4 Р Е Ш Е Н И Е № 192 СОФИЯ, 18.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 265/2011 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 295, ал.2 ГПК. С решение № от 274 от 20.12.2012 г. по гр.д. № 265/2011 г. на ВКС, І г.о. е отменено въззивно решение № 1196 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1166/2010 г. на Варненския окръжен съд и е даден ход на делото по същество пред касационната инстанция за събиране на доказателства. Прието е заключение на съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ц. А., за установяване площта и границите на бивши имоти пл.№ 9678 и пл.№ 9677 по КП на Крайбрежието- [населено място] от 1956 г. и от 1977 г. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Установено е по делото, че през 1910 г. Я. П. С. закупил едно лозе с площ 4.8 дка в землището на [населено място], м. “Голяма К.”. Я. С. е починал през 1938 г. и е оставил за наследници по закон съпруга П. Стоянова, починала през 1948 г. , и три деца – П. Я. П., Г. Я. П. и К. Я.. През 1949 г. П. Я., Г. Я. и К. Я. продали на Н. П. Р. 3 дка от това лозе, при граници на продаваемата част към момента на продажбата: Ж. Д., Л. Д., Г. Б., К. П. и наследниците на Я. П.. На 22.10.1958 г. в регистъра на Варненския районен съд е вписан отказът на П. Я. П. и Г. Я. П. от наследството на техните родители Я. П. С. и П. Я. П.. С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 06.10.1958 г. К. Я. П. упълномощил М. А. К. и Н. И. П. да обработват собственото му лозе, находящо се в м. “Голяма К.”, В. землище, за своя сметка срещу заплащане от тяхна страна на данъци, наряди и пр. Ищецът Ж. Я. е наследник на К. Я., починал през 1971 г. Ответниците Н. Н. К., М. А. Р. и О. Г. Д. са наследници по закон на М. А. К., починал на 13.03.1995 г. Н. К. е негова съпруга, М. Р. е негова сестра, а О. Д. – син на починалия през 2004 г. брат на наследодателя Г. Д.. През 1994 г. М. А. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност на недвижим имот, представляващ овощна градина с площ 1 560 кв.м, имот пл.№ 450 в кв. 40 по плана на гр. варна,[жк]. От заключението на изслушаната пред настоящата инстанция съдебно- техническа експертиза се установява, че имот пл.№ 450 по кадастрален план от 1973 г. е идентичен с бивш имот пл.№ 9677 по кадастрален план от 1956 г., който е бил с площ 1085 кв.м. В границите на имот пл.№ 450 са включени и 325 кв.м от бивш имот пл.№ 9678, който по плана от 1956 г. е бил с площ 3 053 кв.м. По този план имот пл.№ 9678 граничи с имот пл.№ 9665 - записан на Е. Н. М., имот пл.№ 9664 – записан на Н. П. Т., имот пл.№ 9626 – записан на Г. Б., имот пл.№ 9679 – записан на К. П. и имот пл.№ 9677 - записан на П. Р.. Въз основа на тези констатации на вещото лице може да се направи обоснован извод, че имоти пл.№ 9677 и 9678 по кадастралния план от 1956 г. са идентични с лозето от 4.8 дка, придобито чрез покупко- продажба през 1910 г. от Я. П. С., както и че имот пл.№ 9678 е идентичен с имота, продаден през 1949 г. на Н. П. Р., а оттук - че имот пл.№ 9677 е останал собственост на наследодателя на ищеца и е идентичен с имота, предоставен през 1958 г. за ползване на М. А. К. и Н. И. П.. Основание за подобен извод дават обстоятелствата, че общата площ на имоти пл.№ 9677 и 9678 съответства на площта на имота, описан в крепостния акт от 1910 г., както и че три от границите / съседите/ и площта на имот пл.№ 9678 съответстват на частта от имота, продадена през 1949 г. на Н. Р., така, както е инивидуализирана в нотариалния акт. Видно от заключението на вещото лице и представените към него скици, имот пл.№ 9678 граничи от запад с имот пл.№ 9626, който е записан на името на Г. Б., от юг - с имот 9679 на името на К. П. и от изток - с имот пл.№ 9677, който е бил записан също на името на П. Р., но за който е установено по делото и не е било спорно между страните, че е бил владян от наследодателя на ответниците М. А. К. от 1958 г. до смъртта му през 1995 г., а след неговата смърт се владее от съпругата му Н.. Срещу предявения иск за ревандикация на имот пл.№ 450 ответницата Н. К. е направила възражение, че е придобила имота по давност, тъй като след смъртта на съпруга си на 13.03.1995 г. до предявяване на иска владее имота непрекъснато, явно и необезпокоявано. Настоящият състав намира това възражение за основателно по следните съображения: С нотариален акт № 8, т.ХХVІІІ, дело № 12800/1994 г. съпругът на Н. К. - М. А. К., е признат за собственик процесния имот на основание наследство и придобивна давност. След неговата смърт през 1995 г. Н. К. продължила да упражнява фактическа власт върху имота със съзнанието, че владее съсобствен имот, останал в наследство от М. А.. Основание за този извод дава обстоятелството, че през 1995 г. тя е предявила против останалите наследници по закон на М. А. – М. Р. и Г. Д., иск за делба. Независимо от това, че искът е отхвърлен с влязло в сила решение, като е прието, че наследодателят не станал собственик на основание придобивна давност, тъй като е бил държател, а не владелец на имота, то фактът, че същият се е снабдил констативен нотариален акт за собственост сочи недвусмислено, че най- късно през 1994 г. той е започнал да владее имота за себе си, отричайки правата на досегашния собственик, т.е. превърнал упражняваната въз основа на пълномощното фактическа власт от държане във владение, което след неговата смърт продължава в лицето на наследниците. Изтеклият период на владение до предявяване на иска за собственост против Н. К. на 06.12.2005 г. надхвърля предвидения в чл. 79, ал.1 ЗС 10- годишен давностен срок, необходим за придобиване на правото на собственост. През този период упражняваното от нея владение е било непрекъснато, явно и необезпокоявано, поради което следва да се приеме, че тя е придобила правото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание, което води до изгубване на придобитото от ищеца по наследяване от К. Я. право на собственост върху същия имот. Поради това предявеният от Ж. Я. против Н. Н. К., М. А. Р. и О. Г. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като към момента на предявяването му ищецът не се легитимира като собственик на имота. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Я., постоянно живущ в К., провинция К., HIY2G2 М., ул.”С.- М.” 6549, действащ чрез пълномощника си адв. Р. М., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2- ателие, против Н. Н. К., М. А. Р. и О. Г. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ имот пл.№ 450 по плана на[жк]/ Голяма К.”/ - [населено място], целият с площ 1560 кв.м, при граници: имоти пл.№ № 473, 474, 475, 604, 605, 606, 451 и път. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: