РЕШЕНИЕ № 564 София, 22. януари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1774 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд от 10.10.2011 г. по гр.д. № 326/2011, с което е потвърдено частично решението на Ямболския районен съд от 02.05.2011 г. по гр.д. № 327/2011, като са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за съотношението между предизвикването на конфликт при работата като дисциплинарно нарушение по чл. 186 КТ и липсата на качество умение за работа в колектив като основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Доказването на отрицателния факт „липса на определено качество” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Н. с възложената работа или неизпълнението на определени задължения може да се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни качества. Дисциплинарното нарушение е неизпълнение с дължимата грижа (т.е. виновно) на задължение по трудовия договор и осъществяването му най-често е проява на липсата на качества у работника или служителя. За гражданското право е без значение дали длъжникът е способен (притежава необходимите качества) да положи дължимата грижа, тъй като положените усилия се съизмерват с едни абстрактен модел (грижата, която би положил добрият работник или служител, зает със съответната дейност при подобни условия). Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, както е в наказателното право. Дисциплинарното нарушение по правило не изключва липсата на качества, като основание за прекратяване на трудовия договор. Двете основания съществуват паралелно във всички случаи, при които работникът или служителят не полага дължимата грижа, не защото не иска да я положи, а защото не може. Дисциплинарното нарушение, като основание за прекратяване на трудовия договор изключва основанието липса на качества, когато нарушението на трудовата дисциплина е извършено умишлено (работникът или служителят съзнателно не изпълнява задълженията си, защото иска да увреди работодателя или въпреки че допуска възможността той да бъде увреден). Предизвикването на конфликт при работата е дисциплинарно нарушение по чл. 186 КТ, когато работникът или служителят не е положил дължимата грижа да го избегне. В зависимост от тежестта на нарушението работодателят може да наложи наказание дисциплинарно уволнение, но той може също да прекрати трудовото правоотношение поради липсата на качеството умение за работа в колектив на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато конфликтът не е предизвикан умишлено от работника или служителя. Специфичното при липсата на качество е, че състоянието е трайно, макар видимите му проявления да са инцидентни и не винаги да съставляват дисциплинарно нарушение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е уволнена поради неизпълнението на преки нареждания на ръководителя си и влизането в чести противоречия и конфликти с него на работното си място, което може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина, но не и като обективна и безвиновна липса на професионални качества. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата не е изпълнявала преки нареждания на ръководителя си и често е влизала в противоречия и конфликти с него, но неправилно е приел, че това нейно поведение не показва липса на качества за работа в колектив, поради което то може да бъде санкционирано от работодателя само доколкото съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като „контрольор качество” по безсрочен трудов договор. При командировка във Франция за обмяна на опит работниците са получили инструкция, че при контрола се отчитат само функционалните дефекти в изработените устройства, а нефункционални не се отчитат и продукцията се пуска като годна за клиента. При осъществяването на контрола ищцата не е отчитала посочената разлика, получавала е необходимите разяснения, но въпреки това е опонирала на ръководителя на групата и е поставяла под съмнение всяко взето решение, което е довело да забавяне на работата. След приключване на командировката и завръщането на групата в България трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 19/14.01.2011. Видно от изложеното чрез описаното поведение – често влизане в противоречия и конфликти ищцата е показала липсата на качества да работи в колектив, поради което работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение на това основание. Предявеният иск за незаконност на уволнението следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. Ответникът [фирма], Я. не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Ямболския окръжен съд от 10.10.2011 г. по гр.д. № 326/2011. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д. В. Б. от С. срещу [фирма], Я. за признаване на уволнението й със заповед № 19/14.01.2011за незаконно, за възстановяването й на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.