О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№49
гр. София, 22.03.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 37 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В открито заседание на 16.02.2016 г. настоящият съдебен състав е дал ход на устните състезания по делото, образувано по молба на Х. А. Р. за отмяна на влязлото в сила Решение № 1344/ 15.07.2015 г. по в.гр.д.№ 2241/13 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 170/ 30.05.2013 г. по гр.д.№ 1392/12 г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от молителя и лицата А. А. М., Н. А. Р., В. А. Ч., В. Д. С. и Р. Д. И. против А. М. С., Й. М. С., Т. М. Р. и Д. М. С., иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ- за установяване, че към момента на масовизацията наследодателят на ищците А. А. Р. е бил собственик на имот с площ 5,3 дка в землището на [населено място], м.”Кръстов” /”М.”/, представляваща имот № 035045 по плана на землището на селото. В молбата за отмяна се излагат съображения за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, като се поддържа, че окръжният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост събраните по делото доказателства, поради което е формирал необосновани фактически изводи, обусловили погрешните правни изводи, поставени в основата на постановения съдебен акт. Представя се като ново писмено доказателство Постановление № 344/ 28.04.2015 г. на В., с което е отменено постановление на АП- П. от 19.02.2015 г. и съответно потвърдените с него постановление на ОП- П. от 23.12.2014 г. и на РП- А. от 28.10.2014 г., с които е отказано образуване на досъдебно производство по молба на Д. И. С. за извършено престъпление по чл.212 или чл.210 НК във връзка с произнасянето на ОС „Земеделие и гори”- [населено място] по заявлението за възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза на ответниците по делото като наследници на М. С.. Моли се за отмяна на влязлото в сила отхвърлително решение и постановяване на такова по съществото на спора, с което установителната искова претенция по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ бъде уважена.
Ответниците по молбата за отмяна А. М. С., Й. М. С., Т. М. Р. и Д. М. С. поддържат, че същата е недопустима, тъй като представеното от молителя доказателство не е „новооткрито” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, доколкото същият е поискал събирането му в съдебно заседание на 14.05.2015 г. пред въззивния съд, но искането е било отхвърлено. При условията на евентуалност се моли по същите съображения молбата за отмяна да бъде оставена без уважение, като се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответниците по молбата за отмяна А. А. М., Н. А. Р., В. А. Ч., В. Д. С. и Р. Д. Иглева не заявяват становище по същата.
Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителя писмено доказателство и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕДОПУСТИМА.
По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдяните от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай молителят изобщо не излага фактически твърдения, които да квалифицират представеното писмено доказателство- Постановление № 344/ 28.04.2015 г. на В., като „новооткрито” по смисъла на процесуалния закон. Нещо повече- в проведеното на 16.02.2016 г. заседание на настоящото дело процесуалният представител на молителя адв.К. изрично заявява, че именно този документ е бил представен като доказателство пред въззивния съд в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, но не е бил приет, като на това основание се поддържа, че е налице предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК оснавание за отмяна. Тези признания се подкрепят от протокола за проведеното на 14.05.2015 г. заседание по в.гр.д.№ 2241/13 г. на Пловдивския окръжен съд, в който е протоколирано искане на адв. К., като пълномощник на въззивника Х. Р., за приемане като писмено доказателство на Постановление на В. от 28.04.2015 г. Като се има предвид всичко изложено, следва да се приеме, че самият молител не заявява твърдения да е налице новооткрито писмено доказателство от съществено значение за спора, т.е. документ, който обективно не е могъл да бъде представен от него до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Според задължителните указания на т.16 от ТР № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК, в аналогичната хипотеза на чл.424 ГПК излагането на надлежни твърдения за факти, при чието наличие документът би се смятал за новооткрит, е въпрос не на основателност, а на допустимост на отрицателния установителен иск за установяване несъществуване на вземането поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, тъй като в противен случай би се образувало производство, в което да се установяват факти, наличието на които не е в състояние да обуслови уважаване на иска. Без всякакво значение е обстоятелството, че в конкретния случай въззивният съд не се е произнесъл по искането за приемане на постановлението на В., доколкото уредената в Глава 24 ГПК отмяна е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения само на изрично и изчерпателно уредените за това основания, които не включват допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при допускане на поискани от страните доказателства. За да се обоснове извод за недопустимост на молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, е достатъчно да се съобрази, че самият молител изрично признава обстоятелството, че е разполагал с документа, въз основа на който иска отмяна на влязлото в сила решение, при разглеждане на делото, по което е постановено същото.
Предвид гореизложеното, молбата за отмяна, по която е образувано настоящото производство, се явява недопустима, доколкото основанието на същата не покрива фактическия състав на понятието „ново писмено доказателство от съществено значение за делото” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което молителят няма правен интерес да иска на това основание отмяна на влязлото в сила по отношение на него съдебно решение. На това основание протоколното определение за давен ход на устните състезания по делото следва да бъде отменено и постановено определение, с което молбата за отмяна се остави без разглеждане.
С оглед изхода на производството, молителят дължи на ответниците А. М. С. и Д. М. С. възстановяване на направените от тях разноски в производството съответно в размер на 200 лв. и 300 лв. за адвокатско възнаграждение /чл.78, ал.4 ГПК/.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ, на основание чл.253 ГПК, протоколно определение от съдебно заседание на 16.02.2016 г., с което е даден ход на устните състезания по гр.д.№ 37/16 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК на молба на Х. А. Р. за отмяна на влязлото в сила Решение № 1344/ 15.07.2015 г. по в.гр.д.№ 2241/13 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Х. А. Р. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на ответниците направените от последните разноски за адвокатско възнаграждение, както следва: на А. М. С.- сумата 200 лв. и на Д. М. С.- сумата 300 лв.
Определението може да се обжалва пред друг 3-членен състав на ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |