Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  34 гр. София, 15 септември  2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари……....две хиляди и девета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова......……………..…………………….…в присъствието на прокурора Ат. Гебрев..........…………………………...……..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА ……………..…..…….....наказателно дело № 633 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалби на защитника на подсъдимия Б. Г. Н., повереника на гражданските ищци и частни обвинители Д. А. Р., Н. З. Б., Р. Н. Б., Й. В. Т., и Т. А. Т., както и повереника на гражданския ответник „ЗАНИ” ЕООД – гр. Б., всички против въззивно решение № 127/16.10.2008 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 130/2008 г. В жалбата на подсъдимия и допълнителното писмено изложение към нея, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. Акцент е поставен върху допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, ситуирани в две основни направления. Първото касае неправилна оценка на доказателствената съвкупност относно механизма и причините за ПТП и основаване на осъждането върху една от обсъжданите в експертизите вероятности без да се аргументира отхвърлянето на другата, ползваща защитната теза за принудително навлизане в насрещното полуплатно с оглед създадена опасност от водача на л. а. „Ауди”, който се е движил в неговата лента за движение, а второто – липса на мотиви по въпроса оказал ли е подсъдимият помощ след деянието, което има съществено значение за квалификация на деянието, обуславяща по-лека наказуемост по чл. 343а ал. 1, б. „г” от НК. На тази плоскост се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Бургаския апелативен съд, а алтернативно – преквалификация на деянието по чл. 343а ал. 1, б. „г” от НК и намаляване на наказанието до 3 години с прилагане на чл. 66 от НК. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители са застъпени възражения срещу потвърдителната част на въззивното решение за оправдаване на подсъдимия да е допуснал нарушения по чл. 20 и чл. 130 от ЗДвП, които според тях са в причинна връзка с резултата, за несправедливост на наказанието от 5 години лишаване от свобода, както и на размерите на присъдените обезщетения. Иска се осъждане на подсъдимия за посочените нарушения, както и увеличаване размерите на наказанието и гражданските искове. В жалбата на гражданския ответник се оспорва основанието за ангажиране на неговата отговорност, както и размерите на присъдените обезщетения. Излагат се нарушения от процесуален характер, свързани с едностранчиво и непълно обсъждане на доказателствената съвкупност за механизма на ПТП и поведението на водача след него. Те като цяло са довели до неправилно осъждане на подсъдимия, вместо да се приложи чл. 15 от НК или чл. 343а ал. 1, б. „г” от НК, като съответно се намали наказанието и размерите на гражданските искове, което се иска да бъде направено от касационната инстанция или делото да се върне за ново разглеждане на Бургаския апелативен съд. В с. з. пред ВКС процесуалните представители на страните поддържат депозираните жалби. Прокурорът от ВКП намира изложените в жалбите възражения и направени искания за неоснователни, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли да му се наложи условно наказание и да се намалят гражданските искове. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 11/15.05.2008 г., постановена по НОХД № 470/2006 г., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Б. Г. Н. за виновен в това, че на 27.05.2006 г., по път І – 6, на километър 418-ти, преди с. Г., по посока гр. Б., при управление на т. а. „Скания 112” с ДК № А* нарушил правилата за движение по чл. 16 ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Н. Р. Б. , В. Т. Т. и В. Р. Р. , поради което и на основание чл. 343 ал. 3, пр. 5, б “б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК го е осъдил на 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл. 46, б. “а” от ЗИН. Оправдал е подсъдимия по обвинението деянието да е в причинна връзка с допуснати нарушения по чл. 20 ал. 2 и чл. 130 от ЗДвП. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 5 години. Осъдил е подсъдимия и гражданския ответник – Т. „Зани” ЕООД солидарно да заплатят на всеки един от гражданските ищци – родители на пострадалите, обезщетение за неимуществени вреди вреди в размер на 80 000 лв., както и за имуществени вреди – по 1000 лв., а също и 18 920 лв. в полза на Д. Р. , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като е отхвърлил претенциите за разликата до предявените размери. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. Присъдата е била обжалвана пред Бургаския апелативен съд от всички страни в процеса без прокурора, като с атакуваното понастоящем решение същата е била изцяло потвърдена. Касационните жалби на подсъдимия и гражданския ответник са основателни относно наличието на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НК и следващото от това приложение на чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК.   При изследване на основната част от обстоятелствата, включени в предмета на доказване с оглед повдигнатото обвинение, в принципен план първата инстанция, последвана от въззивната, са изпълнили процесуалните си задължения. В този аспект коректно са изложили в мотивите си въз основа на какви доказателства са приели установената фактология на деянието, както и по какви съображения отхвърлят версията на подсъдимия за развитието на ПТП, респ. защо не отдават доверие на заявената от него причина за навлизане в насрещното полуплатно (където е настъпил удара с автомобила на пострадалите, вследствие на който те са починали), която е била една от възможните, изследвани от множеството експертизи, включително в петорната АТЕ, отчетена като отразяваща най-пълно и аргументирано спецификата на случая. Съответно, след като в мотивите се съдържа подробно изложение по тези въпроси, дали основание да се счете, че реализираното от подсъдимия нарушение по чл. 16 ал. 1, т. 1 от ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, то поначало не могат да се възприемат за основателни доводите в жалбата на подсъдимия и гражданския ответник за селективна оценката на доказателствата и основаване на присъдата върху вероятности в нарушение на чл. 14 и чл. 303 от НПК. Същото важи и относно възраженията на гражданските ищци и частни обвинители досежно въпроса дали сочените от тях нарушения по чл. 130 и чл. 20 от ЗДвП са в пряка причинна връзка със съставомерните последици, в какъвто аспект се съдържат отговори в мотивите на инстанциите по същество. Изложеното дотук обаче съвсем не е достатъчно, за да се счете, че въззивната проверка е била проведена съобразно изискванията по чл. 314 и чл. 339 ал. 2 от НПК. Това конкретно се отнася до изясняването на съществен за правната квалификация на деянието фактически момент, обуславящ прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 343а ал. 1, б. „г” от НК. Въпросът дали след ПТП подсъдимият е проявил поведение, попадащо в обхвата на посочената разпоредба, има съществено значение за параметрите на неговата наказателна, а и гражданска отговорност, поради което и не може да не бъде подробно обсъден и разрешен в доказателствен и фактически план, както се е случило в настоящия казус. От материалите по делото е видно, че водачът на л. а. „Ауди” – пострадалият Н. Б. , е бил жив към момента на пристигането на полицията и бърза помощ, като съответно е бил превозен за лечение до болницата в гр. С., където по-късно е починал. Причината за присъствието на органите на полицията и спешна помощ, а и като цяло за отпочване на разследването по случая, е било изпратеното до ОДП - Сливен съобщение за ПТП (вж. протокол за оглед на л.2 от ДП). Подсъдимият е твърдял, че именно той е подал това съобщение и в този план е била развита тезата за оказване на помощ. На мястото на инцидента са се озовали и св. М, а също и св. Л, в чиито показания също се съдържа информация за поведението на подсъдимия в разглежданата насока. В мотивите на двете инстанции обаче отсъства обсъждане на посочените доказателствени средства, нито опит за проверка на данните, съотносими към разрешаване на въпроса, какви точно действия подсъдимият е извършил и дали те обуславят прилагане на намалената отговорност по чл. 343а ал. 1, б. „г” от НК. Първостепенният съд само се е задоволил да отрази, че дори да е имало „някакви действия” (без надлежно да ги идентифицира, а също и да посочи от кои източници се извеждат), те не биха могли да се квалифицират като оказване на помощ на пострадалите. От своя с. въззивният съд изобщо не е засегнал този въпрос във фактически и правен аспект, въпреки, че същият е бил поставен на вниманието му, макар и от гражданския ответник, пренебрегвайки задълженията си за цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Тази частична липса на мотиви, в които да се анализира доказателствената наличност в разглежданата насока и се изложат съображения относно присъствието или липсата на фактически данни за оказана помощ, най-малкото на един от пострадалите, е довела до ограничаване процесуалните права на подсъдимия, защото по този начин е преклудирана възможността му да се ползва от привилегирования състав по чл. 343а ал. 1, б. „г” от НК. Това е и пречка ВКС да изпълни ефективно задължението си за проверка дали материалният закон е бил приложен правилно, което е известно, че се извършва въз основа на приетите от въззивната инстанция фактически положения, стига те да са били надлежно установени и проверени, какъвто не е случая. Констатираното нарушение е непоправимо от ВКС, поради което са налице условията по чл. 354 ал. 3, т. 2 от НПК за цялостна отмяна на атакуваното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане на Бургаския апелативен съд от друг съдебен състав от фазата на закритото заседание по чл. 327 от НПК, каквото не е било провеждано. При новото разглеждане въззивната инстанция следва да се произнесе по необходимостта от допускане на допълнителен разпит на подсъдимия или свидетели, както и събиране на други доказателства с оглед изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, включително имало ли е оказана помощ със съдържанието по чл. 343а от НК, както и цялостно да провери първоинстанционната присъда в съгласие с чл. 314 и сл. от НПК, като съответно отговори на възраженията на страните съобразно изискването на чл. 339 ал. 2 от НПК. С оглед този изход е невъзможно ВКС да се произнесе по същество и в нужните детайли относно всички възраженията, направени в касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци, както и на подсъдимия и гражданския ответник. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354 ал. 3, т. 2, вр. чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА въззивно решение № 127/16.10.2008 г. на Бургаския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 130/2008 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на заседанието по чл. 327 от НПК. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: