Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр. София, 14.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Мария Иванова Членове: Жива Декова Геника Михайлова при секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдия М. гр. д. № 750 по описа за 2017 г. Производството е по реда на глава Х. ГПК. Образувано е по молба от Н. Й. Н. с искане за отмяна на влязло в сила решение от 29.05.2012 г. по гр. д. № 393/ 2007 г. на Софийски градски съд. Молителят счита, че заявеното основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК осъществява обстоятелството на незавършено строителство на апартамент № 42, находящ се в [населено място], [улица] абв, установено чрез допуснатите и изслушани общо пет заключения на съдебните експертизи по гр. д. № 2345/ 2007 г. на Софийски градски съд, а то е ново, защото молителят го е възприел като доказано чрез влязлото в сила решение № 6932/ 26.08.2016 г. по (друго) гр. д. № 2345/ 2007 г. на Софийски градски съд и е по релевантен факт. Ответникът по молбата В. Й. М. възразява, че е неоснователна. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 194/ 29.06.2017 г. по настоящото дело. Тя е неоснователна. Съображенията са следните: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Молителят Н. Н. се позовава на обстоятелство, което е било установено чрез заключения на допуснати и изслушани експертизи по друго гражданско дело, различно от това, по което е постановено решението, чиято отмяна е поискал в настоящото производство. Заключението на съдебната експертиза е способ за събиране на доказателства по релевантните факти и за връзките между релевантните факти. Вещото лице излага своето заключение устно (чл. 200, ал. 2 ГПК, а преди чл. 160 ГПК (отм.)). Изискването да го представи в писмена форма в определен от закона срок преди откритото съдебно заседание, в което заключението следва да се изслуша, обезпечава възможността на страните предварително да се запознаят с него, за да уведомят съда дали го възприемат или го намират непълно или недостоверно с произтичащите от последното допълнителни процесуални възможности (чл. 199 – 201 ГПК, а преди чл. 157 ГПК (отм.)). По правило, приетото от съда заключение на вещото лице е с доказателствено значение само за гражданското дело, по което експертизата е допусната и изслушана. Следователно заключението по друго гражданско дело не е писмено доказателство (документ) по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 ГПК и не осъществява основание за отмяна на влязло в сила решение с различен предмет и/ или страни. По същата причина (доказателствено значение само за гражданското дело, по което съдът е допуснал и изслушал експертизата), установимите чрез заключението факти или връзки между факти, са без доказателствена стойност за релевантните факти по друго гражданско дело. Следователно установеното чрез заключението не представлява и ново обстоятелство за релевантен факт по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК и не поражда право на отмяна на влязло в сила решение. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че приложеното (също влязло в сила) решение № 6932/ 25.08.2016 г. по гр. д. № 2345/ 2007 г. на Софийски градски съд, е годно да осъществи и основанието от чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК по отношение на влязлото в сила решение, чиято отмяна молителят е поискал в настоящото производство. Основанието от чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изисква субективен идентитет на двете влезли в сила решения, а такъв идентитет в случая липсва. Страни по гр. д. № 6932/ 25.08.2016 г. по гр. д. № 2345/ 2007 г. на Софийски градски съд са Н. Й. Н. и [фирма]. Страни по гр. д. № 393/ 2007 г. на Софийски градски съд са Н. Й. Н. и В. Й. М., а разгледаните и отхвърлени искове на молителя Н. Й. Н. са съответно с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 195, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 193 ЗЗД (по решение № 6932/ 25.08.2016 г.) и чл. 45 ЗЗД (по решението от 29.05.2012 г., чиято отмяна се иска в настоящото производство). Изложеното изключва всяка възможност за приемство (универсално или частно) в спорните материални права между [фирма] и В. Й. М.. Изложеното изключва както предвиденото в чл. 298, ал. 1 ГПК, така и предвиденото в чл. 298, ал. 2 ГПК. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Й. М. за отмяна на влязлото в сила решение от 29.05.2012 г. по гр. д. № 393/ 2007 г. на Софийски градски съд при основанието от чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 4 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.