15
Р Е Ш Е Н И Е
№ 50001
гр. София, 21.02.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2399 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт В. М. и насрещна касационна жалба на ищцата А. А. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. М. срещу решение № 260230 от 15.07.2021г. по в. т. д. № 159/2021г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав в осъдителната част над 40 000 лв. до 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й травматични увреждания при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 29.06.2019г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и в отхвърлителната част над 100 000 лв. до 150 000 лв. и присъдените разноски.
Касаторът – ответник „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че е допуснато нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК - без ясни мотиви, без аргументация въз основа на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд е преценил, че втората и третата ампутация на левия крак на ищцата също следва да бъдат приети като част от подлежащите на обезщетение неимуществени вреди, независимо, че обективните данни по делото са в напълно противоположна насока; не е ясно с оглед на кои конкретно установени факти по делото въззивният съд е стигнал до съждението, че възражението на ответника по отношение на причинно-следствената връзка между ПТП и неимуществените вреди, чието обезщетяване се претендира, не е доказано. Касаторът – ответник прави оплакване, че неправилно въззивният съд е отменил определението си за допускане до разпит на свидетел - лекуващия лекар на ищцата д-р М. П., доколкото същият бил поискан с отговора на въззивната жалба на А. А., а не с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение на застрахователя. Касаторът - ответник моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и предявеният иск да бъде отхвърлен за разликата, евентуално делото да бъде върнато на Апелативен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата А. А. А. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Д. П. в открито съдебно заседание на 24.01.2023г. оспорва касационната жалба на ответника.
Касаторът – ищец А. А. А. чрез процесуален представител адвокат Р. М. с насрещна касационна жалба обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Окръжен съд Хасково в частта, с която е отхвърлен искът на А. А. А. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 356 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното съдебно производство.
Касаторът – ищец прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е определил справедлив размер на обезщетението по отношение на пострадалата А. А., не е отчел задължителните критерии по прилагане на принципа на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, не е анализирал установените по делото факти и обстоятелства, които са от значение при определяне на размера на обезщетението и не се е съобразил със съдебната практика, постановена по сходни дела. Излага доводи, че съдебният състав неоснователно и без да изложи съществени мотиви е присъдил обезщетение в значително по-нисък размер от обичайно присъждания от съдилищата по сходни случаи. Поддържа, че обезщетението е изключително занижено по размер и не съответства на търпените от ищцата болки и страдания, на тяхната изключителна интензивност и продължителност, които продължават и към настоящия момент. Относно оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът – ищец поддържа, че съдът не е взел предвид целия събран по делото доказателствен материал, не е обсъдил всички събрани по делото свидетелски показания, установяващи причинените на ищцата неимуществени вреди, не е обсъдил в тяхната цялост и съвкупност всички събрани по делото доказателства, като голяма част от тях е игнорирал напълно. Касаторът – ищец моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част, предявеният иск да бъде уважен в размер 150 000 лв. и претендира присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на адв. Р. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Третото лице помагач Л. Т. М. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Л. С. не оспорва касационната жалба на ответника и оспорва насрещната касационна жалба на ищцовата страна. Поддържа становище, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение - не е уважил искането на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за допускане до разпит на д-р М. П. - лекуващ лекар на пострадалата и извършил всички операции. Счита за правилен извода, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя в зависимост от вида и характера на причинените увреждания, срока за възстановяване, интезитета и продължителността на болките. Поддържа, че не следва да се вземат предвид болките и страданията на жалбоподателката от последните две ампутации на левия крак, тъй като те не се намират в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
С определение № 50546 от 04.10.2022г. по т. дело № 2399/2021г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 260230 от 15.07.2021г. по в. т. д. № 159/2021г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав в следните части:
1/ частта, с която след частична отмяна на решение № 260032 от 27.10.2020г. по т. дело № 202/2019г. на Хасковски окръжен съд „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на А. А. А. към първоначално присъдената сума от 80 000 лв. допълнително още 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й травматични увреждания при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 29.06.2019г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 40 000 лв. до присъдените 80 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й травматични увреждания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
3/ частта, с която на адв. Р. М. е присъдено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в цялост;
4/ частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата над 1 600 лв. до 3 200 лв.- държавна такса в полза на Окръжен съд Хасково, както и сумата 1 200 лв. - държавна такса в полза на Апелативен съд Пловдив;
5/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от А. А. А. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. със законната лихва, и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 356 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното съдебно производство.
Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочените части по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:
1/ Длъжен ли е въззивникът да направи още с въззивната жалба доказателствени искания досежно факти, приети за доказани в първоинстанционното решение, и налице ли е процесуална преклузия по чл. 263, ал. 1 ГПК по отношение на доказателствените искания, направени с отговора на въззивната жалба, ако същите се отнасят до въведените от насрещната страна твърдения за неправилност на решението на първоинстанционния съд, но не и до възприетото от съда при постановяване на обжалваното решение?
2/ Длъжен ли е въззивният съд, ако приеме, че не е доказано възражението на ответника относно причините за настъпили впоследствие усложнения на получени травми, да изследва наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и получените усложнения и чия е доказателствената тежест за установяване на тази причинно-следствена връзка?
3/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение и кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост, и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при причинени телесни увреди в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?
4/ Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер на обезщетение в нарушение на задължителното ППВС № 4/1968г.?
5/ Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?
6/ Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката?
7/ Следва ли да се вземат предвид и конкретните икономически условия, чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя на риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като критерий наред с всички останали за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД?
8/ Следва ли при определяне на справедливо застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установени към датата на застрахователното събитие, които отразяват промените в икономическите условия и специфичното им проявление за всяко дело?
7/ Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?
9/ Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/1968г.?
10/ Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да направи извод за основателност на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд се е аргументирал с наличието на предвидените в посочената разпоредба предпоставки:
1/ Съдебният състав е възприел установеното в първоинстанционното производство застрахователно правоотношение – за лек автомобил „Ауди А4“ с peг. [рег.номер на МПС] е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със Застрахователна полица BG/30/118001933196 от 04.07.2018г. на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД;
2/ Констатирал е наличието на противоправно деяние – на 29.06.2019 г. в [населено място], пред блок № 39-47, вх. Г на [улица]е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което в резултат на привеждане в движение на лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № X 2799 КН и загуба на контрол върху него от малолетното дете М. Л. М., [дата на раждане] , лекият автомобил ударил седналата на дивана пред входа на блока ищца А. А. А..
3/ в резултат на реализираното ПТП ищцата е претърпяла сериозни травматични увреждания и неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени;
4/ причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените неимуществени вреди на ищцата.
При установяване на механизма на настъпилото ПТП въззивният съд въз основа на разпитаните свидетели и заключението на автотехническата експертиза е установил, че лекият автомобил „Ауди А4“ с peг. № X 2799 КН е бил спрян пред входа на блока със загасен двигател и оставен на скорост; собственикът на автомобила слязъл от колата, като оставил малолетния си син в автомобила, и отворил багажника. През това време малолетният М. започнал да си играе със забравения на таблото ключ и след завъртане на контактния ключ стартирал колата, в резултат на което лекият автомобил се задвижил бавно, но след това с известно ускорение поради наличието на среден наклон на спускане от 3% преминал с предните си колела банкета на тротоара и се ударил в дивана, намиращ се на входната площадка, на който седели ищцата и нейната съседка Х.. А. А. не успяла да реагира и да избегне удара, за разлика от Х.. Съдебният състав е приел, че инцидентът е могъл да бъде избегнат, ако бащата на малолетното момче е задействал ръчната спирачка, при което положение автомобилът е щял да остане на място, макар и при запален двигател.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради това, че не е предприела действия за предотвратяване на инцидента, е прието за неоснователно по следните съображения: пострадалата А. не би могла да възприеме спрелия лек автомобил със загасен двигател като източник на опасност и не е била задължена да го наблюдава непрекъснато; лекият автомобил е изминал разстоянието от мястото на тръгване до мястото на удара за около 4.48 секунди, поради което ищцата не е имала достатъчно време да се премести и по този начин да избегне удара.
За да определи обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди на основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер 100 000 лв., съдебният състав въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетелката Руска Ю. е взел предвид следните факти и обстоятелства: 1/ броя, вида и тежестта на телесните увреждания – открито счупване на лявата подбедрица, травматично размачкване на съща подбедрица, тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК - пълна загуба на левия крак, до която се е стигнало след три последователни ампутации; фрактура на десния крак, която е довела до трайно затруднение в движението на същия крак за повече от 30 дни - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК; 2/ начина на лечение: животоспасяваща оперативна интервенция - ампутация на ляв крак на ниво коляно, след което са последвали още две операции, тъй като травматичното разкъсване на тъканите на лявата подбедрица е наложило да се направят три поредни ампутации на левия крак, последната на нивото над коляното; счупването на дясната подбедрица също е лекувано оперативно, като е поставена метална остеосинтеза, която не е свалена; 3/ срокът за възстановяване и прогнозите за в бъдеще - за възстановяването на десния крак са били необходими около 7 - 8 месеца, като поради ампутацията на левия крак през това време пострадалата е била безпомощна, не е могла да се обслужва сама, била е на памперси; относно ампутирания ляв крак е отчетено, че за ищцата е изключена възможността да се поставят протези, предвид нейната възраст - 84 години; 4/ силата и интензитета на търпените болки - след удара ищцата е загубила съзнание; пострадалата е изпитвала много силни болки през целия възстановителен период; болката откъм чукана е много силна и продължава и през нощта по време на сън; преди инцидента ищцата е била подвижна, пъргава и сама се е грижела за себе си, докато след процесното ПТП ищцата непрекъснато плаче и е стресирана и отчаяна поради безпомощното й състояние и рязката промяна на живота й.
Относно възражението на ответника за недължимост на обезщетение за претърпените болки и страдания при втората и третата ампутация поради това, че инфекциите на ампутирания чукан, които са довели до последващата ампутация, са в резултат на замърсяване на раната и ампутирания чукан, причинено от липса на асептична превръзка, неспазване на правилата на асептика и антисептика в операционната зала, в превързочен кабинет, както и поради неполагане на дължимата грижа за здравето и неизпълнение на лекарските предписания от самата ищца, въззивният съд е посочил, че травматичното разкъсване на тъканите на лявата подбедрица е наложило да се направят три поредни ампутации на левия крак, последната на нивото над коляното. Съдебният състав е обсъдил заключението на съдебно-медицинската експертиза, според което причината за втората ампутация е възпаление на чукана, което според вещото лице може да се дължи на тлееща инфекция, лошо хранене на чукана от разкъсаните и размачкани съдове, допълнително замърсяване, неспазване на предписания двигателен режим. Посочил е, че една от възможностите за възникналата инфекция е непрофесионалното третиране на раната, но това е само една възможност, която следва да бъде установена и тежестта за това е върху ответника.
Предвид изложените съображения въззивният съд е направил извод, че размерът на застрахователното обезщетение следва да се увеличи от 80 000 лв. на 100 000 лв., която сума в по-голяма степен съответства на причинените на ищцата болки и страдания, която е станала инвалид на 82 години.
По формулираните от касатора – ответник процесуалноправни въпроси:
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, както и константната практика, формирана с постановените по реда на чл. 290 ГПК посочени от касатора – ответник решение № 42/05.03.2014г. по гр. д. № 5488/2013г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 42/09.06.2014г. по т. д. № 799/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 197/23.12.2014г. по гр. д. № 7364/2013г. на ВКС, ГК, III г. о., служебно известните на съдебния състав решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.
Съгласно трайноустановената практика на ВКС, обективирана в решение № 7/29.01.2021г. по т. д. № 94/2020г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 135/16.06.2015г. по гр. д. № 6627/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 7/27.01.2015г. по гр. д. № 2427/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 18/04.03.2022г. по т. д. № 454/2021г. на ВКС, ТК, I т. о., която настоящият състав изцяло споделя, разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Тя е способ за попълване на доказателствения материал от въззивната инстанция, когато допустими и относими доказателства са поискани от страната в рамките на преклузивните срокове, но не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения. Когато е сезиран с искане, включително и заявено в отговора на въззивната жалба, за да отстрани допуснатото процесуално нарушение, съдът е длъжен да събере относимите и допустими доказателства, които са били поискани своевременно и които не са били събрани поради процесуалното нарушение. Това задължение на въззивната инстанция произтича от обстоятелството, че преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не може да настъпи когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато нарушение на процесуални правила.
По правилността на въззивното решение в осъдителната му част:
Във връзка с направеното от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД в отговора на исковата молба възражение за липса на пряка причинно-следствена връзка между вредите, които ищцата е претърпяла при повторната ампутация, и процесното ПТП, респективно възражение за съпричиняване на тези вреди поради неправилно лечение, допуснато замърсяване, допринасяне за настъпване на инфекцията на ампутационния чукан и забавено лечение на инфекцията от ищцата и от страна на „МБАЛ – Хасково“ АД и персонала на болницата, ответното застрахователно дружество в първоинстанционното производство своевременно, преди изтичане на преклузивния срок е поискало допускане на съдебно-медицинска експертиза с конкретизирани задачи и един свидетел с призоваване от посочен служебен адрес – лекуващия лекар на ищцата, извършил и трите операции, д-р М. П.. С определение в открито съдебно заседание на 05.10.2020г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за разпит на лекуващия лекар д-р М. П. като свидетел по аргумент, че за посочените от ответника обстоятелства е допусната съдебно-медицинска експертиза. При постановяване на решението си Окръжен съд Хасково въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза е приел, че при преценката за размера на обезщетението за неимуществени вреди не следва да се вземат предвид болките и страданията на ищцата от последващите две ампутации на левия крак, тъй като те не се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а се дължат на допълнително внесена инфекция поради неспазване на предписания двигателен режим /преждевременно и безконтролно раздвижване на чукана/, непрофесионална грижа и непровеждане на адекватно текущо лечение.
В подадената от ищцата въззивна жалба е направено оплакване за неправилност на извода, че втората и третата ампутация на левия крайник на ищцата не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и постановяването му в противоречие със заключението на съдебно-медицинската експертиза и обясненията на вещо лице д-р Х. Еленски в открито съдебно заседание на 05.10.2020г. В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба на ищцата ответното застрахователно дружество е поискало допускане на един свидетел при режим на призоваване с посочен служебен адрес – лекуващия лекар на ищцата, който е направил трите операции, д-р М. П., за установяване на посочени релевантни обстоятелства, предвид възражението за недължимост на обезщетение за болките и страданията при втората и третата ампутация поради това, че инфекциите на ампутирания чукан, които са довели до последващата ампутация, са в резултат на замърсяване на раната и ампутирания чукан, причинено от липса на асептична превръзка, неспазване на правилата на асептика и антисептика в операционната зала, в превързочен кабинет, както и поради неполагане на дължимата грижа за здравето и неизпълнение на лекарските предписания от самата ищца. Въззивният съд първоначално с определение в открито съдебно заседание на 07.04.2021г. е допуснал този свидетел, но впоследствие с определение в открито съдебно заседание на 19.05.2021г. е отменил определението си за допускането му до разпит по съображения, че искането не е направено с въззивната жалба на ответника, а едва с отговора на въззивната жалба на ищцата. При определяне на обезщетението в размер 100 000 лв. въззивният съд е отчел и претърпените от ищцата болки и страдания при втората и третата ампутация, като е посочил, че една от възможностите за възникналата инфекция е непрофесионалното третиране на раната, но това е само една възможност, която следва да бъде установена и тежестта за това е върху ответника.
Настоящият съдебен състав счита, че в нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивната инстанция е отказала събирането на посочените от застрахователното дружество гласни доказателства в защита срещу въззивната жалба на ищцовата страна и направените в нея оплаквания. Въззивният съд неправилно е приел, че искането за разпит на свидетел е следвало да се направи с въззивната жалба на ответника. При положение, че в първоинстанционното решение Окръжен съд Хасково е приел възражението на ответника за основателно и твърдените от ответната страна факти за доказани, за ответника е липсвал правен интерес да иска допускане на свидетелски показания в подадената от него въззивна жалба, предвид ограничения въззив, въведен със сега действащия ГПК. Направеното от ответника в отговора на въззивната жалба на ищцата доказателствено искане /за гласни доказателства/ не е преклудирано, а е заявено своевременно в защита на оплакванията и доводите на ищцата в подадената от нея жалба. Искането е допустимо, свидетелските показания са относими, допустими и необходими, тяхното значение за спора е надлежно обосновано и събирането им е поискано своевременно пред първоинстанционния съд, който не ги е допуснал поради съдопроизводствени нарушения, аргументирайки се с допуснатата съдебно-медицинска експертиза.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 266, ал. 3 ГПК, в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Хасково в осъдителната му част за сумата над 40 000 лв. до присъдените 80 000 лв., както и в осъдителната част за още 20 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й травматични увреждания при ПТП, настъпило на 29.06.2019г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата. В посочената част въззивният съдебен акт трябва да бъде отменен.
По формулираните от касатора – ищец материалноправни и процесуалноправен въпрос:
Посочените от ищцата материалноправни въпроси са свързани с приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди. Съгласно Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на пострадалото лице и други относими обстоятелства. На обезщетяване на посоченото основание подлежат всички неимуществени вреди, включващи всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост.
Формирана е трайно установена практика на ВКС, обективирана в множество решения /напр. решение № 177/27.10.2009 г. по т. дело № 14/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011 г. по т. дело № 635/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, ІІ т. о. и други/, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчитат също икономическата конюнктура в страната като помощен критерий, израз на която са нивата на застрахователно покритие /лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с § 27 ПЗР КЗ /отм./, чл. 266 КЗ /отм./ и чл. 492 КЗ/ към момента на настъпване на произшествието и увреждането.
По правилността на въззивното решение в отхвърлителната му част:
В конкретния случай въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Съдебният състав не е отчел в достатъчна степен сериозността на получените в резултат на процесното ПТП травматични увреждания, които са засегнали и двата долни крайника, не е отдал необходимото значение на претърпените от ищцата оперативни интервенции на двата крака, не е съобразил в достатъчна степен и продължителния период, през който тя е търпяла и продължава да търпи болки и страдания. Въззивната инстанция не е отчела всички неблагоприятни последици от увредите в съвкупност, а именно не е оценила настъпилата негативна промяна в социалния и личния живот на пострадалата, както и причинените от уврежданията негативни психични изживявания.
Несъобразена в достатъчна степен от въззивния съд е и съществувалата към релевантния за спора момент – месец юни 2019г. икономическа обстановка в страната, ориентир за която са, както официално оповестените статистически данни за средна работна заплата, инфлация и др., така и нормативно установените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, независимо, че последните да се явяват само помощен критерий. Именно непрекъснато променящата се икономическа ситуация в страната е в основата на регулярното осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащата към релевантния момент редакция на чл. 492 КЗ /ДВ, бр. 101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г./ лимитът на отговорност за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Въпреки функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от тази на прекия причинител на застрахователното събитие, обществено-икономическите условия в страната, израз на която е законодателно уредената минимална застрахователна сума, се явяват спомагателен ориентир при преценка на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, който не е отчетен от въззивната инстанция.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лв. не съответства на принципа за справедливост и се явява занижено. В частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната част на иска за разликата на 100 000 лв. до 150 000 лв., въззивният съдебен акт е неправилен поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, поради което трябва да бъде отменен.
На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане въззивната инстанция следва да допусне доказателствените искания, посочени в отговора на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД на въззивната жалба на ищцовата страна, и да определи справедливия размер на обезщетението.
С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по исканията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд по правилата на чл. 78 ГПК. При новото разглеждане и на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивната инстанция ще следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВКС.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260230 от 15.07.2021г. по в. т. д. № 159/2021г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 състав в следните части:
1/ частта, с която след частична отмяна на решение № 260032 от 27.10.2020г. по т. дело № 202/2019г. на Окръжен съд Хасково „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на А. А. А. към първоначално присъдената сума от 80 000 лв. допълнително още 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й травматични увреждания при пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 29.06.2019г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над 40 000 лв. до присъдените 80 000 лв. - застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените й травматични увреждания при същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
3/ частта, с която на адв. Р. М. е присъдено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в цялост;
4/ частта, с която ответникът е осъден да заплати сумата над 1 600 лв. до 3 200 лв.- държавна такса в полза на Окръжен съд Хасково, както и сумата 1 200 лв. - държавна такса в полза на Апелативен съд Пловдив;
5/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от А. А. А. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. със законната лихва, и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 356 лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното съдебно производство.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Л. Т. М. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|