Р Е Ш Е Н И Е   №   135   София,  09 юни  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 март две хиляди и девета  година, в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ            ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА                                                              ТАТЯНА КЪНЧЕВА       при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА  и в присъствието на прокурора  АНТОНИ ЛАКОВ     изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело  №74/2009 година.   Производството е с основание по чл.346, т.1 и сл. НПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Б. от гр. П., против решение №247/25.11.2008г, постановено по внохд №520/2008г. на Пловдивски апелативен съд с което е потвърдена присъда №100/01.07.2008г. по н.о.х.д. № 1474/2007г. на Пловдивски окръжен съд. С жалбата се поддържа, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на процесуалните правила, регулиращи дейността на съдът при оценката на доказателствения материал, което е довело до опорочаване на вътрешното му убеждение по фактите, включени в предмета на доказване. Освен това защитата счита, че касаторът не е имал представа за неистинността на инкриминираните фактури при изготвяне на справките декларации и дневниците за покупки, поради което инкриминираното деяние било несъставомерно от субективна страна. Обвинителния акт не отговарял на изискванията по чл.246 НПК, поради което съдът е бил длъжен да го върне на прокуратурата за отстраняване на нарушението. Като не е сторил това извършил нарушение и на чл.249 НПК. По същество се мотивира искане за отмяна на решението и оправдаване на касаторът по обвинението или връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на процесуалните нарушения за които защитата поддържа,че са допуснати. Прокурорът даде заключение, че поддържаните с жалбата нарушения не са допуснати при изготвяне, както на обвинителния акт, така и на постановената по него присъда, която правилно и била потвърдена с въззивното решение. Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните, направените искания и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 347 вр. чл.348 НПК, съобрази следното: С потвърдената присъда подс. А. Б. е признат за виновна в това, че : І- за периода 14.09.1999г.-12.01.2001г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б” със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.”Виктор Юго” №13, избегнал плащането, като укрил данъчни задължения в особено големи размери - 491 299, 15лв, потвърждавайки неистина в писмени справки-декларации, подробно описани в присъдата, които съгласно чл.100 ЗДДС бил длъжен и подал пред ТДД-Пловдив при ДП”Център”, гр. П., поради което и на основание чл.257, ал.1, пр.1 вр. чл.255, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2, ал.2 и чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000лева - и за невинен в това на 13.12.2000г. да е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери, за разликата от 168 122,00 до 190 942,06лв. по справка-декларация/СД /за ДДС, вх. №682/13.12.2000г., за данъчен период от 01.11.-30.11.2000г, поради което го оправдал по първоначалното обвинение в тази му част. ІІ- за периода 01.08.1999г.-31.12.2001г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на собственик и управител на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б” със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.”Виктор Юго” №13, с цел да осуети установяване на данъчни задължения е водил водел данъчни дневници за покупки с невярно съдържание и ползвал счетоводни документи с невярно съдържание, данъчни фактури с право на пълен данъчен кредит за доставка на горива,без реално да са осъществени отразените в тях сделки, подробно описани в присъдата, като укрил данъчни задължения в особено големи размери - 491 299, 15лв, поради което и на основание чл.257, ал.1, пр.1 вр. чл.256, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.2, ал.2 и чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000лева - и за невинен в това в дневника за покупки за м.ноември 2000г., ползвал документи с невярно съдържание - данъчни фактури №№33/08.11.2000г.;34/11.11.2000г. и 36/14.11.2000г, издадени от ЕТ”Н”,гр. Мездра на общ стойност 113 721.80лв. и дължим в размер на ДДС 23 920.26лв, поради което го оправдал по първоначалното обвинение в тази му част. На основание чл.23, ал.1 НК по съвкупност определил на подсъдимият за изтърпяване общо наказание в размер на най-тежкото от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000лева. На основание чл.66 НК отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години. Поддържаният с жалбата и пред настоящия състав основен довод, за допуснато нарушение на основните правила регулиращи доказателствената дейност на съдът са неоснователни. Липсва фактическо основание да се приеме, че формирането на вътрешното убеждение вътрешното убеждение на въззивния състав по фактите, предмет на доказване, е било опорочено поради неспазване на изискването за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Посоченото изискване визирано в чл.14 НПК е било съобразено от всяка от контролираните инстанции при извършеното проверка и последвала оценка на доказателствената съвкупност от която са изведени фактическите положения, съдържащи признаците за съставомерност на инкриминираното деяние. Във връзка с това следва да се отбележи, че наличната доказателствената основа е позволила да се изведат правилни фактическите и правни изводи за виновното поведение на касаторът. В нея са включени всички първични документи отразяващи дейността му на едноличен търговец през инкриминирания период от време. На следващо място установено е, че основната част от посочените в съобразителната част на решението документи, каквито са фактурите за доставка на стоки не отразяват реално извършени сделки-доставки и заплащане на стоките. Данъчните фактури с право на пълен данъчен кредит, представляващи и първичните счетоводни документи с невярно съдържание и неистински по отношение на авторството са били използувани при изготвяне на подаваните от касаторът справки декларации/СД/ и дневниците за покупки, които е представял в указаните от закона срокове пред съответните данъчни органи за определяне на ДДС, който дължи, следва да получи или да му се приспадне. За това, че касаторът е използвал инкриминираните документи, като първични и вторични счетоводни документи по делото няма спор. Двете инстанции не могат да търпят упрек в тази част, защото изводите по отношение на невярното съдържание или неистинността на документите са обосновани с еднозначна, безпротиворечива доказателствена съвкупност, включваща, както свидетелските показания на лицата , посочени по документите ,като доставчици, така и извършените насрещни проверки в седалищата на фирмите, посочени за доставчици. При тези проверки е установено, че инкриминираните фактури по начало не са били осчетоводявани и посочвани/вписвани в справките декларации по ЗДДС на фирмите доставчици, които в основната си част са били от т.н. рискови доставчици. Това са фирми, за които е установено, че не са били изрядни в разплащането с бюджета по ЗДДС или такива които при извършените проверки не са намирани на декларираните адреси, или фирми с нарушения по отношение на лицата ангажирани да ги представляват или с промени в собствениците. Касационния състав не споделя и становището на защитата за допуснатите нарушения при установяване на фактическите положения, относно първичната счетоводна отчетност, защото видно от съобразителната част на присъдата, възприета с въззивното решение, всяка фактура е била предмет на задълбочено изследване по отношение на съдържание и авторство на издателите и в случаите при които съдът е констатирал други нарушения, извън реалното изпълнение по документираните сделки, е постановил оправдателен диспозитив, каквито са случаите с фирмата ЕТ”Н”, гр. М.. Защитата по начало, като не оспорва, по отношение на доказателствени материал и неговата пълнота, инкриминираните документи ,както и размерът на укритите данъчни задължения или размерът на данъците, чието плащане е избегнато чрез представяне на неверни СД от касаторът, възразява по направените изводи за съставомерността на деянията, като счита, че касаторът не е имал умисъл да използува документи с невярно съдържание, тъй като не е знаел, че отразените по фактурите сделки са фиктивни. Касационният състав не споделя и следващото възражение за допуснато, при изготвяне на обвинителния акт нарушение на чл.246 НПК, възпроизведено в съдебните актове, поради непосочване в съобразителната част на фактическата страна на обвинението и неговата правна квалификация. Такова нарушение не е допуснато, защото в посочената част на акта са описани всички обстоятелства, които позволяват да се индивидуализират по обективните и субективните признаци престъпленията, предмет на обвинението. Посочени са, чрез индивидуализиращите ги белези всички счетоводни документи, фактури СД и дневници за покупки, както и всички фирми, от групата на т.н. рискови доставчици, размерът на укритите данъчни задължения, установени чрез надлежно назначена експертиза. Претендираното нарушение не допуснато и от първоинстанционният съд, при постановяване на присъдата, защото е съобразено и задължителното тълкуване на процесуалните норми в тази част дадено с тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. по н.д.№ 2/2002г, ОСНК. Затова въззивният състав, правилно е отказал да приеме за основателно възражението за нарушение на посочените процесуални правила, свързано с основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК. На полето на отменителното основание по чл.348,ал.1 , т.1 НПК възражението за несъставомерност на извършеното от субективна страна също е получило обоснован и убедителен отказ да бъде възприето. Въззивния състав, като е съобразил, че инкриминираната дейност на касаторът не се свежда до изолиран случай на съставен с невярно съдържание счетоводен документ както и обстоятелството, че десетките счетоводни документи са подготвени от касаторът, сочен като получател по сделките, а св. И, в качеството на гл. счетоводител е извършвала само техническата обработка на представените и от касаторът документи, е направил законосъобразния извод за наличие на обективиран в поведението му умисъл не само при изготвяне на фактурите , но и съставените възоснова на тях СД и дневници за покупки. Не води до друг извод и позоваването на св. Т, защото, както правилно са приели двете инстанции, този свидетел не е имал пълномощно да сключва сделки от името и за сметка на едноличният търговец какъвто е бил касаторът. Немотивирания довод за допуснато нарушение на законът, поради квалификация на инкриминираните деяния по квалифицирания състав на чл.257 вр. чл.255, ал.1, пр.2 и чл.26 НК и чл.257 вр. чл.256 вр. чл.26 НК в редакцията действувала към момента на извършване на деянието също е неоснователен, защото в отменената редакция съставът по отношение на предвидените наказание е бил по-благоприятен по смисъла на чл.2, ал.2 НК от действуващият към момента на постановяване на присъдата. Мотивиран от гореизложеното и като съобрази, че отсъствуват претендираните с касационната жалба нарушения, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   Оставя в сила решение №247/25.11.2008г, постановено по внохд №520/2008г. на Пловдивски апелативен съд с което е потвърдена присъда №100/01.07.2008г. по н.о.х.д. № 1474/2007г. на Пловдивски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:   1.   2.