Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * запис на заповед * каузално правоотношение


5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
София,03.06.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА


при секретаря София С.
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. 101/2012г.



Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 1439 от 01.11.2011 г. по в. гр. д. № 2190/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Карловски районен съд решение № 267 от 27.05.2011г. по гр. д. № 2128/2010 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от дружеството-касатор срещу И. А. Ч. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 11 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.07.2010 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 ГПК/ до окончателното й изплащане.
К. поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът неправилно не е отчел абстрактния характер на записа на заповед, както и че, макар да е приел за установена връзката на менителничния ефект със съществуващите между страните каузални отношения, не е съобразил категорично доказания от заключението на счетоводната експертиза факт на неизпълнени задължения на ответника към дружеството, обосноваващ частична основателност на предявения иск.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 964 от 28.12.2012 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: Вземането, произтичащо от запис на заповед, признато по реда на чл. 417 и сл. ГПК, следва ли да се отъждествява само с единично и съвпадащо по размер вземане към длъжника, произтичащо от каузалните отношения между страните, по повод на които е издадена ценната книга.
Ответникът – И. А. Ч. от [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 07.01.2012 г., поддържани и в съдебно заседание.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу И. А. Ч. от [населено място] иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 11 000 лв., по заповед за незабавно изпълнение № 966 от 15.09.2010 г, издадена по ч. гр. д. № 1219/2010 г. на Карловски районен съд по реда на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед от 30.04.2009 г., въззивният съд, макар да е приел за доказана връзката между ценната книга и съществуващите между страните каузални отношения по повод доставката на агропродукти, е счел претенцията за неоснователна. Този извод е направен единствено по съображение, че размерът на сумата по записа на заповед /11 000 лв. / е различен от приетия за доказан размер на неизпълненото задължение на ответника към ищцовото дружество /8 395.97 лв./.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно.
Предмет на положителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника. В съответствие с процесуалното правило на чл. 154 ГПК, в производството по този иск всяка от страните следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения. Когато заповедта за изпълнение е издадена на основание чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед и при направено от ответника възражение за гаранционно-обезпечителна функция на същия, връзката между менителничния ефект и каузалното правоотношение представлява факт, който следва да бъде изрично установен. Наличието на такава връзка обаче не е обусловено непременно от съвпадане на сумата по записа на заповед и на задължението по каузалното правоотношение. Връзката ще е доказана ако бъде установено, че именно каузалното правоотношение е причина за издаването на ценната книга, като размерът на задълженията по менителничното и по каузалното правоотношение ще е от значение единствено за това, дали искът е основателен изцяло или частично. В този смисъл е и практиката на ВКС, цитирана в определението, с което е допуснато касационното обжалване.
В случая, при липса на спор между страните, че процесният запис на заповед от 30.04.2009 г. е издаден като обезпечение на възникналите между тях правоотношения, породени от сключени през периода м. октомври 2007 г. – м. април 2008 г. договори за продажба на агропродукти, задължение на ищеца по предявения иск е да докаже, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в негова полза е съществувало вземане по твърдяните каузални сделки, а задължение на ответника – да докаже погасяването на това вземане.
От представените по делото фактури – фактура № 181 от 02.10.2007 г. и фактура № 225 от 08.04.2008 г. – се установява, че на посочените дати ищцовото дружество [фирма], [населено място] е продало на ответника И. А. Ч. от [населено място] агропродукти на стойност съответно 12 886.32 лв. /по първата фактура/ и 895.97 лв. /по втората фактура/. Според заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза, тези фактури са осчетоводени и от двете страни, като след извършеното на 12.10.2007 г. и 21.12.2007 г. частично плащане по първата от тях в размер на 5 386.32 лв., задължението по същите възлиза на сумата 8 395.97 лв.
Поради липса на ангажирани от ответника доказателства за плащане на тази сума, следва да се приеме за установено, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, вземането на ищеца за същата сума продължава да съществува.
За доказан размер на задължението на ответника към ищеца, обезпечено с процесния запис на заповед, настоящият счита именно непогасената част от стойността на посочените по-горе две фактури, но не и сумата 1 526.76 лв. – стойност на представената по делото трета фактура за доставка на агропродукти - № 413 от 06.01.2009 г. Доколкото не съдържа подпис на ответника като купувач и получател на стоката, нито е отразена в счетоводството му, видно от удостовереното от експерта, тази фактура не доказва възникнало в полза на ищеца вземане за вписаната в нея сума 1 526.76 лв. В задължението на ответника към ищеца не следва да бъде включвана и посочената в заключението на експертизата сума 934.94 лв. по приемо-предавателния протокол от 30.04.2009 г. Макар да е подписан от ответника, този документ не установява възникнало в полза на ищеца вземане, тъй като в него не е отразено нито основанието за получаването на описаните два продукта, нито стойността на същите.
С оглед на всички изложени съображения, настоящият състав приема, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата 8 395.97 лв., заедно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.07.2010 г. – до окончателното й изплащане, в която част, а съответно и в частта за разноските, въззивното решение е неправилно и подлежи на отмяна.
Независимо от този изход на спора, доколкото не е направил изрично искане, на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски по делото. Такова искане е заявено само от ответника, като съобразно отхвърлената част от иска същото е основателно за сумата 352.73 лв.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1439 от 01.11.2011 г. по в. гр. д. № 2190/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата 8 395.97 лв., както и в частта за присъдените разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземане на [фирма], [населено място], [улица], към И. А. Ч. от [населено място], [улица], № 15, в размер на сумата 8 395.97 лв. /осем хиляди триста деветдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки/ – главница по запис на заповед от 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.07.2010 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение № 966 от 15.09.2010 г. и изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д. № 1219/2010 г. на Карловски районен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1439 от 01.11.2011 г. по в. гр. д. № 2190/2011 г. на Пловдивски окръжен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. А. Ч. от [населено място] разноски по делото в размер на сумата 352.73 лв. /триста петдесет и два лева и седемдесет и три стотинки/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: