Ключови фрази
обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * случайно събитие * вреди от вещ * трето лице * упълномощаване * неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

N  192

 

София, 01.03.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Върховният касационен съд на Република България,    Трето гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети февруари.............................

две хиляди и десета година в състав:

                                                               Председател:  ТАНЯ МИТОВА

                                                                      Членове:   ЕМИЛ ТОМОВ

                                                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря.............Р. Иванова.................................................................…. в присъствието на прокурора ........…..................................................….изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА..............….......…...

гр.дело N 3729/2008 година.

Производството е по чл.290 ГПК.

Касационни жалби са подали С. Б. Х. и З. «ЛЕВ ИНС» АД, София, срещу решение № 97 от 24.04.2008 година по гр.д. N 117/2008 година на Търговищкия окръжен съд. Първият касатор е недоволен от решението в частта, с която е осъден да заплати на Л. К. К. от гр. Т. сумата 4000 лева, която съставлява обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.50 ЗЗД. Поддържа, че не е доказана причинно-следствената връзка между телесните увреждания на ищцата и ПТП, при което управляваният от касатора автомобил, след спукване на предна гума, се е преобърнал. На второ място счита, че при наличието на застрахователно правоотношение между него и третото лице – помагач З. «ЛЕВ ИНС» АД, София, претендираните неимуществени вреди следва да се поемат от него. Вторият касатор поддържа, че не е доказана вината на водача на МПС С. Х. , тъй като ПТП е резултат на случайно събитие, както и че липсва надлежно упълномощаване от собственика на МПС спрямо лицето, управлявало автомобила при настъпването на вредата. Оплакванията са за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 от ГПК.

Ответницата Л. К. К. от гр. Т., чрез пълномощника си адв. Б. Д. от АК-Търговище, оспорва касационните жалби и моли да се остави в сила въззивното решение.

С определение № 18 /14.01.2008г. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на касатора З. «ЛЕВ ИНС» АД, София. Поставени са на разглеждане въпросите, свързани с основателността на иска по чл.50 ЗЗД по отношение на застрахователя и застрахования, респ. на лицето, управлявало МПС без надлежно упълномощаване, както и за отговорността на водача на МПС за вреди от вещ при случайно събитие и непреодолима сила. С оглед представените решения на ВКС касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разгледана по същество на наведените в нея касационни основания жалбата е неоснователна поради следното:

С решението, предмет на касационно разглеждане, Търговищкият окръжен съд е приел, че на 25.02.2006г. при ПТП на ищцата е било причинено увреждане, изразяващо се в счупване на пети и седми прешлени. Ответникът Х. е управлявал автомобила, като по делото е установено, че той няма вина за настъпилото увреждане, тъй като ПТП е предизвикано от спукана предна гума и лоши метереологични условия. Отговорността му е ангажирана по чл.50 ЗЗД в качеството му на лице, под чийто надзор се е намирала веща, причинила увреждането. В тази насока съдът се е позовал на т.3 от ППВС № 4/75г. и ППВС № 17/63г.

Решението е правилно. Приложените решения на състави на ВКС по наказателни дела нямат отношение към фактическите и правни изводи по разглежданото дело. В случая наказателното производство по отношение на водача на МПС – ответник по делото, е прекратено, тъй като не са установени данни за престъпление от общ характер /постановление на районна прокуратура Ловеч от 18.05.2006г./, а исковата молба е поддържана и по делото са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Х на основание чл.50 ЗЗД.вреждането е резултат от вътрешните свойства на веща – спукана гума на автомобил, в резултат на което той е станал неуправляем, напуснал е пътното платно и се е преобърнал на лявата си страна в канавката. Решение №220/23.06.99г. на ВКС, петчленен състав, е постановено при друга фактическа обстановка /непреодолима сила/, тъй като причините за събитието са стояли извън веща и нейните свойства, а са били резултат изцяло на външни фактори. В този смисъл това решение не противоречи, а е в съгласие с приетото в настоящото производство. Обезщетението от 4000 лева, при посочените и установени по делото увреждания на здравето на ищцата, не е завишено и се приема за справедлив еквивалент на причинените болки и страдания от касационния състав.

Останалите основания за касационно обжалване са неотносими към предмета на настоящия спор. Отношенията между застрахователя и застрахования, респ. лицето, управлявало МПС в момента на злополуката, ще бъдат поставени и обсъдени при евентуален иск на осъденото лице срещу касатора З. «ЛЕВ ИНС» АД, София. Те произтичат от застрахователния договор и надхвърлят рамките на настоящото разглеждане по иск за вреди, които са основани на чл.50 ЗЗД.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г.о.

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 24.04.2008 година по гр.д. N 117/2008 година на Търговищкия окръжен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.