Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр. София, 30.01.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Надежда Трифонова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………….. в присъствието на прокурора … Гебрев ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 865 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Б. Д. против присъда № 148 от 10.06.2019 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 5600/2018 г. Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Подсъдимият твърди, че присъдата е постановена в нарушение на принципа по чл. 14, ал. 1 НПК за формиране на вътрешното убеждение; че съдът е нарушил материалния закон, квалифицирайки съответните деяния по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК и по чл. 309 НК, макар всяко от тях да е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и да не е престъпление; че деянието по чл. 309 НК е несъставомерно, а предвид ниската му степен на обществена опасност в сравнение с обичайните деяния от същия вид, то представлява и маловажен случай, съобразно разясненията от Постановление № 3/82 г. на Върховния съд; че деянието, квалифицирано по чл. 308, ал. 7 НК е несъставомерно от обективна страна, защото печатът е официален удостоверителен знак и не може да бъде предмет на престъплението; че по делото не е установено областната дирекция да е удостоверила правото на териториалното звено (ОСЗ - Белоградчик) да има печат, който да се поставя при издаването на решения, поради което съдът се е основавал на предположение. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване по повдигнатите обвинения. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата по изложените доводи в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 521772 на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 19942/2016 г. подсъдимият Д. Б. Д. е бил признат за виновен в това, на 12.08.2015 г. в [населено място] съзнателно да се е ползвал от неистински официален документ, като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност и случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият е признат за виновен и в това, на 12.08.2015 г. в [населено място] да е държал предмет – печат на Общинска служба по земеделието – гр. Белоградчик, за който е знаел, че е предназначен за съставянето и преправянето на документи, удостоверяващи прехвърляне или учредяване на право на собственост или на други вещни права – решения на общинските служби по земеделие, с които се възстановява собствеността на земеделски земи, които имат конститутивно действие и от тях настъпва реституционен ефект, поради което и на основание чл. 3081 ал. 7 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за три години по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият Д. е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК поради малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо, най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Софийският районен съд е приложил чл. 53, ал. 1, б. „а” Нк и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С присъда № 148 от 10.06.2019 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 5600/2018 г. присъдата е отменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК. Същият е признат за виновен в това, на 12.08.2015 г., в [населено място], съзнателно да се е ползвал от неистински официален документ (лична карта на името на Краси Т. Д., на която е придаден вид, че е издадена от МВР-София), като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1НК. Присъдата на първоинстанционния съд е изменена в частта на общото наказание по чл. 23 НК, което е увеличено на три години лишаване от свобода, а изпитателния срок – на пет години. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. В нея се съдържат съображения, които се отнасят до оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 309 НК. Обосновават се няколко различни тези – за несъставомерност на деянието, маловажен случай на престъплението и малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Тези доводи не съответстват на съдържанието на въззивния съдебен акт, който се обжалва. Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционната присъда в тази й част, мотивирайки оправдаването на подсъдимия Д. с несъставомерност на деянието в обективно отношение. При това положение обсъждането на останалите съображения се явява напълно безпредметно. Жалбоподателят изтъква и обстоятелства, с които обосновава малозначителност на деянието, квалифицирано от съда като престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК, поради липса на обществена опасност или обществена опасност, която е незначителна. Изтъкнатият довод е за необоснованост, тъй като с него се оспорва фактическия извод на съда по същество, че случаят разкрива онази степен на обществена опасност, която се изисква за квалификация на деянието по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК. Необосноваността не е касационно основание. Софийският градски съд достатъчно изчерпателно е мотивирал всички признаци на престъплението в обективно и субективно отношение, стъпвайки на съвкупността от възприетите по делото факти. Обширно се развива и довода, че печатът не е документ, поради което не може да бъде предмет на документно престъпление. От мотивите не се установява Софийският градски съд да е определил печата като документ. В жалбата се твърди също, че присъдата се основава на предположение, тъй като съдът не е изяснил дали областната дирекция е удостоверила по съответния ред правото на общинската служба по земеделие в гр. Белоградчик да има печат. Въззивният съд е приел за фактически установено, че печатът, държан от подсъдимия, е бил годен за подпечатване на документи, но не е бил идентичен с печата, използван от общинската служба. Въпросът спазена ли е била предвидената процедура да разполага с печат, е въпрос без съществено значение. Следователно, Софийският градски съд не е нарушил процесуалното си задължение да формира вътрешното си убеждение след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото в съответствие с принципа по чл. 14 НПК. При отсъствието на касационно основание, изтъквано от жалбоподателя, присъдата на Софийския градски съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 148 от 10.06.2019 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 5600/2018 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: