РЕШЕНИЕ В ИМЕТО НА НАРОДА № 50011 гр. София, 07.09.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участие на секретаря Л. З. като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2731 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. В касационната си жалба И. С. Р. и М. С. Р. чрез адвокат Г. В. са изложили основания за отмяна на решение № 260196 от 08.07.2021 г. по в.т.д. 43/21 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която са отхвърлени исковете им за разликата над 33 178,74 лв до 46 406,64 лв, представляващи застрахователни суми над платените им застрахователни обезщетения, като наследници на Е. С. Р., на основание договор за застраховка „Трудова злополука“, сключен между „Кенар“ ЕООД (сегашно наименование „Талар фуудс“ ЕООД) и ЗД „Евроинс“ АД, както и в частта относно обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. за сумата от 4 027,16 лв Сочат основание за необоснованост на въззивното съдебно решение, както и неправилно приложение на материалния закон, основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 от ГПК. Молят да се отмени решението в допуснатата до касационно обжалване част и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковете им. Претендират разноски. Ответникът ЗД „Евроинс“ АД оспорва касационните жалби. Счита, че не са налице сочените отменителни основания. Излага подробни съображения, че съгласно сключения договор за застраховка трудова злополука, обезщетението при настъпване на всеки от покритите рискове се определя на база седемкратния размер на годишната брутна трудова заплата на съответния работник или служител съгласно ведомост за трудово възнаграждение към момента на сключване на застрахователния договор. Съгласно „Списък на служителите на Кенар за застраховка „трудова злополука“ , били посочени служителите и срещу всеки от тях била посочена сума на брутна трудова заплата, липсвали дата или месец, към който да се установят посочените размери. Списъкът не бил тъждествен на ведомост за брутното трудово възнаграждение. Излага подробни съображения за допълнително споразумение и счита, че липсва основание да се приеме, че следва да се определи в по-голям размер. Моли да се отхвърлят исковете в допуснатата до касационно обжалване част. Счита, че е изплатил изцяло полагащите се обезщетения на наследниците на Е. С. Р.. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 50 673 от 05.12.2013 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № 260196 от 08.07.2021 г. по в.т.д. 43/21 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която са отхвърлени исковете на И. С. Р. и М. С. Р. за разликата над 33 178,74 лв до 46 406,64 лв, представляващи застрахователни суми над платените им застрахователни обезщетения като наследници на Е. С. Р., на основание договор за застраховка „Трудова злополука“, сключен между „Кенар“ ЕООД (сегашно наименование „Талар фуудс“ ЕООД) и ЗД „Евроинс“ АД от 25.02.2014 г., както и в частта относно обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. за сумата от 4 027,16 лв, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК по разрешения от въззивния съд правен въпрос: Следва ли съдът да тълкува действителната воля на страните при спазване критериите, предвидени в чл. 20 от ЗЗД? Съгласно трайната практика на ВКС по приложение на чл. 20 от ЗЗД, израз на която са решение № 26/26.4.2017 г. по гр.д. 50246/16 г. на 3 ГО на ВКС, решение №81 от 07.07.2009 г. по т.д.№ 761/2008 г. на ВКС, 1 ТО, решение №115 от 01.11.2010 г. по т.д.№ 939/09 г. I ТО, т.д. № 523/2008 г., ВКС, II ТО, по т.д. № 666/2010 г., ВКС, II ТО, по гр.д. № 856/2009 г., ВКС ІV г.о., по т.д. № 761/2008 г., ВКС, І т.о., решение № 60079 ОТ 19.01.2022 г. по т.д. № 105/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, решение № 60077 ОТ 15.07.2021 г. по т.д. № 1243/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, решение № 129 от 12.07.2013 г. по т.д. 558/12 г. II ТО на ВКС, решение № 4 от 04.02.2014 г. по т.д. 23/13 г., ВКС, II ТО, решение 12 от 11.02.2022 г. по гр.д. 2032/21 г. по описа на ВКС IV ГО, решение № 149 от 30.11.2017 г. по т.д. 268/17 г. по описа на ВКС, I ТО, при спор между страните по делото относно действителното съдържание на договорите и произтичащите от тях права и задължения, съдът следва да тълкува договора, съобразно изразената воля като се съобразяват граматическите и логическите правила, като приложи всички предвидени в чл. 20 от ЗЗД критерии, а именно тълкува отделните уговорки във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При извършване на тази своя дейност, съдът следва да отчете и обстоятелствата при сключване на договора и поведението на страните. Тази практика изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Съгласно сключения договор за застраховка по риска трудова злополука, сключен между ЗД „Евро инс“ АД като застраховател и „Кенар“ ЕООД, като работодател, застрахователят поема насрещно задължение да заплати уговорената чрез представяне от работодателя в изпълнение на задълженията му по чл. 52 ЗББУТ документация, застрахователна сума. Застрахователят отговаря до поетото от него задължение да заплати застрахователната сума, при настъпване на застрахования риск, без да е необходимо да се доказват вредите. Съгласно чл. 249, т. 3 от КЗ отм и чл. 231, ал. 2 от КЗ отм, действащ към момента на сключване на договора на 25.02.2014 г., съществуват задължителни застраховки, които се сключват по силата на възникнало нормативно задължение. Съгласно чл. 52 от ЗЗБУТ, работниците, за които съществува опасност за живота и здравето им, задължително се застраховат по риска „трудова злополука“ от работодателя, по ред, предвиден в акт на Министерски съвет. Така с Постановление на Министерски съвет е приета Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите по риска „трудова злополука“. Сключването на договора се извършва от работодателя, като трето ползващо се лице са застрахованите работници и служители при настъпил риск трудова злополука, довел до неработоспособност и наследниците на работника, когато е настъпила смърт от трудова злополука. Целта на договора за застраховка „трудова злополука“ е гаранционно обезпечителна, да обезпечи отговорността на работодателя спрямо работника до определената в договора застрахователна сума. Застрахователната сума, като лимит на отговорността, е паричната сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или трето увредено лице. Застрахователната сума се определя на база месечното брутно трудово възнаграждение на работника към момента на сключване на договора за застраховка, съгласно чл. 8, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ, но не може да е по-малка от седемкратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител. Съгласно чл. 9, ал. 1 от посочената Наредба, при смърт на работник или служител, размерът на застрахователното обезщетение е равен на размера по чл. 8, ал.2 от посочената наредба, което е седемкратния размер на годишната брутна работна заплата на работника. Съгласно чл. 4 от НЗЗРСРТЗ, лицата, подлежащи на застраховане, се определят със заповед от работодателя. Застраховката е в полза на трето лице, работници и служители, които съгласно посочените условия в наредбата и на основание чл. 52 от ЗББУТ, подлежат на застраховане по риска „трудова злополука“ и „смърт от трудова злополука“. Договорът се сключва след като се утвърди списък на застрахованите лица и работодателят посочи сумите на брутните им трудови възнаграждения към момента на сключване на договора. Въз основа на размера на брутните трудови възнаграждения се определя застрахователната сума със сключване на договора, както и се определят дължимите от работодателя застрахователни премии. Легитимирани да получат застрахователната сума са пострадалите лица при осъществяване на риска „трудова злополука“, респ. при настъпил застрахователен риск „смърт от трудова злополука“, наследниците по закон на починалото лице. Достатъчно е установяване на настъпване на застрахователното събитие, както и кръга на легитимираните лица, за да се изплати застрахователната сума. В случая между страните е разрешен спора относно настъпилия застрахователен риск, както и легитимацията на наследниците на застрахования работник. При извършване на тълкуване на договора за застраховка, в съответствие с чл. 20 от ЗЗД, в процесния случай, въззивният съд не е отразил изразената, обективирана воля от страните, съгласно която при сключения договор за трудова злополука, е уговорено заплащане на обезщетение, в случаите на смърт от трудова злополука – седемкратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния застрахован работник или служител съгласно ведомост за трудово възнаграждение към момента на сключване на застрахователния договор. В случая не е прието определеното съдържание на договора, съответстващо на нормативно определеното изискване относно задължителна застраховка „трудова злополука“. Въззивният съд е определил размера на застрахователна сума, в отклонение от посоченото правило, приемайки, механично, че посочената в електронен документ – извлечение от ведомост за заплатите заплата за месец февруари 2014 г. на починалия при трудова злополука Е. Р., работна заплата за този месец, следва да се умножи по 12, за да се получи размерът на застрахователната сума. Правният въпрос, в конкретния случай, включва въпроса, какъв е този размер, поет при сключване на договора. Видно от самия процесен застрахователен договор № 04400100003150, т. 5, застрахователната сума на едно лице се определя съгласно чл. 2 и чл. 8 от НЗЗРСРТЗ“. В предложение-въпросник е посочено, че общият размер на брутната работна заплата на всички лица за последния месец е 149 125,55 лв. Съгласно утвърдения списък от работодателя е представен списък на служители „Кенар“ ЕООД за застраховка трудова злополука, като в списъка е посочена и сумата на сбора на брутните трудови възнаграждения, съвпадащ с посочената сума във въпросника. Отговорността на застрахователя е до посочения размер, съгласно чл. 17 от НЗЗРСРТЗ. Следователно като застраховка по риска трудова злополука, която е задължителна и с определено нормативно съдържание, в случая липсва отклонение и ограничаване на отговорността под предвидения в чл. 8, ал.2 от НРЗЗРСРТЗ лимит. Застрахователната сума е определена съгласно посоченото нормативно правило, съдейки от буквалното му възпроизвеждане в сключения между страните договор. При приложение на нормите, на основание сключения договор, въззивният съд не е преценил правилно определяне лимита на договора за застраховка – седемкратен размер на годишна брутна работна заплата. В случая от значение е годишният размер на брутната работна заплата. Въззивният съд като е взел за отправна точка само посоченото във ведомост за изплащане на трудово възнаграждение е нарушил сключения между страните договор, като не е определил точно размера на брутното годишно трудово възнаграждение. В процесния договор липсва отклонение от правилото на чл. 8 от НЗЗРСРТЗ, поето е задължение за изплащане на посочените размери – седемкратния размер на годишното брутно трудово възнаграждение към момента на сключване на договора. Следователно от значение е да се определи годишния размер на брутното трудово възнаграждение към момента на сключване на договора. Договорът за застраховка е сключен на 25.02.2014 г. и съгласно приложения списък на работници и служители, съобразно правилото на чл. 4, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ. Видно е, че това са застрахованите лица, сред които е и Е. Р.. За определяне на застрахователната сума, срещу всяко лице е посочен размер на получаваното месечно трудово възнаграждение, като за Е. Р. е посочена сума от 1 104,92 лв. Едновременно с това в процеса е представено извлечение от ведомост за работна заплата, в която е посочено, че начисленото трудово възнаграждение е 789,97 лв за м. февруари 2014 г. От значение за определяне отговорността на застрахователя е да се установи действителния размер на брутното трудово възнаграждение на работника, чиито здраве и живот са застраховани. При посочване на по-голяма сума и наличие на действителна по-малка сума на брутно трудово възнаграждение отговорността ще е до действителния размер, независимо, че застрахователните премии са определени, на основание по-високо посочено от работодателя трудово възнаграждение. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 8, ал.1 от НЗЗРСРТЗ, застрахователната сума се определя на база месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към сключване на договора. Съгласно чл. 8, ал. 2 от посочената наредба, тя не може да бъде по-малка от седемкратния размер на годишната брутна работна заплата. По делото не е имало спор, че сключеният договор за застраховка отговаря на изискването на чл. 8, ал.2 от посочената наредба и работодателят не е ограничил отговорността си в по-малък размер от посочения в наредбата. Спорът е относно точния размер на седемкратната стойност на годишната брутна работна заплата, към момента на сключване на договора и как се формира, дали въз основа на посочената в списъка брутна работна заплата, към момента на застраховане или въз основа на действителната месечна брутна работна заплата, действително начислена и изплатена на работника. Настоящият съдебен състав намира, че отговорността, поета от застрахователя е обективирана в договора, като уговорената застрахователна сума е в размер на брутната работна заплата на съответния работник към момента на сключване на договора за застраховка. С оглед обстоятелството, че се определя застрахователната сума на база месечно брутно трудово възнаграждение, то и обезщетението при настъпване на застрахователен риск следва да е въз основа на 12 месечно брутно трудово възнаграждение. Обстоятелството, че в трудовия договор е посочен начисления размер на трудовото възнаграждение към месеца на сключване на договора за застраховка, съвпадат, не е достатъчно, за да определи лимита на отговорността. Съгласно чл. 3 от НСОРЗ, брутната работна заплата се състои от 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. В чл. 4, 5 и 6 от посочената Наредба се определят кои са определящите елементи и как се изплащат. Следователно при наличие на определяне на начин на обезщетяване от значение е да се определи брутна работна заплата, включваща нормативно установените компоненти. Въззивният съд е тълкувал договора, изхождайки от обстоятелствата при сключване на договора, а именно от представен документ – извлечение от ведомост за работните заплати относно месец февруари 2014 г., към момента на сключване на договора за застраховка. Този документ е от значение при приложение на нормата на чл. 8 от НЗЗРСРТЗ, доколкото предвижда, че размерът на застрахователното обезщетение не може да е по-голям от размера на застрахователната сума. Съгласно посоченото по-горе, относно елементите на брутната работна заплата, освен основната работна заплата, се начисляват всички допълнителни трудови възнаграждения. При поемане на задължение за заплащане на обезщетение от застрахователя, страните са реферирали към брутно трудово възнаграждение, в конкретно посочен размер. Въззивният съд е следвало да установи какъв е бил размерът на брутното трудово възнаграждение към момента на сключване на договора 25.02.2014 г., за да определи размера на обезщетението за настъпилата трудова злополука. Този извод се налага от обстоятелството, че застрахователят отговаря за установения риск към момента на сключване на договора, като промените по време на действие на договора в работната заплата, не могат да се отразят на поетото задължение за заплащане на застрахователна сума. В случай, че се установи, че погрешно е посочено брутно трудово възнаграждение към момента на сключване на договора и е в по-големия от действителния размер на брутното трудово възнаграждение, то следва да се извърши констатация и да се приеме, че застрахователят отговаря до седемкратния годишен размер на действително начисленото съобразно нормативните изисквания за образуване на работната заплата брутното трудово възнаграждение, към момента на сключване на договора. На изследване подлежи брутното трудово възнаграждение, като то може да включва и елементи на годишна база, изплащани допълнителни трудови възнаграждения, въз основа на индивидуалния трудов договор или колективния трудов договор, или нормативни актове, така както следва по силата на чл. 3 от НСРОЗ. При неправилно приложение на материалния закон, съдът е постановил и необосновано решение, позовавайки се на трудовото възнаграждение за месеца към момента на сключване на договора, част от извлечение от ведомости за работна заплата, без да установи на какво се дължи противоречие между посочената брутно трудово възнаграждение към списъка на застрахованите лица и брутното трудово възнаграждение съгласно ведомост за изплатени трудови възнаграждения за м. февруари 2014 г. на застрахованото лице. По този начин е постановил необосновано съдебно решение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Това отклонение е настъпило и поради неточно приложение на чл. 269 от ГПК, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно посочените разяснения, когато с въззивната жалба е въведено оплакване относно необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснати съществени процесуални нарушения, относно спорни факти между страните, въззивният съд може и служебно да допусне изслушването на експертиза, когато няма специални знания относно спорния въпрос. В случая, спорен между страните пред въззивния съд е бил именно въпросът за размера на следващото се обезщетение, определяемо съгласно сключения договор за застраховка съобразно размера на брутното трудово възнаграждение. Предвид начисляването на брутното трудово възнаграждение и компонентите, от които се състои, съгласно посочената нормативна уредба на чл. 3 и сл. от НСОРЗ, ще следва да се посочи, че въззивният съд е бил длъжен да назначи служебно вещо лице, което след проверка при застраховащото лице-работодотел да определи размера на брутното трудово възнаграждение към сключване на договора, 25.02.2014 г. на починалия при трудова злополука наследодател Е. С. Р.. В случай, че това брутно трудово възнаграждение включва допълнителни трудови възнаграждения или други установени между страните или по силата на нормативен акт допълнителни компоненти към трудовото възнаграждение, определяеми на годишна база, съдът следва да прецени какъв е точно размерът на брутното трудово възнаграждение, отговаря ли посочения в договора за застраховка размер на действително начисления размер на брутното трудово възнаграждение към сключване на договора за застраховка. В случай, че установи, че посоченият в договора размер съответства на действително начисления размер на брутното трудово възнаграждение, то ще следва да определи седемкратния размер на годишното брутно трудово възнаграждение въз основа на така определено от застраховащия и застрахователя. В случай, че установи, че по отношение на Е. Р. е налице по-малък размер на брутното трудово възнаграждение, то следва да се определи какво включва, съответства ли на нормативните изисквания и ако е по-малък размера да определи размера на дължимото застрахователно обезщетение до този размер. Поради необходимостта от извършване на процесуални действия ще следва да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив. При новото произнасяне в зависимост от изхода на спора, въззивният съд ще следва на основание чл. 294 от ГПК да се произнесе и по направените в настоящия процес разноски. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 260196 от 08.07.2021 г. по в.т.д. 43/21 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която след отмяна на решение № 106 от 23.04.2020 г. по т.д. 75/19 г., по описа на Окръжен съд – Смолян в частта над 33 178,74 лв до 46 406,64 лв за всеки от исковете, с правно основание чл. 328, вр. чл. 233 КЗ отм., на И. С. Р. и М. С. Р. срещу ЗД „Евроинс“ АД, представляващи застрахователни суми над платените им застрахователни обезщетения като наследници на Е. С. Р., на основание договор за застраховка „Трудова злополука“ , сключен между „Кенар“ ЕООД (сегашно наименование „Талар фуудс“ ЕООД) и ЗД „Евроинс“ АД от 25.02.2014 г., както и в частта относно обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД за периода от 14.08.2016 г. до 14.08.2019 г. за сумата от 4 027,16 лв, и ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: