Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 22.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 06 март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1370 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 423 от 03.05.2011г. е допуснато касационно обжалване на решение № 108 от 10.05.2010г. по гр.д.№ 151/2009г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 153 от 15.12.2006г. по гр.д.№ 894/2005г. на РС-Кърджали и вместо това е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че Н. Д. К., Г. Д. Д., Р. И. Д., З. С. Д., В. Г. К., Н. В. Д., З. В. Д., са собственици на 900 кв.м. от УПИ V-1203 кв. 92 и на 230 кв.м. от УПИ І, кв. 92 по регулационния план на [населено място], съгласно скица № 7 към заключението на в.л. В.Г., неразделна част към решението и е осъдено ответното дружество да предаде владението върху тези части. Отхвърлен е иска за останалата част с площ 710 кв.м., съставляваща част от новообразуван УПИ ІV-6273 кв. 92, записан на [община]. Касационно обжалване е допуснато по двете жалби. По касационната жалба на ищците, подадена като насрещна, е допуснато касационно обжалване по въпроса: съставлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на довод за нищожност на заповед за изменение на ПУП-ПР в хода на производството по иск по чл. 108 от ЗС поради противоречие на съдебното решение с Р № 609/15.01.2009г. по гр.д.№ 1151/2008г.,ІV гр.о., Р № 609/15.01.209г. по т.д.№ 323/2008г. І т.о. и Р № 726/07.10.2009г. на ВКС по гр.д.№ 1392/2008г. ІV гр.о. С касационна жалба на ищците се навеждат оплаквания за недопустимост на решението поради това, че исковата молба е била оставена без движение за привеждането й в съответствие с изменения ПУП-ПР със заповед № 362/28.03.2007г. и за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения на нормата на чл. 218з от ГПК, защото е прието ново доказателство за което не са давани указания от ВКС в отменителното решение и за необсъждане на довода за нищожност на тази заповед поради противоречието й с чл. 134, ал.ІІ,т.6 от ЗУТ. Касационно обжалване е допуснато и по жалбата на ответника [фирма] [населено място] по два въпроса: длъжен ли е съдът да.извърши косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на административния акт, с която е реституиран имота на ищците, поради противоречие на въззивното решение с ТР № 6/2006г. и по въпроса за приложението на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ и конкретно към кой момент следва да се преценява включването в баланса, и с акта за преобразуване ли се придобива собствеността, или от момента на образуване на държавната фирма, По този въпрос, обжалването е допуснато поради противоречие с Р № 987/06.01.2010г. по гр.д.№ 3373/2008г. І гр.о., постановено по чл. 290 от ГПК. В касационната жалба на ответното дружество се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 17а от ЗППДОП /отм/, допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като към момента на предявяване на иска, ищците не са върнали полученото обезщетение и не е настъпил реституционния ефект, поради което иска е недопустим и за необоснованост на изводите, че не са налице предпоставките за преобразуване на държавна собственост в собственост на търговско дружество. Възражението на касаторите/ищци/ че е просрочена касационната жалба на дружеството ответник е неоснователно. Касационната жалба на ответника няма дата на постъпване. Поставен е входящ номер на изложението – 17.06.2010г. Съобщението за изготвяне на решението с препис от него е връчен на 17.05.2010г. при отказ, т.е. редовно. Касационната жалба е постъпила в едномесечния срок. Възражението на ответника, че съобщение е било изпратено по-рано и е било редовно връчено на 13.05.2010г. не се доказва с приложената страница от книга за получени и върнати призовки и съдебни книжа, тъй като тя не удостоверява редовността на връчване.. По делото не се намира изпратено по-рано съобщение, което да удостовери това. Затова съдът приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: По делото е установено следното: От наследодателите на ищците Д., С. и Г. И. Д. е отчужден имот 1641а от кв. 133 по плана на К. от 1921г.с площ 3 740 кв.м. през 1953г. за изграждане на стадион. В последствие терена е отреден за друго мероприятие, което е реализирано частично върху имота. С влязло в сила решение № 236/22.07.1999г. по адм.д.№ 35/1999г. е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността върху терен с площ 1840 кв.м., които попадат в имот 1203 от кв. 91 по плана от 1980г. Отказано е попълване на кадастралната основа поради наличие на спор за правото на собственост. Ищците са предявяват иск по чл. 108 от ЗС за възстановената част от имота 1203 против ответника [фирма] В хода на производството със заповед № 362/28.03.2007г. е изменен ПУП-ПР и от бившия имот 1203 са обособени нови имоти с отредени за тях УПИ.. При първото разглеждане на делото тази заповед не е приета като доказателство по делото. С Р № 341/18.05.2009г. по гр.д.№ 5258/2007г., ВКС е отменил първото въззивно решение и е дал указания да се изследва дали са били налице предпоставките за реституция по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З... и дали са налице предпоставките за преобразуване на държавната собственост в собственост на преобразувано еднолично търговско дружество с държавно имущество. В хода на второто въззивно разглеждане на делото е установено, че с цитираната заповед е изменен плана и съобразно актуалното му състояние, процесния имот от 1840 кв.м. попада в очертанията на УПИ V-1203 с площ 900 кв.м., в УПИ І от кв. 92 с площ 230 кв.м. и в УПИ ІV-6273 кв. 92 с площ 710 кв.м. Първите два УПИ са записани на ответника, а последния – на [община] и е актуван за общински. Ищците са коригирали исковата си молба в съответствие с актуалния действащ план и съдът се е произнесъл съобразно това уточнение, като е отхвърлил иска за частта от претендирания имот, попадаща в УПИ ІV-6273 кв. 92 с площ 710 кв.м. Полученото в хода на производството обезщетение е върнато в хода на процеса – на 23.06.2009г. Относно наличието на останалите материално правни предпоставки за реституиране на процесния имот по ЗВСНОНИ, съдът е приел, че е незастроен имот. Ответното дружество е правоприемник на държавна фирма “У.”, създадена с Р № 78/22.05.1989г., която е преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно имущество /Е./ с Разпореждане на МС № 71/10.08.1993г. т.15 по баланса към 31.12.1992г. В този баланс е включена стойността на земята. ДФ “У.” е правоприемник на съответната част от активите и пасивите на С. К.. В счетоводството на предприятието, чието правоприемник е С. земята е включена в баланса още от 1965г. Видно от ССЕ, приета при второто разглеждане на делото, записването в баланса през 1965г. е последица от взето решение на ИК на ГОНС с протокол № 22/24.09.1959г. за отреждане на терен за виброелементи между три улици, а с протокол № 9 от 26.06.1963г. на ИК на Г. е изменен регулационния план, като терен зад стадион “Г.” е отреден за устройване транспорта на “Окръжна строителна организация” [населено място]. С разпореждане № 480/ДВ бр.53/1963г. във всеки окръг, между които и в [населено място] се създава строително промишлено предприятие на база съществуващите предприятия и виброполигони. Преобразуването на държавната фирма в Е. с държавно имущество е станало с Р. № 71/10.08.1993г. по баланса към 31.12.1992г., в който е включен терена, а с акта за преобразуване не е изключвано от капитала на държавната фирма недвижимо имущество. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се доказва процесния терен да е предоставен на праводателите на ответното дружество за стопанисване и управление защото не е намерен акт за това по чл. 94 от НДИ. Тъй като не се съхранява разделителния протокол на С. К. от 1989г., съдът е приел, че не се установява и дали процесния терен е предоставен на ДФ “У.”. Поради това, че в А. е отразено, че стойността на терена не е заплатена от ДФ на бюджета, съгласно изискването на чл. 84 от НДИ, то неправилно имота е заприходен в счетоводството на праводателя на ответното дружество. За останалата част с площ 710 кв.м., съставляващи част от новообразуван УПИ ІV-6273 кв. 92, записан на [община], искът е отхвърлен, поради това, че тя е актувана за общинска и ако е налице спор за собственост, той е между ответника и общината. По първия въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по жалбата на ищците. - съставлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането на довод за нищожност на заповед за изменение на ПУП-ПР в хода на производството по иск по чл. 108 от ЗС С Р № 609/15.01.2009г. по гр.д.№ 1151/2008г.,ІV гр.о. и Р № 609/15.01.209г. по т.д.№ 323/2008г. І т.о. в съответствие с нормата на чл. 188, ал.1 от ГПК/отм/, респективно чл. 235 от ГПК е прието, че съдът е длъжен да обсъди доводите на страните и относимите към спора доказателства. Ищците са направили довод за нищожност на заповедта за изменение на регулационния план в хода на процеса, който не е обсъден във въззивното решение, което е нарушение на процесуалните правила. Обсъждайки този довод по същество, настоящата инстанция го намира за неоснователен. Със заповед № 362/28.03.2007г. е изменен ПУП-ПР и от бившия имот 1203 са обособени нови имоти с отредени за тях УПИ на основание чл. 134, ал.2 т.6 от ЗУТ – поради съгласие на всички заинтересовани собственици. Изменението е направено по искане на ответното дружества и то касае имот 1203, на който е записан като собственик в разписната книга, а съседен имот - на Общината. Общинският съвет е взел решение за това изменение. Съгласие на държавата не е било необходимо, тъй като няма данни по делото да се засяга държавен имот. Тезата на ищците в този смисъл е необоснована, недоказана и поради това неоснователна. По въпроса: длъжен ли е съдът да.извърши косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на административния акт, с която е реституиран имота на ищците, с ТР № 6/2006г. е прието, че в исковото производство при разрешаване на спора за правото на собственост между претендиращите реституция по административен ред и трети лица за административното производство, съдът следва да извърши косвен съдебен контрол и да прецени материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, на който се позовава една от страните. Ответното дружество оспорва наличието на предпоставките за реституцията на имота на ищците. Теренът, предмет на спора е отреден за виброполигон и за терен на строителната организация, чийто правоприемник е ответното дружество. Това предвидено обществено мероприятие е изпълнено, а виброполигона съставлява съоръжение макар и на открито, свързано с производството на бетонни елементи и не може да се квалифицира като свободен терен. По настоящото дело, ищците при тяхна доказателствена тежест до колкото се позовават на реституция по ЗВСНОНИ по ЗПИНМ, З... не са ангажирали доказателства за установяване наличието на свободна площ. Относно установяване предпоставките за реституция, ВКС в отменителното решение е дал изрични указания, които не са изпълнени. По третия въпрос - за приложението на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ и конкретно към кой момент следва да се преценява включването в баланса и с акта за преобразуване ли се придобива собствеността, или от момента на образуване на държавната фирма, обжалване е допуснато поради противоречие със задължителната практика на ВКС, постановена в решения по чл. 290 от ГПК. С Р № 96/06.07.2010г. по гр.д.№ 886/2009г. на НК, І т.о. на ВКС. са дефинирани предпоставките за преминаване правото на собственост от държавата в преобразуваните държавни дружества на дълготрайни материални активи, между които е недвижими имоти. С него е прието, че за първи път преминаването на правото на собственост от държавата в едноличните дружества с държавно имущество е регламентирано с ПМС № 201/1993г . за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия., съгласно което правото на собственост върху недвижимите имоти, предоставени за стопанисване и управление, принадлежало до този момент на държавата преминава в собственост на преобразуваните Е. с държавно имущество към момента на преобразуването на тези предприятия в еднолични търговски дружества С разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/ отм./ по същество е възпроизведена разпоредбата на чл.1, ал.1 ПМС №201/93г., като окончателно е определено преобразуването на държавни и общински предприятия като деривативен способ за придобиване на право на собственост от тях. Преобразуваното търговско дружество придобива собствеността само ако имота е бил собственост на държавата, респ. общините при условията на частно правоприемство с акта на преобразуването ако не е предвидено друго в него. Настоящият състав възприема това тълкуване. Фактическият състав, очертан от нормата на чл. 17а от ЗППДОП за придобиване право на собственост на конкретно определено имущество от преобразуваните еднолични търговски дружества с държавно участие включва следните юридически факти: 1.отстъпването на това имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, което в момента на преобразуването му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него, 2.включването в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и 3. с акта на преобразуването му да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно и при наличието им правото на собственост преминава в патримониума на търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. В този случай имуществото излиза от патримониума на държавата с акта на преобразуване. След този момент това имущество не може да се реституира по ЗВСНОНИ по ЗПЕНМ, З.... Този закон не съдържа изрично изискване имота да е собственост на държавата, или общините, но това изискване се подразбира, тъй като одържавените имоти, ако са придобити от друго лице – физическо, или юридическо в съответствие със закона, не е уреден механизъм за отнемането от него и за обезщетяването му. Отмяната на отчуждаването за процесния терен с площ 1840 кв.м., които попадат в имот 1203 от кв. 91 по плана от 1980г е станала с влязло в сила решение № 236/22.07.1999г. по адм.д.№ 35/1999г., а полученото обезщетение е върнато на 23.06.2009г. Съобразно отговора на последния правен въпрос, ответното дружество е придобило правото на собственост върху процесния терен още с акта на преобразуване - Разпореждане на МС № 71/10.08.1993г. т.15. Капитала, включен в преобразуваното дружество е по баланса към 31.12.1992г., а в него е включена стойността на земята, предоставена за стопанисване и управление на ДФ “У.”, която е правоприемник на съответната част от активите и пасивите на С. К.. В счетоводството на предприятието, чието правоприемник е С. земята е включена в баланса още от 1965г. на основание взето решение на ИК на ГОНС с протокол № 22/24.09.1959г, видно от ССЕ, приета при второто разглеждане на делото. Нормата на чл. 17а от ЗППДОП не изисква терена, или имуществото, което се включва в капитала на преобразуваното дружество да се внася в държавния бюджет. Държавата получава стойността на внесеното имущество по пътя на приватизацията на преобразуваното еднолично търговско дружество с държавно участие Затова изводът на въззивния съд, че щом стойността на земята не е внесена в държавния бюджет, тя не е включена в капитала на търговското дружество с държавно имущество не кореспондира на нормативната уредба и е незаконосъобразен. По изложените мотиви, ищците не се легитимират като собственици, а ответното дружество е придобило правото на собственост върху включения в баланса му имот и го ползва на правно основание. Затова предявеният иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Съобразно този извод, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която иска е уважен и да се отхвърли в частта, с която иска е отхвърлен. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 108 от 10.05.2010г. по гр.д.№ 151/2009г. на Кърджалийски окръжен съд, в частта с която е отменено решение № 153 от 15.12.2006г. по гр.д.№ 894/2005г. на РС-Кърджали и вместо това е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че Н. Д. К., Г. Д. Д., Р. И. Д., З. С. Д., В. Г. К., Н. В. Д., З. В. Д., са собственици на 900 кв.м. от УПИ V-1203 кв. 92 и на 230 кв.м. от УПИ І, кв. 92 по регулационния план на [населено място], съгласно скица № 7 към заключението на в.л. В.Г., неразделна част към решението и е осъдено ответното дружество да предаде владението върху тези части и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл. 108 от ЗС от Н. Д. К., Г. Д. Д., Р. И. Д., З. С. Д., В. Г. К., Н. В. Д., З. В. Д. да се признае за установено по отношение на ответника [фирма] [населено място], че ищците са собственици на 900 кв.м. от УПИ V-1203 кв. 92 и на 230 кв.м. от УПИ І, кв. 92 по регулационния план на [населено място], съгласно скица № 7 към заключението на в.л. В.Г., неразделна част към решението и да се осъди ответното дружество да предаде владението върху тези части. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 10.05.2010г. по гр.д.№ 151/2009г. на Кърджалийски окръжен съд, в частта с която е потвърдено решение № 153 от 15.12.2006г. по гр.д.№ 894/2005г. на РС-Кърджали с което е отхвърлен иска за останалата част с площ 710 кв.м., съставляваща част от новообразуван УПИ ІV-6273 кв. 92, записан на [община] ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: