Р Е Ш Е Н И Е   № 251     гр. София 03.05.2009 г.     В ИМЕТА НА НАРОДА                         Върховният касационен съд на Република България,   гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание  на двадесет и четвърти март през две хиляди и десетта година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА ЧЛЕНОВЕ:          СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА   при секретаря Юлия Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Албена Бонева гр.дело № 173/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от. О. Ф. ДРУЖЕСТВО, гр. П., представлявано от директора Г. С. Д. против решение № 1404/06.10.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 1714/2008 г. С него Оперено Филхармоничното дружество /ОФД/, гр. П. е осъдено да заплати на Б. К. Б. обещетение по реда на чл. 215 КТ, ведно с натрупаната лихва. В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо, защото съдът постановил решението на основанието, посочено в исковата молба, което няма отношение към материално-правния спор. Поддържа се и неправилност поради нарушение на материалния закон– чл. 215 КТ, чл. 357 КТ. Ответникът в производството Б. К. Б. оспорва жалбата. Излага подробни доводи с писмен отговор. С определение № 1121/19.08.2009 г. касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за характера на правоотношението, от което Б. К. Б. черпи материални права - дали то е трудово или облигационно. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: Индивидуалното трудовото правоотношение е в тясна връзка с облигационните отношения. Общото е наличието на две страни, като на правното задължение на едната да престира съответства корелативното субективно право на вземане на другата. Индивидуалното трудовото правоотношение, обаче не се изчерпва с това, а се състои в повече права и задължения. Специфични негови белези са юридическите факти, от които възниква /трудов договор, избор и конкурс/, страните /работник и работодател/, предмет /отдаването под наем на работната сила на работника и служителя на работодателя срещу възнаграждение/, определените условия, при които се полага наемния труд, специфично съдържание. Отношенията по мениджърския /импресарски/ договор не са трудови. Негов предмет са отношенията, които се създават между двете страни във връзка с представляването и сключването на договори от името на едната за сметка на другата Те са разновидност на мандатните отношения, страни са изпълнителя и мениджъра. За него важат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, Закона за авторското право и сродните му права, както и тези от общата част на Търговския закон. Издаването на командировъчна заповед от работодател на служител за изпълнение на трудовите функции на променено работното място е във връзка с трудовото правоотношение между тях и отношенията между страните следва да бъдат уредени от трудовото законодателство. Наличието на облигационни отношения между работодателя и трето лице, поради които се е наложило командироване на служителя, не създават договорни правоотношения между последния и това трето лице. При установеното, че Б. Б. и ОФД – гр. П. са били в трудови правоотношения, както и командироването й за участието в турне до Австрия, Германия и Италия от директора на ОФД, то отношенията между тях относно дневни и квартирни пари за периода на турнето следва да се определят като трудови. Наличието на договор между О, Австрия, който е послужил като причина за командироването, не създава облигационни отношения между комнадирования служител и това трето лице. В заключение, правоотношението, от което черпи права ищцата Б по настоящото дело, е трудово. По касационните оплаквания: Твърдението за недопустимост на въззивното решение по съществото си е за неправилност – грешната материалноправна квалификация води до незаконосъобразност. В конкретния случай, Пловдивският окръжен съд е издирил точната материалноправна норма – чл. 215 КТ, която е правилно приложена. Бернандета К. Б. не може да търси изпълнение от Опера Веранщалтунгс ООД – Австрия по договор, по който същата не е страна. Неуредените или лошо договорени условия между работодателя и неговия съконтрахент, не могат да са за сметка на служителя. Въззивният съд обосновано е приел, че в изпълнение на заповедта за командироване Б. е напуснала страната на 29.06.2004 г. и се е завърнала на 20.08.2004 г. Работодателят, какъвто се явява ОФД, е отговорен към нея по чл. 215 от КТ. Дължи обезщетение за дневни пари за фактическия брой на дните, прекарани в командировка, без да се изключват почивните и празничните дни /Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, ДВ бр. 54/1987 г. отм./. Техният размер е определен с помощта на съдебна експертиза, срещу чието заключение няма касационни оплаквания. По изложените съображения, следва да се приеме, че обжалваното решение не страда от пороците, въведени като основание в касационната жалба и трябва да бъде оставено в сила. Страните са поискали присъждане на съдебно деловодни разноски. Предвид резултата на спора, касаторът няма право на такива, а противната страна не е представила доказателства за извършването им. По тези съображения, разноски за производството пред Върховен касационен съд не следва да се присъждат. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1404/06.10.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 1714/2008 г. РАЗНОСКИ не се присъждат. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: