Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 84
гр.София, 03.04.2015г.

в името на народа


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 101/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 301, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано по молба на Т. А. Д. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 4828/09.12.2013 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 2117/2013 г.
В молбата се твърди, че Т. Д. не е бил редовно призоваван по делото на Пловдивския районен съд, неправилно е представляван от особен представител, назначен му от съда.
Ответникът по молбата [фирма], Пловдив, чрез юрисконсулт И. П. е отговорило, че молбата е неоснователна и моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, подадена е в срок, от легитимна страна, срещу влязло в сила съдебно решение, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
Не е налице хипотезата, на която се основава молителя.
За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, страната която се позовава на него трябва да е била лишена от възможност да участвува в разглеждането на делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието й в производството, или да не е била надлежно представлявана, както и когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, която не е могла да отстрани.
Молителят Д. основава молбата за отмяна с първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК – лишаване отучастие в делото поради ненадлежното му призоваване и назначаване на особен представител в нарушение на поцесуалния закон – чл. 29, ал. 3 и чл. 47, ал. 6 ГПК.
Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се установява в случая.
Не е спорно, а и от данните по делото се установява, че постоянният и настоящ адрес на Д. е [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7. Без значение е към кой момент от съдебното производство съдът е установил това чрез актуална справка от Областна дирекция на МВР – Пловдив. Исковата молба му е била връчена на този адрес лично, при отказ, и съгласно чл. 44, ал. 2 ГПК връчването е редовно. При три последващи посещения на съдебен призовкар, адресатът не е намерен на адреса, а друго лице, вероятно съпругата му, е отказала да получи съобщения и е заявила да не бъде безпокоена, че Т. Д. не пребивава на адреса и да не бъде търсен на него. При тези данни съдът е следвало да приеме призоваването на Д. за редовно, на осн. чл. 41, ал. 2 ГПК. Съдът е направил нещо повече, назначил е особен представител на страната, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, тъй като е разпоредил при последното призоваване връчването да се извърши чрез залепване на уведомление. По делото е проведено едно редовно съдебно заседание, в което е даден и ход на устните състезания. За него, както стана ясно, страната е била редовно призована при условията на чл. 44, ал. 2 ГПК, а представляването й от особен представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК не е нарушило процесалните й права и право на защита; напротив, без да е имал задължение, съдът е организирал адвокатска защита на страната за съдебно заседание.
По изложените съображения, молбата за отмяна на посоченото отменително основание следва да бъде оставена без уважение.
Молителят следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, определено на 200 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, подадена от Т. А. Д. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 4828/09.12.2013 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 2117/2013 г.

ОСЪЖДА Т. А. Д. да заплати на [фирма], Пловдив сумата в размер на 200 лева, сторени по делото съдебноделоводни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: