5 Р Е Ш Е Н И Е № 8 Гр.София, 12.02.2018 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2575 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на А. Н. К., [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 2366/27.04.2016г. по в.гр.д.№ 962/15г. на Благоевградския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 7745/09.10.15г. по гр.д.№ 1274/15г. на Благоевградския районен съд е признато за установено по отношение на молителя, че съществува вземане в полза на [фирма] по заповед за изпълнение № 3665/12.05.15г. по ч.гр.д.№ 922/15г. на БлРС за сумата от 1599,06 лв. – неоснователно изплатена главница като застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 17.06.10г., ведно със законната лихва от 08.05.15г. и сумата от 326,86 лв. – мораторна лихва за периода от 07.05.12г. до -7.05.15г. Молителят поддържа, че около седмица преди подаване на молбата за отмяна установил, че вещото лице С. М., който е назначен за експерт и е дал заключение по допуснатата по делото автотехническа експертиза, не притежава необходимите квалификация и знания, тъй като няма специалност „ТОАТ”, а е машинен инженер с допълнителна квалификация оценка на машини и съоръжения. В писмено становище от 29.01.18г. молителят е посочил, че в депозирания от него отговор на исковата молба е заявил, че ако бъде допусната автотехническа експертиза, то тя следвало да се изпълни от вещо лице със специалност „ТОАТ”, като съдът бил задължен служебно да съобразява квалификацията на вещите лица. Ответникът [фирма] оспорва молбата за отмяна по съображения за недопустимост и неоснователност. Възразява, че списъкът на вещите лица и тяхната квалификация е публикуван на интернет – страницата на БлОС и молителят е могъл да направи справка за специалността на назначеното вещо лице по всяко време, поради което подадената молба за отмяна се явява депозирана след изтичане на срока по чл.305 ГПК. Според ответника твърдението на молителя не е за наличието на ново обстоятелство, както и не е представен документ за установяването му, за да се приеме, че молбата е подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, респективно, че липсват твърдения и данни за влязла в сила присъда или решение на съд с оглед изследване на предпоставките за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: Преценката за спазването на срока по чл.305 ГПК за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение е поставена в зависимост от въведеното от молителя основание за отмяна от кръга на посочените в нормата на чл.303 ГПК. В случай на заявено основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК тримесечният срок тече от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – чл.305, ал.1, т.1 ГПК. При твърдяна неистинност на документ, на показания на свидетел или на заключение на вещо лице по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК – срокът тече от влизане в сила на решението или от узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила – чл.305, ал.1, т.2 ГПК. По силата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За основателността на молбата е необходимо невъзможността за попълване на делото с доказателствен материал да е обективна, а не отмяната да се ползва, като средство за поправяне на грешките или небрежността на страната. Новите доказателства могат да бъдат и относно факти, които са твърдени от страната, но не са били доказани поради липсата на тези документи, а страната не е знаела или дори и да е знаела не е била в състояние да се снабди с тях. Незнанието или непредставянето на писмените доказателства следва да се дължи на обективни причини, а не на липсата на нормално дължимата грижа на заинтересованата страна. Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, които представляват определени фактически твърдения на молителя и обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Освен твърденията, молителят е задължен да представи писмените доказателства, като условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението /чл. 303, ал.1, т.1 ГПК/; на установени по съответния ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице /чл. 303, ал.1, т.2 ГПК/. Когато писмените доказателства се представят във връзка с основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, молителят трябва да посочи, кога и при какви обстоятелства се е снабдил с тези доказателства, с оглед на качеството им на новооткрити. В производството по отмяна молителят не може да въвежда твърдения, които биха представлявали основания за касационно обжалване на решението. Според разрешението в т.11 на ТР № 7/14г. на ОСГТК на ВКС в производството, образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение, е допустимо събирането на доказателства само за установяване на твърдяното от молителя нарушение на правото му на участие в процеса при въведеното основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, но не и по останалите основания на чл.303 ГПК. За произнасянето по допустимостта и по основателността на молбата за отмяна съставът на ВКС съобразява твърдението на молителя, а именно, че назначеното по делото вещо лице не притежава необходимата квалификация и знания за изготвяне на експертно заключение. Така въведеното твърдение не представлява излагане на ново обстоятелство, от които да се направи извод, че делото е останало непопълнено с доказателствен материал, както и не са представени нови писмени доказателства, които да налагат евентуалната отмяна на постановеното решение. За квалификацията на вещото лице или съответно за липсата на необходимата според молителя квалификация на експерта са въведени единствено твърдения, че вещото лице следвало да притежава квалификация „ТОАТ”. Настоящият състав на ВКС приема, че следва да се има предвид “Технология и организация на автомобилния транспорт”, тъй като пълното наименование не е изписано от молителя, а посочена само абревиатурата „ТОАТ”. В списъка на вещите лица за района на БлОС (справка от интернет – страницата на съда) експертът С. М. е вписан в раздела „Съдебни автотехнически експертизи” като „специалист с висше образование - машинен инженер, сертификат за автотехнически експертизи - проблеми, методика, пазарна стойност, доп.квалификация - оценка на машини и съоръжения, професионална квалификация – автотехническа експертиза”. Преценката на съда за образованието и специалността на вещото лице, когато за изясняване на някои въпроси са необходими специални знания по чл.197, ал.1 и чл.195, ал.1 ГПК, както и за освобождаването на вещото лице поради липса на квалификация по чл.198 ГПК или при съмнение в правилността на даденото заключение по чл.201 ГПК подлежат на проверка при инстанционния контрол на постановеното решение. Основание за молба за отмяна би било само писмено доказателство, установяващо ново обстоятелство, което е във връзка с решаването на спора по същество, като например такова, че да разколебава депозираното по делото експертно мнение. Неистинността на експертно заключение, върху което е основано решението, би представлявало основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, но в случай, че тази неистинност е установена в влязла в сила присъда или решение по реда чл.124, ал.5 ГПК. В депозираната по делото молба за отмяна не се твърди неистинност на заключението, а сами по себе си обстоятелствата, свързани с квалификацията на вещото лице не обуславят извод за неистинност или неправилност на експертното мнение. По изложените съображения съставът на І т.о. на Върховния касационен съд намира, че твърдението на молителя, квалифицирано като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК или по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, не обуславя отмяна на влязлото в сила решение. Дори и да се приеме, че молбата е депозирана в сроковете по чл.305 ГПК, както и че е доказано твърдението за притежаваната от вещото лице специалност, молбата за отмяна е неоснователна. Квалификацията и знанията на вещото лице не са нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които да са от значение за релевантните са спора факти, както и не обуславят неистинност на заключението съгласно чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Молбата за отмяна следва да се остави без уважение. По разноските. На основание 81 ГПК молителят следва да заплати направените от ответника разноски в размер на 451,39 лв. съгласно договор от 04.10.17г., фактура от 04.10.17г. и извлечение от сметка от 04.10.17г. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не надвишава значително минималните размери по Наредба № 1/2004г., пълномощникът на ответника е депозирал отговор на молбата и се е явил в открито съдебно заседание, поради което не са налице основания за намаляване на възнаграждението по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. К., [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 2366/27.04.2016г. по в.гр.д.№ 962/15г. на Благоевградския окръжен съд. ОСЪЖДА А. Н. К., [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 451,39 лв. (четиристотин петдесет и един лева и тридесет и девет стотинки) – разноски за производството по отмяна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: