2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 472 София, 08.06.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4501 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура В.Търново против решение № 98 от 03.08.2021 г. по в.гр.д. № 373/2020 г. на Апелативен съд В.Търново в частта, с която като е потвърдено решение № 260071 от 29.10.2020 г. по гр.д. № 315/2020 г. на Окръжен съд Русе, касаторът е осъден да заплати на Е. Т. Г. сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.2 вр. ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда на 11.12.2019 г. по н.д.о.х.№ 2104/2018 г. по описа на Районен съд Русе, ведно със законната лихва от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба а подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Доводите са свързани с нарушаване на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД и с нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на обезщетението и съответно тяхното значение за определяне размера на причинените вреди. Иска отмяна на въззивното решение изцяло или отчасти в обжалваната част. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т.11 от ТР № 3/2005 г. по т.д. №3/2004 г. на ОСГК. Ответната страна по жалбата – Е. Т. Г., не е депозирал отговор. За да потвърди изцяло решението на първоинстанционният съд, с което искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера от 4 000,00 лв., а в останалата част за разликата до пълния предявен размер от 30 000,00 лв. е отхвърлен, въззивният съд е направил собствен анализ и преценка на събраните по делото доказателства и е достигнал до извод, че дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са в причинно следствена връзка с незаконното обвинение, е именно в размер на 4 000,00 лв. Посочил е изрично и релевантните за спора обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението, а именно: разумната продължителност на воденото наказателно производство – 1 г. и 6 мес. в досъдебната фаза и 6 мес. в съдебната фаза; леката мярка за процесуална принуда „подписка“; притесненията и дискомфорта, които е преживял вследствие на повдигнатото му обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода; настъпилата промяна в здравословното състояние на ищеца – хипертония, реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, с каквато диагноза ищецът е лекуван в Центъра за психично здраве Русе; злепоставянето му пред обществото, приятелите и познати; настъпилата самоизолация. Съдът е отчел и обстоятелството, че влошаването на здравословното състояние на ищеца не се дължи единствено на незаконното повдигнатото обвинение, а и поради факта на откриване на производство по несъстоятелност на дружеството на ищеца „Л. Транс“ ЕООД още на 04.10.2016 г. с влязло в сила решение по т.д. № 175/2016 г. на ОС-Русе, което е настъпило преди привличането му като обвиняем по процесното наказателно производство. При съвкупната преценка на всички установени по делото обстоятелства, въззивният съд е стигнал до извод, че с оглед вида, интензитета и продължителността на претърпените от ищеца болки и страдания, последните следва да бъдат обезщетени със сумата от 4 000 лв., като този размер на обезщетението отговаря и на житейски оправданото и е съобразен със съдебната практика по аналогични случаи. Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване по следните съображения: Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора въпрос, които макар и да покрива общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, няма претендираното значение, тъй като при определяне на неимуществените вреди, въззивният съд е извършил преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, в който смисъл е задължителната практика на ВС в т.II на ППВС № 4/1968 г. Въззивният съд не е нарушил постановките на соченото постановление, нито дадените задължителни разрешения в ТР № 3/2005 г. по т.д. №3/2004 г. на ОСГК. При определяне размера на неимуществените вреди е взел под внимание всички установени по делото обстоятелства, които обуславят тези вреди и в мотивите си е посочил конкретните такива, имащи значение за размера на неимуществените вреди. Противно на доводите на касатора, в обжалваното решение въззивният съд е изложил мотиви за кои от изложените в исковата молба негативни преживявания е налице причинно – следствена връзка с конкретното обвинение. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице релевираното в изложението на касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Насрещната страна по касационната жалба не претендира разноски за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 03.08.2021 г., постановено по в.гр.д. № 373/2020 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: