Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр. София, 19.07.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение в открито заседание на 08 юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №990/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на И. Д. С. ЕГН: [ЕГН] и Н. Х. Д. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №12046 от 02.10.2020 г. по в.т.д. №5076/2019 г., постановено от САС,ТК, 3 с-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение №1306 от 16.07.2019 г. по т.д. № 1459/2017 г. на СГС, 6-12 с-в, В ЧАСТТА, с която по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е обявено за недействително по отношение на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“АД (н.) извършеното с изявление с вх.№ 10193/30.10.2014 г. от И. Д. С. и Н. Х. Д. прихващане на придобитите от М. М. П. с договор за цесия от 30.10.2014г. вземания, произтичащи от договор за безсрочен депозит по банкова сметка IBAN BG30KORP.... в общ размер на 39 500 евро, със задължения към „Корпоративна търговска банка“АД (н.) по договор за банков кредит от 19.11.2008 г., освен за сумите, които И. Д. С. би получил при разпределение на осребреното имущество. С решението е оставен без разглеждане предявеният от синдиците на "КТБ" АД /н./ евентуален иск за обявяване за относително недействително на същото прихващане на основание чл.59 ал.3 ЗБН. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в неправилно приложение на материалния закон-чл.59 ал.5 ЗБН /в неприложимата редакция от 28.11.2014 г., с оглед противоконституционността на пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН/обн. ДВ бр.22/2018 г. и доп. в ДВ бр.33/2019 г./. Излагат се доводи, че решаващият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията след изменението й с §9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г. – ДВ бр.98 от 28.11.2014 г. , като е зачел придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН по силата на §8 от ПЗР на ЗИД ЗБН – ДВ бр. 22 от 2018 г. Развити са и подробни правни доводи за неприложимост на чл.59, ал.5 ЗБН, като противоречаща: на Конституцията на Република България, на чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на практиката на ЕСПЧ по приложение на Протокол № 1. От страна на синдиците на КТБ АД/н./ е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност на КЖ, с оглед произнасянето на съда в съответствие с действащата национална нормативна уредба -чл.59 ал.5 ЗБН в ред. публ. В ДВ бр.22/13.03.2018 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение, в обжалваната част, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Съгласно нормата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН , в редакцията преди 28.11.2014 г., недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. В първоначалната редакция на разпоредбата, предметният обхват на уредената в нея относителна недействителност е ограничен само до изявления за прихващане, направени от банката, като длъжник по несъстоятелността, но не включва хипотезите, при които прихващането е предприето от кредитор на несъстоятелността, който като носител на активното вземане цели погасяване на собствените си задължения към банката до размера на по-малкото от тях. В редакцията на чл. 59, ал. 5 от ЗБН от ДВ, бр. 98 от 2014 г. изрично е предвидено, че в приложното му поле попадат и прихващанията, които са извършени от кредитор, от което по аргумент a contrario следва, че те не са били включени в предметния обхват на разпоредбата в предходната ѝ редакция. С новелата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, приета с § 9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., обн. в ДВ, бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от същата дата (§ 12 от закона), е разширен предметният обхват на регламентираната относителна недействителност, като в приложното ѝ поле са включени прихващанията, извършени от кредитор, при наличието на две алтернативно предвидени предпоставки, свързани с момента, в който са осъществени : след началната дата на неплатежоспособността (т. 1), или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1 т. 2 на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Съгласно § 8 от ПЗР на ЗИДЗБН (изм. и доп. ДВ. бр. 22 от 13.03.2018г., в сила от 16.03.2018 г.), разпоредбата на член 59, ал. 5 се прилага от 20 юни 2014 г., т.е. на цитираната норма, в последната й редакция, е придадено обратно действие към посочената дата. За неоснователен и счетен доводът на жалбоподателите за противоречие на нормата на § 8 на чл. 1 от Допълнителния протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, в частност на правото на мирно ползване на собствеността и на т. нар. „притежания“, включващи вземания и други материални права с икономически характер, доколкото Съгласно чл. 2 от ЗБН , производството по несъстоятелност цели справедливо удовлетворяване на вложителите и на другите кредитори на банката (ал. 1), като бъдат съобразени както техните интереси, така и общественият интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система. Тази цел се проявява както при формиране на масата на несъстоятелността на банката като съвкупност от имуществените ѝ права към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и на тези, придобити след тази дата (чл. 3, ал. 1 от ЗБН), така и в установената в ал. 2 на същия член забрана, при това от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, банката да извършва разпоредителни сделки и действия с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на обичайните разноски, насочени към неговото запазване и управление. По тези съображения, съдът е счел, че са налице елементите от фактическия състав на относителната недействителност по чл. 59, ал. 5 от ЗБН:изявлението за прихващане е направено след началната дата на неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“АД (н.), съвпадаща с тази на поставянето ѝ под особен надзор, поради което предявеният от синдиците конститутивен иск е основателен. С определение № 99 от 22.02.2022 г. , постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, въззивното решение, в обжалваната част, е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1, т.2 ГПК, с оглед противоречие с Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България във връзка с постановеното Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.д. № 9/2020 г., с което Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционни разпоредбите на Пар.5, ал. 1-4; Пар.6, ал. 1 и 2; Пар.7 и Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. /; чл. 60а, ал. 1 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. /; Пар.16 ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г. / и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г. / по въпроса за приложимата редакция на чл.59 ал.5 ЗБН. Относно основанието, по което е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира следното: Приложената от въззивния съд норма на чл.59 ал.5 ЗБН , в редакцията й, съгласно изменението с Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН, според която чл. 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014 г. , е обявена за противоконституционна с Решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст.д. № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България. Съгласно Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. В мотивите на решението по конст.д. № 9/2020 г. е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. В този смисъл преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му, доколкото такава е налице и не се касае за липса изобщо на правна уредба, в който само случай искът би бил недопустим. По същество на касационната жалба: Предявеният от синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД /н./ иск е основан на редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014 г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1.след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т. 1. В случая, прихващането е извършено с изявление от 30.10.2014 г., т.е. при действието на редакцията на чл. 59 ал.5 /ДВ, бр. 59 от 2006/, според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения. Разликата в различните редакции на нормата, освен въвеждането на ново основание за недействителност по т. 2 на чл.59 ал.5 ЗБН от 2014 г., е и в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за недействително: в редакцията от 2006 г. - само прихващане, извършено от "длъжника", а в редакцията от 2014 г. - "от кредитор или от банката". Употребеното понятие "длъжник" в редакцията от 2006 г. индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. „Длъжник в несъстоятелност“ по смисъла на ЗБН е винаги банка, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014 г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за този извод е уредбата в ЗБН на участниците в производството по несъстоятелност на банка- кредитори и банка, като единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като "длъжник". По този начин банката е разграничена от прихващанията, извършени от кредиторите , съгласно ал. 1 и, ал. 3 на чл.59 ЗБН. На следващо място, в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания всяко от лицата е едновременно кредитор (за активното вземане) и длъжник (за пасивното вземане). Това следва и от граматическото тълкуване на нормата - относително недействително е не прихващане, извършено от длъжник- участник в производство, а от "длъжника", който може да се разбира само в смисъла на несъстоятелния длъжник, т.е.- банката. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. приема, че според редакцията, действаща към датата на извършване на атакуваните прихващания-30.10.2014 г., прихващанията, извършени с изявление на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл.59 ал.5 ЗБН. Редакцията на нормата на чл.59 ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014 г. за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени и от кредитор на банката е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила. По изложените съображения, така предявеният иск е неоснователен , поради което въззивното решение ,в обжалваната част, следва да се отмени и искът да се отхвърли. На основание чл.293 ал.3 ГПК във връзка с чл.271 ал.2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по евентуалния иск, предявен на основание чл.59 ал.3 ЗБН . При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 294 ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №12046 от 02.10.2020 г. по в.т.д. №5076/2019 г., постановено от САС,ТК, 3 с-в, с което е потвърдено първоинстанционното решение №1306 от 16.07.2019 г. по т.д. № 1459/2017 г. на СГС, 6-12 с-в, В ЧАСТТА, с която по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, е обявено за недействително по отношение на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“АД (н.) извършеното с изявление с вх.№ 10193/30.10.2014 г. от И. Д. С. и Н. Х. Д. прихващане на придобитите от М. М. П. с договор за цесия от 30.10.2014г. вземания, произтичащи от договор за безсрочен депозит по банкова сметка IBAN BG30KORP9220 44 48982001 в общ размер на 39 500 евро, със задължения на към „Корпоративна търговска банка“АД (н.) по договор за банков кредит от 19.11.2008 г., освен за сумите, които И. Д. С. би получил при разпределение на осребреното имущество, както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски, като вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от синдиците на „КТБ“ АД/н/ срещу И. Д. С. и Н. Х. Д. за обявяване за относително недействително на основание чл.59 ал.5 ЗБН на прихващане, извършеното с изявление с вх.№ 10193/30.10.2014 г., на придобитите от М. М. П. с договор за цесия от 30.10.2014г. вземания, произтичащи от договор за безсрочен депозит по банкова сметка IBAN BG30KORP9220 44 48982001 в общ размер на 39 500 евро, със задължения на към „Корпоративна търговска банка“АД (н.) по договор за банков кредит от 19.11.2008 г., освен за сумите, които И. Д. С. би получил при разпределение на осребреното имущество ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд за произнасяне по евентуалните искове с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.