Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 5426_16_dec_290gpc_124gpc Р Е Ш Е Н И Е № 191/2017 София, 11.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 5426 /2016 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 398 от 03.07.2017 г. по касационна жалба на В. Г. Т., В. М. Г., П. Г. М. и И. Г. М. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 242 от 14.07.2016 г. по възз.гр.д. № 303 /2016 г. на Врачански окръжен съд, г.о., с което, като е обезсилено първоинстанционното решение на Районен съд Бяла Слатина, са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените от жалбоподателите - ищци против ответника Ц. Д. Ц. искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските, направени пред въззивната инстанция. Насрещната страна Ц. Д. Ц. не е подал писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба. Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос за субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за съдебна делба - дали се разпростират върху лице, което не е било страна по делбеното дело и върху което правото на собственост на имота, чиято делба се иска, не е прехвърлено, но което се легитимира като собственик на основание давностно владение с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка. Настоящият състав приема отрицателен отговор на този въпрос. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за съдебна делба, не се разпростират върху лице, което не е било страна или наследник на страна по делбеното дело, и върху което правото на собственост на имота, чиято делба се иска, не е прехвърлено от страна по делото, но което се легитимира като собственик на основание давностно владение с нотариален акт, съставен по обстоятелствена проверка. Това разрешение следва от правната норма на чл.298 ГПК, която предвижда изчерпателно, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание (ал.1) и че влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници (ал.2). Придобиването на правото на собственост по давност (чрез давностно владение) е определено от закона като отделен придобивен способ (начин) (чл.77 ЗС), различен от придобиването чрез правни сделки и по други начини (способи), определени в закона, каквото е наследяването. Придобиването по давност не е уредено от закона (чл.77 до чл.86 ЗС) като резултат на прехвърляне на правото на собственост от собственик на несобственик, (съществуването на правото на собственост у определено лице и правоприемството от такова лице (собственик) не са елемент от фактическия състав на придобивната давност). Поради това, че придобиването по давност не е резултат на правоприемство, придобивната давност се определя като първичен (оригинерен) придобивен способ, за разлика от придобиването чрез правни сделки и чрез наследяване, които се определят като производни придобивни способи, защото за да настъпи придобиване в тези случаи, е необходимо прехвърлителят или наследодателят да е собственик. Затова и лицата (субектите), който се легитимират като собственици единствено на основание давностно владение въз основа на констативен нотариален акт, доколкото не са и наследници или правоприемници на страни по делото, не са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение за делба (субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение не се разпростират върху тях). По съдържанието на въззивното решение - по мотивите на въззивния съд: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено следното: Жалбоподателите - ищци са предявили искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.537,ал.2 ГПК с искане да се признае за установено, че процесният имот – нива от 16,089 дка в м. Обрашината, подробно индивидуализирана във въззивното решение, е собственост на наследниците на М. Сврачовски - бивш жител на [населено място], обл. В., сред които са и жалбоподателите, както и за отмяна на констативния нотариален акт на ответника, легитимиращ го като собственик на основание давностно владение. Окръжният съд е установил, че през 2014 г. е било образувано гражданско дело за делба на горепосочения недвижим имот, в което са участвали всички наследници на наследодателя Сврачовски. Делото е приключило с влязло в законна сила решение, с което искът за делба е отхвърлен. Съдът е приел в мотивите си, че имотът е бил придобит на основание давностно владение от наследника К. П. - внук на общия наследодател Сврачовски. К. П. не участва в делото (в настоящото дело), образувано по иска на В. Г. Т., В. М. Г., П. Г. М. и И. Г. М. (срещу Ц. Д. Ц.). Въззивният съд е приел, че от приложените по делото договори за аренда е видно, че считано от 01.07.2011 г. процесният имот е отдаван под наем и аренда от наследника К. П. на арендатора Ц. Д. Ц., срещу когото е заведен настоящият установителен иск. С нотариален акт от 20.02.2015 г. Ц. Ц. е признат за собственик на наследствения имот (процесния имот) по давностно владение въз основа на извършена обстоятелствена проверка. По нотариалното дело е бил разпитан като свидетел наследникът К. П., от чиито показания е прието за установено, че общият наследодател му прехвърлил процесния имот през 1993 г. в знак на благодарност за това, че свидетелят (К. П.) се грижел за него и съпругата му (дядо и баба на наследника К. П.). Оттогава К. П. обработвал и ползвал имота като свой, без противопоставяне от страна на останалите наследници по закон, при което той (К. П.) е придобил правото на собственост върху имота към 2003 г. С предварителен договор от 2008 г. К. П. прехвърлил имота на ответника Ц. Ц., който упражнява фактическата власт върху него и към датата на завеждане на установителния иск. Още двама свидетели (в нотариалното производство) са дали същите показания. Представен е и предварителният договор с дата 23.04.2008 г. с нотариална заверка на подписите на страните по него от 26.02.2016 г.. Свидетелят К. П. е разпитан и по настоящото дело и въззивният съд е приел, че свидетелят е дал същите показания като по нотариалното дело. Въз основа на изложеното окръжният съд е достигнал до същите изводи като първоинстанционния съд, че установителният иск по чл.124,ал.1 ГПК е недопустим поради това, че въпросът за собствеността върху същия имот е разрешен с влязло в сила решение (с което е отхвърлен искът за съдебна делба), ползващо се със сила на пресъдено нещо по отношение на всички (не е пояснено кои). По това дело е прието, че имотът е загубил наследствения си характер, тъй като е придобит на основание давностно владение от сънаследника К. П.. Решението по делбеното дело се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право относно /съ/собствеността върху процесния имот. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ищците не разполагат с процесуална легитимация да предявяват отново иск за собственост. Като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск – предявеният такъв в настоящото производство е недопустим. При недопустимост на иска обаче, същият се оставя без разглеждане и производството по делото се прекратява. Поради което и макар, че крайните изводи на първоинстанционния съд за недопустимостта на иска са правилни, първоинстанционното решение, с което районният съд се е произнесъл по същество, следва да се обезсили и производството да се прекрати, като самият иск се остави без разглеждане. По основателността на касационната жалба: При дадения отговор на правния въпрос настоящият състав приема за неправилен извода на въззивния съд, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за делба се разпростира и върху ответника по настоящия спор (по разглеждания иск) Ц. Д. Ц., който не е нито наследник, нито правоприемник на К. П., който е страна по приключилото с влязло в сила решение дело за делба, но не е страна по настоящото дело. Неправилен е изводът на въззивния съд, че спорът за собственост върху процесния имот между страните по настоящото дело е разрешен с влязло в сила решение, което ги обвързва и представлява процесуална пречка за допустимост на предявения иск и разглеждането му по същество. Настоящият състав приема, че разрешаването със сила на пресъдено нещо на спора за съдебна делба между наследниците на наследодателя Сврачовски за процесния имот не представлява процесуална пречка ищците по настоящото дело да водят и проведат предявения иск срещу ответника по настоящото дело. От това безусловно следва, че обжалваното решение е неправилно, а въззивният съд е следвало да разгледа предявения иск по същество. Поради което и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като спорът не е разглеждан по същество от въззивна инстанция, делото следва да бъде върнато на ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който съгласно чл.294,ал.2 ГПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 242 от 14.07.2016 г. по възз. гр. д. № 303 /2016 г. на Врачански окръжен съд, г.о. Връща делото за на ново разглеждане по съществото на спора от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.