Р Е Ш Е Н И Е  № 568                             София, 06.07. 2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав:                                               Председател:Добрила Василева Членове Маргарита Соколова Гълъбина Генчева П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 424/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 659 от 10.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1555 от 30.10.2008 г. по в. гр. д. № 2621/06 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторите В. А. В., Л. Д. В., Н. Д. В., Х. Н. К., В. Д. К., Е. К. В., Н. К. В., Н. Й. В. и К. П. В. излагат оплаквания за касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като спорът за идентичност между възстановения им земеделски имот и имота, който ответникът претендира да е придобил на основание пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е разрешен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на фактическите и правни изводи. Ответникът по касация Г. М. А. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решение № 94 от 10.08.2006 г. по гр. д. № 279/06 г. на К. районен съд, с което е отхвърлен предявен от касаторите иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот с площ 2.391 кв. м., съставляващ № 3* по картата на землището на гр. К., м. “У”, който им е възстановен с решение № 0* от 28.07.1999 г. на поземлената комисия гр. К. в съществуващи стари реални граници и скица № Ф* от 18.03.2005 г. Ответникът е оспорил иска с възражение, основано на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, и е представил н. а. № 197 от 12.05.1993 г. за собственост на земеделска земя от 1 000 кв. м. Имотът е заснет с пл. № 407 в кадастралната основа на плана от 1995 г. Като евентуално основание е поддържал придобивна давност. С помощта на техническа експертиза е установено частично припокриване между двата имота, но според вещото лице площта и местоположението на застъпването не могат да бъдат установени поради липса на опорни точки между картата на землището и регулационния план. Въззивният съд приел, че в тежест на ищците е да докажат идентичност между възстановения им имот и имота, владян от ответника, което не е сторено. Оттук съдът заключил, че исковата претенция е неоснователна, без да изследва дали спорният имот се владее от ответника и на какво основание. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК /с оглед разясненията в т. 2 на ТР № 1 от 19.10.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като е прието, че при решаване на въпроса за основателността на иска въззивният съд е процедирал в отклонение от съдебната практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, като не е изяснил в кадастралната карта на населеното място, ако такава е създадена, как е разрешена колизията между плана на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и действащия кадастрален план. С. по делото е за идентифицирането, с оглед заключението на вещото лице за частично припокриване, на недвижим имот в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, и имот в кадастралния план, одобрен при действието на ЗТСУ /отм./, и за принадлежността на правото на собственост върху този конкретен поземлен участък. Той следва да се разреши въз основа на претендираните от страните материални права на заявените от тях придобивни основания. Законът за собствеността и ползуването на земеделските земи урежда конкуренцията между правата на бившите собственици да възстановят притежаваните към момента на образуването на ТКЗС земеделски земи, и правата на граждани, получили ползуването на такива земи по силата на актове на П. на Н. събрание, на Д. съвет и на Министерския съвет, в полза на последните, ако изкупят земята след провеждане на определена административна процедура. С оглед на тази правна уредба, за да разреши възникналият между страните спор за собственост, въззивният съд е трябвало да се произнесе не само по въведеното от ищците придобивно основание, но и по довода на ответника, че е собственик на земята, тъй като в качеството си на ползувател е реализирал процедурата по изкупуването й. Данните по делото в тази насока, включително и, че възстановеният на ищците имот не попада в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /вж. писмо № 550 от 21.03.2008 г. на ОС “З” гр. К., не са обсъдени от въззивния съд. Необсъдено е останало и заявеното в условията на евентуалност възражение за придобивна давност. То следва да се прецени съобразно нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която придава правна значимост на този способ спрямо подлежащите на възстановяване по ЗСПЗЗ имоти от 21.11.1997 г. нататък, като в случая началото на давността не може да предхожда решението от 1999 г., с което възстановената земя придобива качеството на годен обект на придобивна давност. Ако се вземе предвид индивидуализацията на имота по кадастралния план от 1995 г., следва да се установи дали този план съответства на документ за собственост във връзка с претендираното от ответника право. След произнасяне по заявените от страните придобивни основания, въззивният съд следва отново да изслуша заключение на вещо лице за изясняване на идентичността и местоположението на частичното припокриване на имотите. Както картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ, така и кадастралният план се изработват в определен мащаб и с координатни точки и е възможно тяхното сравняване. По делото не е установено дали за землището на гр. К. са създадени кадастрална карта и регистър, поради което следва да се съобрази регламентацията във връзка с идентифицирането, дадена в пар. 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, според която до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред. Точното разположение на имотите може да се установи и чрез издаването на “комбинирана скица за пълна или частична идентичност на границите на поземлен имот” - пар. 49 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, чл. 16, ал. 3 ЗКИР и пар. 1, т. 11 от ДР на ЗКИР, съдържащ определение на това понятие. В случай, че са изработени кадастрална карта и кадастрален регистър, то приложение ще намерят съответните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър и Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. С оглед на така даденото разрешение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че в нарушение на чл. чл. 186 и 188, ал. 1 ГПК /отм./ въззивният съд не е разяснил напълно делото, а като е отхвърлил иска за ревандикация и в неговата установителна част, без да изследва основателността на противопоставените от ответника възражения, е нарушил и материалния закон. Допуснатите касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК налагат обжалваното решение да бъде отменено, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК - върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При него следва да се има предвид, че в мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел ищците да се легитимират за собственици на възстановен по ЗСПЗЗ имот. В случай, че заявените от ответника правопрекратяващи възражения не доведат до промяна на този правен извод, и ако се установи, че ответникът оспорва правото на ищците, но не владее собствения им имот, то искът следва да бъде уважен в неговата установителна част, защото в противен случай - с отхвърляне на иска за ревандикация, ще се отрече и самото притежаване на правото от ищците. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 1555 от 30.10.2008 г. по в. гр. д. № 2621/06 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: