РЕШЕНИЕ                      № 234     гр.София, 23.03.2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:                           Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:  Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 2420 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по 290, във връзка с чл.295, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. Г. срещу решение № 56 от 20.03.2008 г., по гр.д. № 352/2007 г., на Окръжен съд- Габрово, с което се оставя в сила решение № 740 от 27.12.2005 г., по гр.д. № 992/2005 г. на Габровския районен съд и е отхвърлен предявения от О. Г. срещу Г. С. С. иск, да се признае правото на собственост върху имот № 2* с площ 49.165 дка находящ се в землище С. , кметство Зелено дърво, местността „У”, както и да се предаде владението му на ищеца, на основание чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/. Касационно обжалване е допуснато с определение № 40 от 28.07.2008 г., тъй като поставеният материалноправен въпрос, във връзка с предмета на конкретния спор и като не е съобразил указанията на ВКС за определяне на обема на земеделската реституция, в рамките на която следва да се приеме, че има влезли в сила стабилни административни актове на поземлената комисия, които не могат да се отменят от същата поземлена комисия, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика - решение № 2* от 08.02.1995 г., по гр.д. № 486/1994 г., на ВКС ІІІ г.о. Ответникът по касационната жалба Г. С. С., чрез адвокат Т, е депозирал писмен отговор, в който са оспорени изложените доводи с твърдения, че не са налице нарушения на материалния закон, поради което въззивното решение е правилно и следва да се потвърди. Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверка на въззивното решение на посочените в жалбата основания и поставения за решаване при допускане на касационното обжалване материалноправен въпрос, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с Указ 438 на К. Ф. (ДВ, бр.175 от 1902 г.) държавно пасище в м.”У” е било отстъпено на жителите на с. Т. и на с. З. дърво, с което собствеността е преминала от държавата в общините и имота е записан като такъв в емлячните регистри от 1903-1911 г., в които няма промяна, според констатациите на вещото лице. Независимо, че се водел като общински в регистъра на земеделските земи към плана за земеразделяне от 1998 г., след като не е коригиран от комисията за проверка на държавните имоти от 2004 г., спорният имот е причислен към държавния поземлен фонд и с него е имал право да се разпорежда министъра на земеделието и горите. С оглед установените обстоятелства, въззивният съд е приел, че имот № 2* с площ 49.165 дка, находящ се в местността „У”, е записан като част от Д. поземлен фонд и е включен и в картата на възстановената собственост, поради което не се доказва правото на собственост на ищеца и е отхвърлил предявения иск. Касационната жалба на О. Г. срещу решението по гр.д. № 352/2007 г., на Окръжен съд- Габрово, съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като не са спазени указанията по тълкуване на закона и е придадено правно значение на последвалите решения на поземлената комисия, след постановените от нея влезли в сила решения. Изложени са съображения за превратно тълкуване на закона и значението на влезлите в сила решения на общинската поземлена комисия, което е основание за отмяна на обжалваното решение. Претендират се съдебните разноски по делото. Жалбата е основателна. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че въззивният съд неправилно е възприел фактическите обстоятелствата по делото, с оглед на което е направил незаконосъобразни правни изводи. С Указ № 438 на К. Ф. , държавното пасище в цялата местност „У” безспорно е преминала в собственост на общината през 1902 г., но в указа не се посочва конкретна площ на имота. От данните по делото е установено, че предоставеното пасище в същата местност е била записвана с различна площ през годините, която при проверка от вещото лице в регистъра на земеделските земи за местността „У” е констатирано, че площта е различна от тази по плана на Габровското околийско финансово управление от 1905 г., който не е съхранен. Следователно, цялото пасище в същата местност представлява земеделска земя, която подлежи на възстановяване и не попада в държавния поземлен фонд, тъй като съгласно чл.24, ал.1 от ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. Неправилни са изводите на съда, че липсва заявление да се възстанови спорния имот, тъй като искането за възстановяване на собствеността е на основание Указ № 438 от 1902 г., на К. Ф. , с който се предоставя пасището в цялата местност „У”, без да се посочва нейната площ, което е обосновало произнасянето на поземлената комисия с влезлите в сила решения № 131 и № 132 от 10.06.1993 г. Необосновано въззивният състав е приел, че последващите решения на общинската поземлена комисия са имали обвързващ правен ефект, тъй като правната възможност на органите на поземлената собственост сами да изменят постановените от тях индивидуални административни актове не може да започне извън изрично предвидените в закона случаи (чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ). Правото на собственост е възстановено със стабилен административен акт, поради което въпроса не може да се пререшава в приключилата административна процедура по възстановяване, независимо, че въпросът за собствеността може да бъде предмет на съдебен спор в общия исков процес. Като е придал правно значение на решения на общинската поземлена комисия след влизането им в сила, решаващият състав е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са спазени указанията на ВКС по тълкуване на закона и в противоречие със съдебната практика - решение № 2* от 08.02.1995 г., по гр.д. № 486/1994 г., на ВКС ІІІ г.о. Въззивният съд незаконосъобразно е приел, че след като не е бил коригиран от комисията за проверка на държавните имоти от 2004 г., независимо от записането му като общински в регистъра на земеделските земи по плана за земеразделяне от 1998 г., пасището е част от Д. поземлен фонд (ДПФ). Земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост, а собствеността върху мерите и пасищата е публична и не може да се обявява за частна общинска собственост, освен в изрично предвидените случаи (чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ). В нарушение на материалния закон е било прието от общинската служба по земеделие и гори, че има основание да се възстанови собствеността върху пасището в полза на ДПФ и е постановила решение № С-234/28.05.2004 г. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след процедурата по възстановяване и след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници става общинска собственост, т.е. няма основание да се приеме, че спорният имот № 2* с площ 49,165 дка, находящ се в местността „У” е част от ДПФ и с него валидно може да се разпорежда министъра на земеделието и горите. При липсата на съгласие от действителния собственик на единия от заменяните имоти, извършената сделка няма вещен ефект, тъй като обект на договарянето е чужда вещ. Нотариалният акт № 12, том ІІІ, рег. № 4* дело № 201 от 27.09.2004 г., на нотариус с рег. № 094 на Н. камара, с който са признати права на Г. С. С., засяга правата на титуляра на правото на собственост, поради което следва да се отмени, на основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.). Предвид изложеното, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е незаконосъобразно, с оглед на което следва да се отмени, като предявеният иск бъде уважен, като се отмени съставения нотариален акт, без да се присъждат разноски, тъй като не са поискани такива пред настоящата инстанция. Воден от изложеното и на основание чл.295, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решение № 56 от 20.03.2008 г., по гр.д. № 352/2007 г., на Окръжен съд- Габрово и вместо това: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от О. Г., пл.”В” № 3 срещу Г. С. С., ЕГН **********, гр. Г., ул.”Б” № 6, правото на собственост на О. Г. върху имот № 2* пасище с храсти, с площ 49.165 дка, осма категория, находящ се в землище С. , кметство Зелено дърво, местността „У” и ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, да предаде владението му на О. Г., на основание чл.108 от Закона за собствеността. ОТМЕНЯВА нотариален акт № 12, том ІІІ, рег. № 4* дело № 201 от 27.09.2004 г. , на нотариус с рег. № 094 на Н. камара, на основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.). Решението не подлежи на обжалване.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.