ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 235   София,17.04.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и девета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело № 233/ 2009   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “У” А. - гр. С. срещу Определение № 578 от 28. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 857/ 2008 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено Разпореждане от 1. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 1618/ 2008 г. на Пазарджишки районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане: законна лихва върху главница 24 813 лв. за периода от 10.І.2003 г. до изплащане на вземането. По изложените съображения, че е неправилно, тъй като законната лихва, считано от 10.І.2003 г. върху посочената главница, се дължи на основание чл. 86 ЗЗД и същата не е присъдена, поради което е дължима, жалбоподателят иска определението в посочената част да се отмени, както и в частта за разноските, и делото да се върне за ново разглеждане. С Допълнително становище от 16.ІІІ.2009 г. жалбоподателят излага, че се касае за въпрос, решаван противоречиво от съдилищата - основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, както и че се касае за въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона - основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - законната лихва е дължима на основание чл. 86 ЗЗД от деня на забавата и е следвало да бъде присъдена от датата на подаване на молбата в съда. Жалбоподателят счита, че по този въпрос въззивната инстанция създава изкуствени пречки, а други съдилища в сходни случаи издават безпроблемно изпълнителни листове, присъждайки законна лихва върху главница, присъдена с друг изпълнителен лист. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отхвърлена молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждането на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за законната лихва от 10.І.2003 г. до окончателното изплащане на главницата, каквато е искана при издаване на изпълнителния лист за главницата и не е присъдена, съдът е приел, че липсва документ по чл. 417 ал. 1 т. 2 ГПК. Посочил е, че заявителят следва да установени вземането си за законна лихва от датата на издаване на изпълнителния лист, както и за размера на сумата към момента на подаване на заявлението, като лихвата може и да е погасена за изминалите 6 години. При липса на такива доказателства съдът е приел, че правилно първоинстанционният съд е отказал издаване на исканите със заявлението заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не излага кой е същественият правен въпрос, за който поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата и че е въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. С оглед данните по делото този въпрос може да се изведе и той е: когато по договор за кредит е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 б. ”в” ГПК (отм.) за главницата и не е издаден такъв за поискана от молителя законна лихва, считано от датата на молбата за издаване на изпълнителен лист, допустимо ли е издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за законната лихва и затова какви доказателства следва да бъдат представени. Изложеният процесуалноправен въпрос е съществен за делото, тъй като от него зависи правилния му изход. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като на съда е служебно известно, че въпросът се решава по различен начин от съдилищата. Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Неправилно с обжалваното определение е прието, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не съдържа като глобална сума размера на претендираната лихва, дължима от датата на постъпване на заявлението за издаване на изпълнителен лист по чл. 237 ГПК (отм.) и че не е придружено с доказателства по чл. 417 т. 2 ГПК, които са необходими, тъй като главното задължение може да е погасено. Установено е по делото, че въз основа на Договор за банков кредит № 1031/ 29.V.2001 г. и документ - извлечение от сметка, с който се удостоверява вземане на банка, на основание чл. 237 б. ”в” ГПК (отм.) на 3.І.2003 г. по гр.д. № 117/ 2003 г. е издаден в полза на Банка ”Х” А. - гр. П. на жалбоподателя) изпълнителен лист срещу “А” ООД - гр. П. за сумата 24 813 лв. - неизплатена главница по договора за кредит към 10.І.2003 г., за сумата 3986.83 лв. - просрочени лихви за времето до 10.І.2003 г. и за разноски 575.52 лв. От представеното копие от Молба от 10.І.2003 г. до Районен съд Пловдив, въз основа на която е издаден изпълнителен лист по чл. 237 б. ”в” ГПК (отм.), се установява, че молителят е искал законна лихва “от датата на образуване на делото”, което искане съдът не е уважил. При тези доказателства неправилно въззивният съд се е произнесъл по изложения съществен процесуалноправен въпрос, че не може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, тъй като липсва документ, посочен в чл. 417 т. 2 ГПК, удостоверяващ вземането. Този документ се изисква когато заявлението е за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за главницата, за която вече е издаден изпълнителен лист по молбата от 10.І.2003 г. по чл. 237 б. ”в” ГПК (отм.). Законната лихва се дължи от датата на постъпване на молбата в съда, следвало е да бъде присъдена и издаден и за нея изпълнителен лист при произнасянето по молбата по чл. 237 б. ”в” ГПК (отм.). 3а неприсъдената законна лихва върху главницата, за която е издаден изпълнителен лист, следва да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист, без да се изискват от заявителя други доказателства по чл. 417 т. 2 ГПК, а ако задължението е погасено или изплатено, длъжникът може да оспори заповедта. Поради изложеното неправилно въззивният съд не е уважил частната жалба срещу определението, с което е отказано издаване на исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Същото следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго, с което искането да се уважи. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за трите съдебни инстанции общо 55 лв., както и юрисконсултско възнаграждение общо 150 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ Определение № 578 от 28. ХІ.2008 г. по ч.гр.д. № 857/ 2008 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено Разпореждане от 1. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 1618/ 2008 г. на Пазарджишки районен съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и вместо това разпорежда: ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за плащане от “А” ООД - гр. П. на “У” А. - гр. С. на законна лихва върху сумата 24 813 лв. - просрочена главница по Договор за банков кредит №1031/29.V.2001 г., за която е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 117/ 2003 г. на Пазарджишки районен съд, считано от 10.І.2003 г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски по делото 55 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. ВРЪЩА делото на Пазарджишки районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. Определението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: