4 5 Р Е Ш Е Н И Е № 45 гр. София, 31.03.2017 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1374 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявен от М. Й. С. иск по чл.47 т.2 и т.4 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 15.07.2015г. по арб. дело №101/2015г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата. С решението М. Й. С. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 652,71 лева, от които главница в размер на 242,12 лева, договорна лихва в размер на 267,18 лева, обезщетение за забава в размер на 33,41 лева, административни разноски в размер на 110 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.06.2015г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 365 лева разноски по арбитражното производство. Ищецът поддържа, че е узнал за арбитражното решение, когато му е била връчена покана изх.№04371/02.03.2016г. за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител Н. М., рег.№841. Твърди,че договорът за кредит с [фирма] е сключил по интернет, като не е договарял подсъдност и не е подписвал арбитражна клауза. Също поддържа, че не е бил надлежно уведомен за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, поради което не е могъл да вземе участие в него и е бил лишен от право на защита. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна - [фирма], го оспорва като неоснователен. Поддържа, че между страните е бил сключен договор по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния подпис и електронния документ, поради което върху договора и общите условия към същия не е налице саморъчен подпис на ищеца. Поддържа, че по силата на т.4 от ДР от договора, при сключването на същия ищецът е декларирал, че е получил и се е запознал със съдържанието на Общите условия за предоставяне на кредити, в т.14, ХІІІ от ДР на които е предвидена арбитражна клауза. Поддържа, че започването, развитието и приключването на арбитражното производство е било проведено съгласно Правилника на АС при ЕЮП. Твърди, че на основание чл.10 ал.6 от Правилника на АС при ЕЮП, възпроизвеждащ разпоредбата на чл.32 от ЗМТА, ответникът е бил счетен за редовно уведомен за заведеното производство и за постановеното по него решение, тъй като не е бил открит на посочения от него в договора адрес. Подробни съображения развива в писмен отговор. Моли искът да се отхвърли, като му се присъдят разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният от М. Й. С. иск за отмяна на арбитражното решение от 15.07.2015г. по арб. дело №101/2015г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата, е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователни са доводите на ответното дружество за просрочие на иска за отмяна, поради това че арбитражното решение е било връчено редовно на ищеца на 05.08.2015г. Законодателят е допуснал прилагането на фикции за уведомяване на получателя в хипотезите по чл.32 от ЗМТА, но за прилагането им се изисква седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът да не могат да бъдат намерени след старателно издирване или при удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за получаване на съобщението. Разпоредбата е създадена, за да гарантира надлежното уведомяване на страните, както и за предотвратяване на недобросъвестно поведение каквото е отказът за получаване или укриването на получателя. Решението по арбитражното дело е изпратено от арбитражния съд с товарителница №60206109798 чрез куриерска фирма [фирма]. Съгласно удостоверение от 06.08.15г., издадено от куриерската фирма, от нейни служители са направени опити за доставка на пратката на 16.07.15г., 17.07.15г., 18.07.15г. и 25.07.15г. на адрес: [населено място], ж. к. С., [жилищен адрес] но на посочения адрес не е намерен никой. В удостоверението е посочено, че са направени няколко неуспешни опита за връзка с получателя на посочения в товарителницата телефонен номер, както и че за извършените посещения на адреса на получателя са поставени уведомителни стикери на [фирма]. Също видно от удостоверението, пратката е оставена в офис на куриерската фирма и след като получателят не се е явил да получи пратката в максималния 14 дневен срок за престой в офис, тя е била подложена на унищожение. Представеното удостоверение от куриерската служба е частен удостоверителен документ и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Същото е оспорено от ищеца, поради което в тежест на ответното дружество е да установи истинността на удостоверените обстоятелства относно извършените опити за връчване на товарителницата. По делото не е представена самата товарителница, за да бъде извършена проверка на извършените от куриера отбелязвания за евентуалните посещения на адреса, нито са ангажирани други доказателства от ответника за установяване на извършените опити за връчване, както и за осигуряването на възможност от пощенския оператор пратката да бъде потърсена по реда и в сроковете, предвидени в Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети /приети с решение №581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл.36 ал.2 от Закона за пощенските услуги/. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази твърдението на ищеца за узнаване с получаване на приложената по делото покана за доброволно изпълнение на ЧСИ Н. М., която е с дата на издаване 02.03.2016г. С оглед на това изпращането на исковата молба по пощата на 31.05.2016г. се явява в рамките на преклузивния срок. Преди преценката дали са налице основанията на отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. По силата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47 ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Правилото на § 6 ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК следва да бъде приложено и по отношение на онези арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по който ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19, ал.1 ГПК във вр. с § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при постановено арбитражно решение и това е заварено производство, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение спрямо заварените съдебни производства и правните последици на извършените процесуални действия се преценяват с оглед на новите процесуални разпоредби. В процесния случай предмет на арбитражното производство е спор по договор за потребителски кредит като М. Й. С. в качеството си на кредитополучател се явява „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на З.. Производството по чл.47 и сл. от ЗМТА се явява заварено от ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/24.01.2017г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство на арбитражното решение по арб. дело №101/2015г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК, на ищеца се дължат разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 15.07.2015г. по арб. дело №101/2015г. на Арбитражен съд при Европейска юридическа палата. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], бизнес център „България”, сграда А, ет.4, да заплати на М. Й. С., [ЕГН], с адрес [населено място], ж. к. С., [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] адвокат В. Д., сумата 350 лева /триста и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.