, ВКС намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изразило се в порок във вътрешното убеждение на въззивния съд по релевантните факти, довело и до неправилно приложение на материалния закон / нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК /. За отстраняване на тези нарушения се налага да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, от стадия на съдебното заседание. По изложените съображения, протестът се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Видински окръжен съд № 168 от 6.12.2011 г, по ВНОХД № 338/11. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: