6 Р Е Ш Е Н И Е № 495 Гр. София, 10 декември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛЕНА АВДЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова ............................................................. и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев ............................................................. разгледа докладваното от съдия Троянов ........................................................................ наказателно дело № 1608 по описа за 2012 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения П. Х. Н., чрез адвокат В. М., против решение № 93 от 18.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 181/ 2012 г. на Ловешки окръжен съд, с алтернативи за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване по повдигнатото му обвинение. Искането се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Осъденият останал недоволен от неизпълнението на указанията на предходния касационен състав, дадени в отменителното решение при възобновяване на производството, както и с размера на наложеното му наказание. В съдебно заседание защитникът поддържа искането по направените в него съображения. Осъденият П. Х. Н. настоява наказанието му да бъде намалено или да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 93 от 18.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 181/ 2012 г. на Ловешки окръжен съд е изменена присъда № 55 от 26.08.2011 г. по н.о.х.д. № 169/ 2011 г. на Тетевенски районен съд в частта, в която на осъдения П. Х. Н. е наложено наказание от осем години лишаване от свобода, като намалил размера на пет години, което наказание било определено за изпълнение при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС. На основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода измежду наказанията, определени за престъпленията по чл. 325 ал.4 от НК, по чл. 216 ал.1 от НК и по чл. 131а от НК, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС да бъде изтъряно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 59, ал.1 от НК съдът приспаднал времето, през което осъденият П. Х. Н. бил задържан под стража, считано от 14.01.2011 година. Съдът присъдил в полза на У. А. А. обезщетение в размер на четири хиляди лева за причинените му неимуществени вреди. В тежест на осъдения възложил разноските по делото - сумата от 160 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск и сумата от 382.98 лева, изплатени разноски за вещи лица и свидетел. Въззивното решение е второ по делото, постановено след възобновяване на предходно производство по в.н.о.х.д. № 444/ 2011 г., по описа на същия съд и отмяна на решение № 155 от 22.12.2011 г. в частта, касаеща разгледаното престъпление по чл. 131а, във вр. с 129, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК, предявеният на основание по чл. 45 от ЗЗД граждански иск, държавната такса и определеното по реда на чл. 23 от НК общо наказание. Наказателното производство в останалата част, с която осъденият П. Н. е признат за извършител на престъпления по чл. 325, ал. 4 от НК и по чл. 216, ал. 1 от НК, с наложено общо наказание от три години лишаване от свобода, е приключило в влязъл в сила съдебен акт. Процесуално допустимото искане на осъдения П. Н. Н. е НЕОСНОВАТЕЛНО. Д. за неправилно приложен материален закон се изчерпва с изразената позиция за недоказаност, която не е сред законово предвидените основание за възобновяване на приключило производство. Д. не намира опора сред доказателствата. Въззивният съд е изложил убедителни съображения за извършеното при условията на опасен рецидив престъпление по чл. 131а от НК. Решението съдържа вярна интерпретация на събраните по делото доказателствени източници и съвкупната им оценка на съдържащата се в тях информация е позволила изграждането на достоверна фактическа обстановка по случая. Приетата в хода на повторно проведеното въззивно следствие съдебно-медицинска експертиза е изяснила механизма на причиняване на травматично счупване на 10-ти и 11-ти гръдни прешлени на пострадалия У. А. и неговата медико-биологическа характеристика, покриваща понятието средна телесна повреда. Вещите лица са обосновали и срока на трайно затрудненото движение на снагата за срок от 8 месеца. В доказателствения анализ въззивният съд вярно е отнесъл констатираното счупване в хода на борбата между дееца и пострадалия, когато държейки заедно брадва, пострадалият А. бил повален от нападателя и приведен напред се стоварил върху седалището си с цялата тежест на телата на борещите се. В това положение на тялото на пострадалия е получено смачкването на предната стена (откъм гърдите и гръдния кош) на двата прешлена. Установените при прегледа на А. кръвонасядане в кръстната област и оток на гърба били резултат от няколко преки удари с тъпата част на брадвата, които деецът нанесъл докато пострадалият бил все още на земята. Пряката и непосредствена причинна връзка между поведението на извършителя и травматичната увреда е доказана по делото. Съдът е изследвал и аргументирано отхвърлил възможността смачкването на гръдните прешлени да е получено по-късно, тъй като при побоя над свид. Б. С. А. не се е повторила инкриминираната ситуация, позволила специфичното нараняване. Поведението на осъдения П. Н. правилно е било квалифицирано като умишлено причинена средна телесна повреда (при евентуален умисъл), а предходните съдимости обусловили престъплението при опасен рецидив по смисъла на чл. 131а, във вр. с чл. 129, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК. Доказателственият анализ съдържа отговор на всички поставени с обвинението и наведени чрез възражение от страните въпроси. Ясно е изразено предпочитанието на въззивния съд спрямо доказателствените средства. Съдът е извършил съпоставка между съдебно-медицинската експертиза, назначена на досъдебното производство (л. 53-54) с експерт д-р Г. и допуснатата в хода на въззивното съдебно следствие тройна съдебно-медицинска експертиза (л. 44-47) от д-р А., д-р К. и д-р Д., позовавайки се на обосновката от медицински познания на експертния екип от лекари. Въззивната инстанция не е имала задължение да обсъжда приложеното на л. 95-96 от н.о.х.д. № 169/ 2011 г. на Тетевенски районен съд съдебно-медицинско заключение, предвид изложените съображения в решение № 136 от 10 април 2011 г. по н.д. № 245/ 2012 г. на Върховния касационен съд, І н.о. Неоснователен е и упрекът на осъдения Н. за неизпълнени указания, дадени в отменителното решение. Окръжният съд стриктно е спазил насоките, очертани от касационната инстанция. Провел е съдебно следствие, при което чрез личен разпит и прочитане на дадени по-рано показания е изяснил някои противоречия в изложенията на свидетелите-очевидци. Допуснал е изготвянето на съдебно-медицинска експертиза с разширен обхват на изследването, като по този начин е изяснил както телесната повреда, така и сигурния механизъм на нейното причиняване. Изслушал е обясненията на вещите лица, които с научен подход отхвърлили като невъзможно заетото в първоначалната експертиза становище (на д-р Г.) за причиняване на травматичното увреждане посредством пряк и целенасочен удар с брадва. Експертното заключение на трите вещи лица е било достатъчно ясно и обосновано, като не е налагало заместването му с повторно или с допълнително заключение, нито разширяване на експертния състав. Несъстоятелно е възражението на осъдения Н., че новата експертиза не била изготвена в съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 1, 3 и 4 от Наредба № 23/ 2004 г., констатирано като нарушение от предходния касационен състав и затова не били изпълнени неговите указания. Изготвеното през 2012 г. ново медицинско заключение не е могло да бъде съобразено с цитираната наредба, тъй като нормативният акт вече е бил отменен с Наредба № 2 от 26 октомври 2011 г. за условията и реда за извършване на съ­дебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, вклю­чително и за заплащането на разходите на лечебните заведения (обн., Д.В., бр. 91 от 18.11.2011 г.). Констатираните в отменителното решение нарушения са налагали извършването на процесуални действия, практически предприети от новия въззивен състав за правилното изпълнение на задължителните указания. В повторно проведеното въззивно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат неговата отмяна. Искането на осъдения Н. и в тази му част не подлежи на удовлетворяване. Наложеното наказание на осъдения за извършеното от него престъпление по чл. 131а, във вр. с чл. 129, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от НК е лишаване от свобода за срок от пет години. При определяне на санкцията въззивната инстанция е взела предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Намалила е определения в присъдата размер от осем на пет години, което е минимално предвиденото в закона наказание. То е съответно на тежестта на извършеното деяние и на личността на дееца. Не са налице многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да налагат преуреждане на санкционната част по правилата на чл. 55 от НК. Наказанието не се явява явно несправедливо. Отсъства проявление на претендираното с искането основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което и не са изложени конкретни доводи. Искането на осъдения П. Х. Н. за възобновяване на делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Х. Н. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 181/ 2012 г. на Ловешки окръжен съд и отмяна на решение № 93 от 18.07.2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.