Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                     № 122                         София  30.06.2010 г.                 В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно   заседание  на осми март, две хиляди и десета година в състав:                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                                  ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                       ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 239/2009 г.   Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Б., Н. Л. Б. и С. Л. Б., гр. С., подадена от пълномощника им а. Е, срещу въззивно решение от 03.11.2008г. по гр.дело № 165/2008г. на К. окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставеният въпрос е относно приложимостта на чл.2 ЗВСОНИ и настъпване на реституционния ефект по отношение правото на собственост ex lege до последващата отмяната на законовия текст с решение на КС. С определение от 28.07.2009г. по гр.д. № 239/2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса относно приложимостта на разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ до обявяване на разпоредбата за частично противоконституционна с Р № 4 на КС от 1998г. и възможността за настъпване на реституционния ефект ех lege при наличие на останалите предпоставки на закона за периода от влизане в сила допълването на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ по отношение на визирания Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти /ЗОСОИ, ДВ бр.107 от 18.11.1997г./ до решение №4/1998г. на КС. Касаторите твърдят неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба община К. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, проиема следното: С обжалваното решение е оставено в сила решение от 27.12.2007г. по гр.д. № 224/2007г. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от настоящите касатори срещу община К. иск с правно основание чл.108 ЗС за американско лозе, находящо се в чертите на гр. К., м. «Караджа бунар», с площ 1,5 дка, заедно с построената в него двуетажна вила, конфискувана от К. А. Б. по силата на конф.дело № 433/1947г., както и бивша нива с площ 3 дка, находяща се в землището на К. , м. «Голяма ливада», конфискувана от К. Б. по конф.д. № 46/47г., понастоящем представляваща парцел ****Х-3739, парцел ****, парцел ХІ-3737 и парцел ****. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са твърдели реституция по чл.2, ал.1 ЗВСОНИ- ex lege, тъй като конфискацията на имотите е отменена предвид отмяната на присъдата от Н. съд с решение по ПРН на ВС. В присъдата на НС за съдене на виновниците за въвличане на България в световната война, обаче липсва конфискационна част досежно имуществото на Б. Конфискацията е извършена с други съдебни актове - по конфискационно дело от 1947г. по реда на Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти. С решение № 4/1998г. от 11.03.1998г. по к.д. № 16/1997г. на Конституционния съд на РБ разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗВСОНИ в частта относно Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти е обявена за противоконституционна. Решението е влязло в сила три дни след обнародването му. Впоследствие със ЗИД ЗВСОНИ /ДВ.бр.45/21.04.1998г./ е приета нормата на чл.2, ал.1а, с която е дадена възможност на лицата, чиито имущества са отнети по начините и законите, указани в обявената за противоконституционна норма на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, в срока по чл.6, ал.1 ЗОСОИ да направят проверка на присъдите по реда на глава ХVІІІ от НПК, но такива данни по делото няма. Следователно не е налице реституция по чл.2, ал.1 ЗВСОНИ. Освен това не е доказано, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотите се намират в собственост на държавата, общините или дружества по чл.61 ТЗ. По въпроса относно приложимостта на разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ до обявяването частично за противоконституционна с Р № 4 на КС от 11.03.1998г. и възможността за настъпване реституционния ефект ех lege при наличие на останалите предпоставки на закона за периода от влизане в сила допълването на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ по отношение на визирания Закон за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти /ЗОСОИ, ДВ бр.107 от 18.11.1997г./ настоящият съдебен състав приема следното : П. последици на прогласената противоконституционност на даден закон са уредени в чл.151,ал.2 и ал.3 от Конституцията на РБ в смисъл, че противоречащата на Конституцията правна норма се обезсилва, а действието на решението на КС има действие ex nunc – актът, обявен за противонституционен не се прилага от деня на влизане то на решението в сила. С §1,т.1,б.”а” от П. и заключителни разпоредби на ЗОСОИ /ДВ бр.107 от 18.11.1997г./ приложното поле на реституцията се разширява, като към чл.2, ал.1 ЗВСОНИ се добавя „по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти /ДВ, бр.78/1946г./. По начало придобитите вещни права от влизане в сила на §1,т.1,б.”а” ПЗР на ЗОСОИ до Р № 4 на КС от 11.03.1998г. се запазват. Впоследствие със ЗИД ЗВСОНИ /ДВ, бр.45/21.04.1998г./ е приета нормата на чл.2, ал.1а, с която е дадена възможност на лицата, чиито имущества са отнети по начините и законите, указани в обявената за противоконституционна норма на чл.2, ал.1 ЗВСОНИ, в срока по чл.6, ал.1 ЗОСОИ, да направят проверка на присъдите по реда на глава ХVІІІ от НПК. Това обаче може да стане само при известни условия, съобразно разясненията, дадени с т.2 и т.3 от ТР №1 от 29.06.1999г., ОСНК. По основателността на касационната жалба. С оглед изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Изводите, че ищците, чиято е доказателствената тежест, не са установили, че са собственици по силата на реституция на процесните имоти,които се владеят от ответната община, са обосновани. Твърденията на ищците, поддържани и в касационната жалба, че с отмяната на присъдата на народния съд от 29.04.1945г. с решение на ІІ НО на ВС е отменена постановената конфискация на имотите, са неотносими за разглеждания случай, а освен това е установено, че с цитираната присъда на народния съд въобще не е постановена конфискацията на имотите. За настъпване на реституционния ефект на чл.2,ал.1 ЗВСОНИ обаче следва да се установи наличието на предпоставките на цитираната норма към момента на влизане в сила на ЗОСОИ, съгласно разясненията, дадени с т.3 ТР № 6/2006г. ОСГК - имотите следва да се намират в собственост на държавата, общината, обществени организации или еднолични дружества по чл.61 ТЗ, както и да съществуват реално в размерите, в които са отчуждени. Обоснован е изводът на въззивния съд, че тези предпоставки не са установени по делото с оглед неоспореното заключение на техническата експертиза и изричния отказ на ищците от поставената допълнителна задача. Според заключението за имота, представляващ „американско лозе” не може да се установи местоположение и идентичност, както и да се изследват техническите му параметри. За другия имот /бивша нива/ е проследен регулационният статут по регулационните планове от 1960г. -1989г., образуваните от същия парцели, застроени с масивни жилищни сгради и други сгради, собственост на физически лица по описани нотариални актове. Констатирано е, че застрояването е извършено след 1956г. и съгласно действащите към този момент нормативни актове. Няма свободна част, която да позволява да се образуват самостоятелни поземлени имоти или в съсобственост с други, съгласно чл.19,ал.1,т.1 ЗУТ. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въззивният съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и относимите към тях доказателства и е направил съответни правни изводи за липса предпоставките на чл.2,ал.1 ЗВСОНИ за настъпване на реституционния ефект съгласно разясненията, дадени в ТР №6/2006г. и ТР№1/1995г., ОСГК. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.       Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 03.11.2008г. по гр.дело № 165/2008г. на К. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :