Р Е Ш Е Н И Е № 167
гр.София , 25 април 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и прокурора от ВКП Петя Маринова
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 538/2013 г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по касационни жалби ,депозирани от защитниците на подсъдимия М. М. Г.-адв.Г. и адв.П. и касационна жалба, подадена от адв.К.- повереник на частния обвинител П. Ч.- И. срещу решение №371 от 29.10.2013 г., постановено по внохд 660/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд.
В жалбата на адв.Г., защитник на подсъдимия Г., на първо място се релевира касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК,като се застъпва становището, че осъщественото от подсъдимия деяние е случайно по смисъла на чл.15 от НК. Изложени са и съображения,свързани с необоснованост на атакуваното решение.Декларативно се поддържа и явна несправедливост на наложеното наказание.Моли се подсъдимият Г. да бъде признат за невинен .
В жалбата на другия защитник на подсъдимия- адв.П. се сочат всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснато „съществено нарушение на процесуалните правила” се аргументира чрез отказа на първоинстанционния съд да назначи повторна петорна експертиза, която отново да се произнесе както по отношение скоростта на движение на автомобила ,управляван от подсъдимия,така и относно мястото на удара по широчина на пътното платно.Заявява се,че опасността за подсъдимия е възникнала,когато той е бил на 30 метра от мястото на удара /тъй като към този момент автомобилът на пострадалия е навлязъл в неговата лента за движение/ т.е. в опасната му зона за спиране, което е основание за отпадане отговорността на подсъдимия. Прави се искане за отмяна на въззивното решение ,за оправдаване на подсъдимия Г. или алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
Направеното в жалбата на частните обвинители оплакване е за нарушение на материалния закон, поради оправдаването на подсъдимия за това да е нарушил разпоредбата на чл.21 от ЗДвП.Освен това се посочва , че в диспозитива на решението е допусната грешка при изписване името на частния обвинител, като е отразено „П., вместо „П.” и в този смисъл се моли да бъде изменено решението на въззивната инстанция.
В хода по същество на делото пред ВКС, адв.Г., защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Счита, че е налице случайно деяние, тъй като ударът между двете превозни средства е станал в платното за движение на автомобила на подсъдимия. Моли М. Г. да бъде оправдан ,алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане.Намира жалбата на частния обвинител за неоснователна .Представя писмени бележки.
Защитникът на подсъдимия Г.-адв.П. акцентира на това ,че всички автотехнически експертизи посочват ,че вина за настъпилото ПТП има пострадалият водач на МПС, който е извършил маневра „обратен завой” на неразрешено за това място.Счита за неправилен извода на въззивния съд ,че разстоянието от 60 метра обективно е позволявало на подсъдимия да възприеме автомобила на пострадалия и да го пропусне.Отправя същите искания като адв.Г..
Повереникът на частния обвинител-адв.К. поддържа жалбата и моли да бъде уважена.Заявява ,че превишената скорост ,с която се е движел подсъдимият е причината за настъпилото ПТП.Счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че всички изготвени по делото експертизи са категорични по отношение мястото на удара, а именно- в насрещното за посоката на движение на автомобила на подсъдимия пътно платно.Заявява ,че подсъдимият е видял предприетата маневра „обратен завой” и е следвало да пропусне автомобила на пострадалия като намали скоростта или спре. Моли да бъдат присъдени разноските на частния обвинител ,направени пред касационната инстанция.
Представителят на ВКП моли да бъдат оставени без уважение и двете касационни жалби. Застъпва становището, че не е налице нарушение на закона, като приема, че правилно подсъдимият Г. е бил оправдан за движение с превишена скорост.
В последната си дума, подсъдимият М. Г. моли за оправдателна присъда.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №91 от 14.03.2013 г.,постановена по нохд 294/2012 г. , Софийски градски съд ,НО е признал подсъдимия М. М. Г. за виновен в това , че на 17.07.2009 г.,около 17,30 часа в [населено място],по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица],при управление на МПС-л.а. „марка”, "модел" , с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата –чл.21 ал.1 и чл.16 ал.1 т.3 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Г. Ч.,поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „в” във вр.с чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години,като на основание чл.304 от НПК го е оправдал за това да е нарушил чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години.
На основание чл.343г от НК на подсъдимия е било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
По жалби, депозирани от защитниците на подсъдимия е било образувано внохд 660/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд , НО, приключило с решение №371 от 29.10.2013 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена като подсъдимият Г. е бил оправдан за това да е нарушил разпоредбата на чл.21 от ЗДвП; на основание чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК вместо наказание лишаване от свобода му е определено наказание пробация със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година; наказанието лишаване от правоуправление е намалено от три на една година , като присъдата е потвърдена в останалата й част. Присъдени са в полза на частния обвинител направените от него пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
По касационните жалби на защитниците на подсъдимия М. Г..
На първо място следва да се отбележи, че претенциите за „необоснованост” на въззивното решение не са сред основанията по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, които подлежат на преценка от касационния съд ,поради което всички изложени доводи за това ,че приетата от СГС фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства по делото и извършения собствен анализ на данните ,съдържащи се в доказателствените източници, от които защитата извежда собствени фактически заключения /в това число относно скоростта на движение на процесния автомобил; оспорването, че възприетата от експертите следа като спирачна всъщност представлява следа от задиряне ; както и досежно мястото на удара/, не могат да бъдат разглеждани. Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения ,а извършваната от него проверка е в рамките на установените от съдилищата факти. Независимо, че настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса от негова страна обаче е необходима, във всички случаи на неправилен подход при формирането на това вътрешно убеждение, какъвто не е настоящият случай. В тази връзка следва да се отбележи, че не се констатира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се набелязват нарушения. Точно обратното –констатира се правилност ,логическа последователност и издържаност, намерила аргументирана обосновка в мотивите към въззивното решение. Софийски апелативен съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителното му съдържание.
За правилното решаване на делото, от значение е било изясняването на няколко обстоятелства, а именно характеристиките на пътното платно в района на произшествието, посоката на движение на превозното средство, управлявано от подсъдимия, разстоянието, на което той се е намирал към момента, в който автомобилът, управляван от починалия Ч. е предприел маневра „обратен завой”, скоростта на движение на двата автомобила, мястото на удара и неговата предотвратимост от техническа гледна точка, разположението на автомобилите след конфликта, получените увреждания от пострадалия.
Анализирайки доказателствената съвкупност , давайки правилна оценка на експертните заключения и възприемайки изцяло назначената в хода на съдебното следствие повторна комплексна автотехническа експертиза, въззивната инстанция е дала отговор на направените възражения от страна на защитата на подсъдимия както по отношение мястото на удара, така и досежно скоростта на движение на автомобилите и механизма на настъпване на произшествието. Преценката й, че следва да бъде кредитирана посочената по-горе комплексна експертиза е правилна, доколкото вещите лица са дали изчерпателен и аргументиран отговор на поставените им задачи в рамките на професионалната им компетентност, от една страна ,а от друга- за изграждане на изводите си, те са ползвали цялостния доказателствен материал ,събран до този момент. Претенцията на защитата на подсъдимия, че ударът е настъпил в лентата за движение на автомобила , управляван от Г., не може да бъде споделена. Мястото на удара по широчина на пътното платно, а именно -в насрещното за посоката на движение на л.а „марка” пътно платно , е категорично и еднозначно определено във всички изготвени по делото експертизи ,като неговото установяване е в резултат на обективни данни, съобразени от вещите лица-широчина на пътното платно,разположение на автомобилите на пътя след удара, наличните следи, оставени в района на произшествието с тяхното разположение, насоченост и дължина, деформациите по автомобилите, изпадналите части от двата автомобила/разпилени изцяло и само в платното за насрещно движение/,техническите характеристики на двете превозни средства ,уврежданията на пострадалия.
Субективните възприятия на подсъдимия, обективирани в неговите обяснения, за които не следва да се забравя ,че освен доказателствено средство са и средство за защитата , подкрепени и с информацията, съдържаща се в показанията на св.Д. К. /че ударът е бил в платното за движение на автомобила,управляван от подсъдимия/, не могат да се противопоставят на експертните изводи, направени въз основа на констатираните по делото обективни находки. Междувпрочем внимателният прочит на показанията на св.К. сочи на това ,че същият се е движел в противоположна посока на тази на л.а ,управляван от подсъдимия ,като пред него е имало две-три коли; че не е видял удара между автомобилите, а само е чул звука от него; че предполага ,че единият от автомобилите е правел обратен завой .След като свидетелят не е видял движението на процесните л.а. преди настъпването на удара, нито пък самият конфликт между тях, трудно може да се приеме за достоверно изявлението му ,че „ударът е бил в тяхното платно” /платното ,в което се е движел автомобила на подсъдимия/, още повече ,че тази информация влиза в противоречие с друго негово твърдение, а именно,че „ колата ,която правела обратен завой идвала към него ,а другата кола била срещу нея ”. В принципен план следва да се посочи, че свидетелските показания, доколкото възпроизвеждат субективните възприятия на едно лице, подлежат на изключително внимателна преценка и винаги когато съществува възможност същите да бъдат съпоставени и проверени от обективни данни, събрани в хода на наказателното производство ,съдът е длъжен да стори това,така както са направили и решаващите съдилища. Това важи с особена сила при пътно-транспортни произшествия, тъй като ударът, следствие на който се причинява съставомерния резултат настъпва внезапно и неочаквано, поради което и свидетелят, който е очевидец /а в настоящият случай св.К. дори не е такъв/, тъй като няма предварителна психическа подготовка и нагласа за предстоящото ,а е поставен и в условията на нетипична житейска ситуация, е възможно да не бъде напълно пълноценен при възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на случилото се, като не следва да се подминава и факта, че върху неговите възприятия въздействат и други отрицателни фактори, свързани с изключително краткия интервал от време ,в който настъпва произшествието и динамиката на ситуацията. Ето защо ,както беше посочено и по-горе, информацията, съдържаща се в гласните доказателствени средства следва да бъде внимателно проверена ,като в тази насока решаващият съд не може да бъде упрекнат,че не е сторил необходимото.
Оплакването на защитата на подсъдимия ,че неоснователно е отказано от първоинстанционния съд назначаването на повторна комплексна АТЕ, не се споделя от касационната инстанция.Отказът да бъде допусната такава експертиза е мотивиран от първоинстанционния съд, който е счел, че изготвената в хода на съдебното следствие комплексна АТЕ е изяснила в пълна степен релевантните въпроси, за които се изискват специални знания. С въззивната жалба е било подновено искането за назначаване на нова тройна комплексна АТЕ, което искане не е било оставено без внимание от страна на апелативния съд, и който в определението си от разпоредително заседание ,проведено на 04.07.2013 г., мотивирано го е отхвърлил. Следва да се посочи, че е изцяло в компетенциите на решаващите съдилища да преценят дали са налице основанията на чл.153 от НПК за назначаване на повторна експертиза, като в конкретния случай доколкото приетата от СГС повторна тройна комплексна АТЕ не е нито необоснована ,нито пък възникват съмнения за нейната правилност, въззивният съд правилно е подходил, като не е уважил направеното от защитата искане. В принципен план ,твърденията на неразполагаща със специални знания страна по делото , изведени въз основа на собствена логическа дейност или на собствена интерпретация на част от доказателствения материал , не са достатъчни за назначаването на повторна експертиза, съгласно изискванията на закона, какъвто е и настоящият случай.
На следващо място по отношение скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, първоинстанционният съд детайлно е обсъдил както експертните заключения от досъдебното производство ,които аргументирано е отхвърлил в тази им част, а така също и АТЕ-зи ,назначени и изслушани в хода на съдебната фаза на процеса. Посочил е причините, поради които дава вяра на повторната КАТЕ / л.10 от мотивите/, като касационната инстанция не констатира логически грешки в начина на формиране на неговата преценка. В съдебното заседание на 14.03.2014 г. експертите по научен път са обяснили различията между тяхната и предходната експертиза относно остатъчната скорост на автомобила ,управляван от подсъдимия и убедително са защитили своите изводи. Що се отнася до следата, възприета от вещите лица като спирачна /отразена в протокола за оглед на местопроизшествие като следа от задиряне/, в коментираното по-горе съдебно заседание експертите подробно са обсъдили кое им дава основание да приемат ,че става дума за следи от спиране ,а не от задиряне , описвайки характеристиките на двата вида следи и обстоятелството, че визуализираните на снимките във фотоалбума следи, по своите обективни характеристики представляват следи от протектора на гумите при спиране. Отделно от това, тяхното разположение, насоченост и дължина /лявата следа продължава до предното ляво колело,а задното е разположено върху следата/ отново е в подкрепа на извода ,че коментираните следи са спирачни. Ето защо, експертите приемат ,че се касае за неправилно отразяване в огледния протокол на вида на следата от разследващия полицай и ,че няма пречка доколкото оставената от автомобила следа е спирачна , на базата на нея да се изчислява скоростта на движение на автомобила на подсъдимия.
На следващо място касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материално правните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия М. Г. за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б. „в” във вр.с чл.342 ал.1 пр.3 от НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимия правилно са били подведени под нормата на посоченото по-горе престъпление.
Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективна и субективна страна на инкриминираното престъпление.
Не може да бъде споделено виждането на защитата ,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.15 от НК ,тъй като деянието, осъществено от подсъдимия Г. е случайно. Такова възражение е било правено и пред въззивната инстанция, която е изложила убедителни съображения за несъгласието си с него. За да е налице случайно деяние е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици. За да се изключи виновното поведение е необходимо:1.деецът да се е съобразил с предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и да са налице условия,при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици /Р 318/88 г. на ІІІ н.о на ВС/.В конкретния случай, когато автомобилът на пострадалия Ч. е потеглил от банкета и навлязъл в пътното платно, л.а.,управляван от подсъдимия се е намирал на около 60 метра от мястото на удара,като към този момент колата на Ч. е била видима за подсъдимия. Това разстояние обаче, в случая няма съществено значение, тъй като съгласно заключението на повторната тройна КАТЕ /от съдебното производство/ удар между двете превозни средства не би настъпил, ако л.а „марка” беше запазил треакторията си на движение в средата на лявата лента /без отклонение в ляво/ и при скоростта ,с която се е движел -59 км/час, водачът му е предприел ефективно спиране и то от разстоянието, от което Г. обективно е реагирал за спиране –от около 30 метра от мястото на удара. Вещите лица са категорични ,че ако подсъдимият не беше предприел отклонение на автомобила в ляво и навлизане в насрещното пътно платно, и беше реагирал от същото място, от което е реагирал /около 30 метра преди удара/, запазвайки праволинейното движение на автомобила и при избраната от него скорост на движение от 59 км/час, той е могъл да премине през конфликтната точка след л.а. „марка”,при което удар не би настъпил. Подсъдимият Г. ,допускайки нарушение на разпоредбата на чл.16 ал.1 т.3 от ЗДвП /„На пътното платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено:когато платното за движение има четири и повече пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движени”/ и навлизайки в платното за насрещно движение сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара, тъй като ако не беше нарушил посочената забрана ,същият би бил в състояние да предотврати удара, преминавайки зад автомобила на пострадалия. Съгласно трайната съдебна практика , „когато възникне опасност от неправомерно поведение на участник в движението на пътя, при различни варианти на избягване на произшествието, водачът е длъжен да избере пред всички други намаляване на скоростта или спиране. Когато водачът допусне нарушение, предшестващо невъзможността за предотвратяване на произшествието, виновното му поведение не се изключва, независимо ,че обществено опасните последици настъпват в опасната зона за спиране”/Р 23/87 г.на ІІІ н.о. на ВС/.С оглед на изложеното се налага извода ,че подсъдимият не се е съобразил с предписанията на правно-регламентираната дейност ,а именно да не навлиза и се движи в лентите за насрещно движение, от една страна , а от друга-същият не е бил поставен в невъзможност да предотврати удара, ако е запазил праволинейното си движение и е изпълнил задължението си при възникване на опасност да предприеме спиране .Ето защо, в случая не може да се приеме , че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Твърдението на защитата,че по делото няма данни автомобилът на подсъдимия да се е движел в средата на лявата лента за неговата посока на движение е некоректно.Вещите лица от повторната тройна КАТЕ, при отговора на задача 12 са посочили ,че разположеността и насочеността на следите, оставени от „марка”,могат да се осъществят само и единствено ако автомобилът се е движел около средата или в десния край на лявата лента, като това разположение не води до промяна на описания механизъм на произшествието.
Предвид изложеното, касационната инстанция приема,че не е налице допуснато нарушение на материалния закон от страна на САС.
Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание следва да се отбележи ,че нито в касационната жалба, нито в съдебното заседание пред ВКС и представените писмени бележки са изложени подкрепящи го аргументи. При това положение същото се явява чисто декларативно и лишава касационния съд от възможността да го обсъди в неговата конкретика. Но така или иначе, наложеното от САС наказание пробация ,единствено с двете задължителни пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК и то за непродължителен срок, е в достатъчна степен либерално.
По касационната жалба на частния обвинител:
Както беше посочено и по-горе липсва касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.Напълно правилно въззивната инстанция е оправдала подсъдимия за нарушение на правилото на чл.21 от ЗДвП. Превишената скорост ,с която се е движел автомобила, управляван от подсъдимия не е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, тъй като и при нея /59 км/час/ същият е могъл да предотврати настъпването на удара, при реакция чрез аварийно спиране от 30 метра преди мястото на удара и запазване на праволинейното движение на автомобила, без отклоняването му в ляво и навлизането в пътното платно за насрещно движение.
Що се отнася до искането за поправка на малкото име на частния обвинител, поради допусната техническа грешка в диспозитива на решението на въззивната инстанция , това би следвало да се осъществи в процедура по чл. 414 ал.1 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №371 от 29.10.2013 г., постановено по внохд 660/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО.
ОСЪЖДА подсъдимия М. М. Г. да заплати на частния обвинител П. Г. Ч.-И. направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО е не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/
|