ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 615 гр. София, 24.11.2016 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА изслуша докладваното от съдия Галина И. ч.т.д. № 400 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от [фирма], дружество, със седалище и адрес на управление Гърция, [населено място] чрез клона си „А. Банка – клон България“ К. срещу определение № 2571 от 24.09.2015 г. по т.д. 1624/15 г., САС, в частта, с която е оставено без уважение искането му с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението на въззивния съд в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд относно направените от ответника разноски за първоинстанционното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Частната жалба е подадена и срещу определението в частта, постановена на основание чл. 248 от ГПК, с която е оставено без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските относно заплатеното адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивния съд. Частният жалбоподател излага съображения, че определението, постановено на основание чл. 248 от ГПК, с която е оставено без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта, с която се отменя решението на първоинстанционния съд относно направените разноски в първоинстанционното производство поради прекомерност, било неправилно. Налице бил пропуск на насрещната страна В. З. в качеството му на [фирма] да релевира в определения от ГПК срок възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Позовава се и на т. 11 от Тълкувателно решение 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която искането за разноски следва да бъде заявено до приключване на устните състезания. Позовава се на определения, които били постановени на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, в които е прието, че възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение следва да се направи най-късно до приключване на последното заседание. Моли да се отмени определението, постановено на основание чл. 248 от ГПК и вместо него да се уважи искането му като се измени решението на въззивния съд в частта относно дължимите разноски за първоинстанционното производство. По отношение на определението по чл. 248 от ГПК в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разпределение на разноските, съобразно изхода на процеса пред втората инстанция, също излага съображения за нарушение на задължителната практика и нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК относно срока за отправяне на възражение от насрещната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът В. З. в качеството му на [фирма] не подал отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и наведените доводи приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и насочена, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на постановеното въззивно решение относно отмяна на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски чрез намаляването й им на 1 430 лв от 5 876 лв. С определение № 2571 от 24.09.2015 г. по т.д. 1624/15 г., Софийски апелативен съд, 11 състав е оставил без уважение молба вх. № 10921/10.08.2015 г. по описа на Софийски апелативен, подадена по т.д. 1624/15 г. на САС от [фирма], Гърция чрез клона си „А. Банка – клон България“ К. за изменение на постановеното по делото решение № 1472 от 07.07.2015 г. в частта за присъдените деловодни разноски пред въззивната инстанция както и по отношение намаляване размера на присъденото първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Въззивният съд, за да остави без уважение искането по чл. 248 от ГПК е приел, че с произнасянето си се е съобразил с правната и фактическа сложност на спора, направеното възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК от насрещната страна и това е довело до извода му, че не следва да се изменя постановеното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК частният жалбоподател обосновава, че следва да се допусне до касационно обжалване определението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Произнасянето на въззивния съд, в тази част, с която е отказано изменение на решението в частта, имаща характера на определение за разноските, направени в първоинстанционното производство, било в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена в т. 11 от Тълкувателно решение 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а също така и определение № 324 от 22.11.2013 г. по тълк.д. 1683/13 г., ІІ ТО на ВКС. , определение № 205 от 19.03.2014 г. на ВКС по ч.т.д. 7234/14 г., ІІ ТО, ТК, определение № 364/08.08.2012 г. по гр.д. 856/12 г. ІV ГО, ГК, определение № 603 от 24.0.9.2013 г. по ч.гр.д. 4703/13 г. Според тълкувателното правило, застъпено в тези определения, възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следвало да се направи в срок до приключване на устните състезания в съответната инстанция. С решение № 1472 от 07.07.2015 г. на Софийски апелативен съд,11 състав по т.д. 1624/15 г. е отменил решение № 1810 от 02.12.2014 г. по т.д. 7926/12 г. СГС, VІ-8 състав в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] чрез клона й „А. банка – клон България“ деловодни разноски над размер а на сумата от 1 430 лв до присъдения размер от 5 867 ,50 лв. Въззивният съд е приел, че е направено възражение с въззивната жалба за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Поради това е обсъдил правната и фактическа сложност на спора, и е намалил възнаграждението от 5 867,50 лв. на 1 430 лв, като е отменил първоинстанционното решение в тази част. Допускането на касационно обжалване на определенията, на основание чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя касаторът да е посочил разрешен от въззивния съд правен въпрос, който е обусловил крайния изход на делото и за който е налице, сочена допълнителна предпоставка съгласно чл. 280, ал. 1 т. – т. 3 от ГПК. В конкретния случай касаторът е посочил разрешения въпрос от въззивния съд правен въпрос: кой е крайният момент, до който може да бъде направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид данните по делото въззивният съд е приел, че с въззивната жалба може да се направи възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че посоченият от касатора въпрос е разрешен от въззивния съд. Налице е и допълнителното основание, сочено от касатора – чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК. Обжалваното определение е постановено в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК. Сочените определения от касатора определение № 205 от 19.03.2014 г. по ч.т.д. 723/14 г., ІІ ТО, ВКС, определение № 603 от 24.09.2013 г. по ч.гр.д. 4703/13 г. ІV ГО на ВКС, са такива, постановени в производства по чл. 274, ал. 2 от ГПК и не съставляват задължителна съдебна практика. Определение № 324 от 22.11.2013 г. по т.д. 1683/13 г., ІІ ТО на ВКС и определение № 324 от 22.11.2013 г. по т.д. 1683/13 г., ІІ ТО на ВКС също са постановени по друг съдопроизводствен ред и не могат да бъдат приети за задължителна съдебна практика. На настоящия съдебен състав са служебно известни определение № 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО и определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В тях Върховният касационен съд е отговорил и на разрешения в обжалваното определение въпрос – до кой момент страната може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Отговорът на така поставения процесуалноправен въпрос в тези определения е, че искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция. Позоваване на т. 11 от Тълкувателно решение 6/13.11.2013 г. по тълк.д. 6/2012 г. е единствено относно моментът, до който може да се отправи искане до съда за присъждане на направените разноски в съответната инстанция е непълно, предвид формираната по-горе задължителна практика, пряко касаеща поставения въпрос. Предвид така разрешения правен въпрос от въззивния съд настоящият съдебен състав намира, че следва да се прецени извода на съда с оглед задължителната съдебна практика, изразена в посочените определения, постановени на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая въззивният съд е посочил, че искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от [фирма], Гърция чрез клона си в Р България, „А. Банка България“ К. в размер на 5 867,50 лв – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в първоинстанционното производство, е направено с въззивната жалба. От данните по делото се установява, че няма направено възражение за прекомерност в хода на производството пред първата инстанция относно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. Следователно трябва да се приеме, че липсва упражнено право в срок и е недопустимо да се намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение без направено в срок възражение за прекомерност. В. З. в качеството му на едноличен търговец „А. – В. З.“ дължи на банката заплащане на разноските с оглед изхода на делото в първата инстанция в пълния заплатен размер на адвокатското възнаграждение. Поради изложеното съдът намира, че въззивният съд се е отклонил от задължителното правило и определението по чл. 248 от ГПК следва да бъде отменено в тази част. След отмяна на определението следва да се измени решението на въззивния съд в частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд за разликата над 1 430 лв до 5 867,50 лв, адвокатско възнаграждение и бъдат присъдени допълнително на [фирма] , Гърция чрез клона й „А. банк – България“ К. допълнително 4 437, 50 лв над вече присъдените 1 430 лв. По отношение на частната жалба срещу определението на Софийски апелативен съд от 24.09.2015 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за присъждане на разноски за въззивното производство след намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият съдебен състав установи от данните по делото, че в открито съдебно заседание, преди приключване на устните състезания е направено възражение от В. З. в качеството му на [фирма] чрез пълномощника му адв. С. възражение за прекомерност. Поради това въззивният съд с решението по делото е разпределило разноските като е счел, че възражението на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК действително заплатеното възнаграждение в размер на 5 867,50 лв е прекомерно и е намалил същото до 1 430 лв. Така постановеното решение, имащо характера на определение, е съобразило направеното в срок възражение за прекомерност на чл. 78, ал. 5 от ГПК и при присъждане на разноските с оглед данните по делото въззивният съд е съобразил правната и фактическа сложност на делото, както и извършените процесуални действия. В тази част определението на въззивния съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК е съответно на закона и частната жалба следва да се остави без уважение. По всички изложените съображения Върховният касационен съд, Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ ОТМЕНЯ определение № 2571 от 24.09.2015 г., Софийски апелативен съд, 11 състав, постановено по реда на чл. 248 от ГПК в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма], Гърция чрез клона й „А. Банка – България“ К. да бъде изменено решение № 1472 от 07.07.2015 г. по т.д. 1624/15 г. в частта, с която е отменено решение № 1810 от 02.12.2014 г. по т.д. 7926/12 г., СГС, VІ-8 състав относно осъждането на В. З. в качеството му на едноличен търговец „А. – В. З.“ да заплати на [фирма], Гърция чрез клона й „А. Банка – клон България“ К. деловодни разноски над размера на сумата от 1 430 лв до 5 867,50 лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ИЗМЕНЯ решение № 1472 от 07.07.2015 г. по т.д. 1624/15 г., Софийски апелативен съд, 11 състав в частта, имаща характера на определение, с която е отменено решение № 1810 от 02.12.2014 г. по т.д. 7926/12 г., СГС, VІ-8 за разликата над присъдените 1 430 лв като ОСЪЖДА, на основание чл. 278, ал. 1 от ГПК, В. И. З., действащ като [фирма] , ЕИК[ЕИК], съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3, офис 15 да заплати на [фирма], Р Гърция, [населено място], [улица] чрез клона й „А. БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ К., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата от още 4 437,50 лв, дължими разноски за първоинстанционното производство, наред с вече присъдените с решението1 430 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на [фирма], Р Гърция, [населено място], [улица] чрез клона й „А. БАНКА – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ К., ЕИК[ЕИК] срещу определение № 2571 от 24.09.2015 г., Софийски апелативен съд, 11 състав, по т.д. |№ 1624/15 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на [фирма] , Р Гърция чрез клона й „А. банка – клон България“ К. за изменение на решението в частта за присъдените разноски за въззивното производство. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.