Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 966 гр. София, 18.12.2009 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  десети декември      две хиляди и девета    година  в състав:                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ     при участието на секретаря Найденова   . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  231/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. М. Я. , С. М. М. , П. М. П. , М. и Е. Г. М. и В. А. Х. ,чрез адв. пълномощник М. Д. , срещу решение №1243 от 28.11.2008 по гр.дело № 1395/2008г. на Варненски окръжен съд., с което е оставено в сила решение №1431 от 29.04.2008г по гр.д. № 10033/2007г на Варненски районен съд , по отхвърлен иск за вреди в следствие на допуснато по съдебен ред обезпечение и наложена обезпечителна мярка спиране на съдебно изпълнение Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствени правила при игнориране на писмени доказателства ,които не са оспорени . Неправилно иска е квалифициран от въззивния съд на две правни основания – чл. 45 от ЗЗД и чл. 322 ал.1 от ГПК ,което е довело и до неправилна преценка относно противоправния характер на поведението на ответниците, чиято отговорност е лична и е следвало да бъде ангажирана . Ответниците по касационната жалба М. П. П. и Г. Д. П. са заявили отговор ,с който оспорват оплакванията срещу решението . С определение №209 от 04.03.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане по същество на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса за правното основание на иска за обезщетение на причинени в следствие на наложена обезпечителна мярка вреди , които ответникът може да претенцира от ищеца в случая по чл. 322 ал.1 от ГПК (отм) , прилагат ли се правилата на непозволеното увреждане спрямо отговорността , предмет на този иск , или се касае за вид обективна отговорност , от вида на обезпечителните. Разгледана по същество , касационната жалба е неснователна . В обжалваното решение Варненски окръжен съд е приел ,че с оглед изложените от ищците обстоятелства има основание да обсъди претенцията им както на основание чл. 45 от ЗЗД – доколкото се иска заплащане на обезщетение за вреди от предявяване на иск при твърдение за злоупотреба с процесуални права , така и на основание чл. 322 ал.1 от ГПК, предвид претендирането на вреди от допуснато обезпечение по същия иск , като отхвърлен с влязло в сила решение. Освен че е изключил възникването на деликтна отговорност при упражняването на материални права по исков ред от ответниците , което не може да се квалифицира като злоупотреба с право , въззивният съд се е занимал и с материалните предпоставки на отговорността по чл. 322 ал.1 от ГПК,като е приел за недостатъчно отговорността да възникне единствено с оглед формалните условия ,т.е да е налице допуснато обезпечение по иск , който е бил отхвърлен с влязло в сила решение ,а е било необходимо и да се докаже такава конкретна вреда , която да е пряка последица от наложената обезпечителна мярка . Даденото от Варненски окръжен съд разрешение поставя въпрос за правната квалификация на претенция, при която са изложени факти ,обемани от основанието по чл. 322 ал.1 от ГПК , но наред с това се поддържа от правна страна и превратно упражняване на обезпечения иск ,вече разгледан от съдилищата и отхвърлен с влязло в сила решение. В тези случаи , между които и процесния, твърденията в защитата на ищеца за противоправност и злоупотреба с право на иск от насрешната страна , не са относими към предявеното основание и не обуславят квалификация по чл. 45 ал.1 от ЗЗД. Приключилият с влязло в сила решение съдебен процес не обективира деликтно поведение за страната , потърсила съдебна защита, поради това и отговорността за вреди в случая е регламентирана в специален институт ,уреден с нормата на чл. 322 ал.1 от ГПК (отм). Търсената по този ред отговорност е обезпечителна, както е приемал Върховния съд в своята практика , вкл. приложеното решение №2009 от 1965г, гр.д. 1260/65г на І г.о. на ВС , а и по- новата съдебна практика (напр. реш №29 от 04.02.1998г гр.д. 449/2007г ,петчленен състав ВКС) Тази практика сочи правилната квалификация на иска за случаи , в което спрямо привлечените към отговорност лица , чиито обезпечен иск е разгледан и отхвърлен по съдебен ред, се претендира обезщетение във връзка с последиците от наложената обезпечителна мярка , независимо каква квалификация на претенцията си е дал ищеца с исковата молба. Макар в обжалваното решение Варненски окръжен съд да не е ревизирал категорично разбирането на първостепенния съд , че по претенцията за вреди в хипотезата на чл. 322 ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност в лицето на привлечените ответници, включително противоправното им поведение , въззивният съд е постановил правилно решение , с оглед задължението си да разгледа спора по същество при съответна , с оглед основанието на иска , квалификация . Решението на първата инстанция е оставено в сила , след като са обсъдени изложените обстоятелства по чл. 322 ал.1 ГПК(отм) като материални предпоставки и решаващият извод е формиран с оглед на това , че ищците не са установили вреда . Докато Варненски окръжен съд е приел , че елементите на деликтната отговорност подлежат на обсъждане ,изводите не са решаващи . Оплакванията на касаторите във връзка с решаващите съображения на въззивния съд са неоснователни. Спрямо частен писмен документ, в чието съставяне страната, на която се противопоставя , не е участвала , важи правилото на чл. 144 от ГПК (отм). Писмени договори между ищците и трети лица за облигация помежду им , свързана с имуществено разместване , не удостоверяват неговото настъпване и не са достатъчни , за да се приеме имуществената вреда за установена по отношение на привлечените ответници . В случая силата на писмените доказателства се определя от закона , а не от процесуалната активност на насрещната страна по реда на чл.154от ГПК(отм) Като правилно и законосъобразно, въззивното решение следва да бъде потвърдено . Касаторите следва да заплатят установените по делото разноски на ответниците в размер на 700 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.     Р Е Ш И :     ПОТВЪРЖДАВА решение №1243 от 28.11.2008 по гр.дело № 1395/2008г. на Варненски окръжен съд ОСЪЖДА М. М. Я. , С. М. М. , П. М. П. , М. Г. М. , Е. Г. М. и В. А. Х., всички от гр. В., да заплатят на М. П. П. и Г. Д. П. от същия град ,сумата 700 лева разноски по делото   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: