Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 21 септември 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 228/ 2020 година Касационното производство е по чл. 346, т. 2 НПК, образувано по жалба на подсъдимия Р. И. Д., от [населено място], депозирана чрез неговия защитник- адв. С. Ч., срещу въззивна присъда № 1 от 7. 01. 2020г., на Окръжен съд- Пазарджик, наказателен състав, постановена по ВНОХД № 637/ 2019г., по описа на съда, с която е отменена присъда № 10 от 9. 04. 2019г., на Районен съд- Панагюрище, по НОХД № 270/ 2018г., и вместо нея е постановена нова. В касационната жалба на подсъдимия Р. И. Д. се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Искането е за отменяване на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. В писменото допълнение по реда на чл. 351, ал. 4 НПК, са развити съображения, че фактическите констатации на втората инстанция са в разрез със събраните по делото доказателства. Неправилната интерпретация на доказателствените източници и неизясняването на делото на редица съществени обстоятелства, са предпоставили незаконосъобразното ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Жалбата се поддържа от упълномощените му защитници, по съображенията в нея и тези в писменото допълнение, със заявеното искане. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия Р. И. Д. е допустима. Подадена е от процесуално легитимиран субект, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения от закона срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С първоинстанционната присъда Районен съд- гр. Панагюрище е признал подсъдимия Р. И. Д., от [населено място], за невинен в това, че на 29. 07. 2018г., в [населено място], управлявал МПС- лек автомобил “марка”, с ДК [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 %о, а именно- 1, 86 %о, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК. С обжалваната въззивна присъда Окръжният съд- гр. Пазарджик, наказателен състав, е отменил изцяло цитираната първоинстанционна оправдателна присъда, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия Р. И. Д. за виновен в гореописаното деяние, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при общ първоначален режим, и глоба в размер на 500 лв. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от една година и осем месеца. На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от седем месеца, наложено на същия подсъдим по НОХД № 2262/ 16г. на РС- Панагюрище, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 НК. На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР. Цитираната въззивна присъда е постановена при второ по ред разглеждане на делото от ОС- Пазарджик, след като предходната, също осъдителна въззивна присъда № 31 от 10. 06. 2019г., по ВНОХД № 343/ 2019г., по описа на съда, по жалба на подсъдимия е отменена с решение № 152 от 30. 09. 2019г., по КНД № 724/ 2019г. на ВКС, І наказателно отделение, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на заседанието по чл. 327 НПК. Доводът за съществени нарушения на процесуалните правила е мотивиран частично със съображения за необоснованост, предвид възраженията на касатора за несъответствие между приетите от втората инстанция фактически положения и събраните по делото доказателства. ВКС намира за необходимо изрично да подчертае, че необосноваността е извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания, поради което е изцяло извън обхвата на провеждания в настоящото производство касационен контрол. Последната инстанция по фактите е въззивната, и в този смисъл касационната инстанция разполага с правомощието да отмени проверявания съдебен акт, когато намери, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката или оценката на доказателствените източници по делото, че същите са интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или предходната инстанция е основала фактическите си констатации на негодни доказателствени средства, или на несъществуваща доказателствена основа. В тази насока именно са и дадените от касационната инстанция указания с отменителното решение при предходното разглеждане на делото от ВКС- пороци в доказателствената дейност на втората инстанция във въззивното производство пред окръжния съд. Изрично са посочени конкретни противоречия в доказателствените материали, с които въззивният съд не се е занимал, намерени са съществени непълноти във формираната доказателствена съвкупност, довели до замяната на установени по надлежния процесуален ред и почиващи на съответната доказателствена основа фактически положения, с недопустими предположения. При новото въззивно разглеждане на делото, в изпълнение на дадените му с касационтото отменително решение задължителни указания, ОС- Пазарджик е допуснал и провел преразпит на свидетелите Д. П., Г. П. и Л. К., както и разпит в качеството на свидетел на М. К.. Проведена е и очна ставка между свидетеля Г. П. и подсъдимия Д.. Така на практика в хода на въззивното съдебно следствие отново са били разпитани всички свидетели по делото, депозирали показания пред първата инстанция, както и още един (М. К.), за който е било установено, че е очевидец на част от релевантните събития и показанията му са от значение за разкриване на обективната истина по делото. Въз основа на съвкупната оценка на всички доказателствени източници, събрани и проверени изцяло по правилата на НПК, въззивният съд е направил своите фактически констатации, на които е основал правните си изводи за вината и отговорността на касатора. Отстранени са всички противоречия, които наред с неизяснените факти в рамките на предмета на доказване, дефиниран с нормата на чл. 102 НПК, са поставили под съмнение крайните изводи на предходния въззивен състав по приложението на закона. От показанията на свидетелите- полицейски служители П. и К. е установено по делото, че след като се отзовали на местопрестъплението, двамата пряко и непосредствено са възприели автомобила, управляван от дееца, който е бил в движение и с включени светлини. Когато подали сигнал на водача да спре, той превключил на задна предавка, при което автомобилът се придвижил назад около 2 метра, „разтресъл се” и изгаснал. Именно последното, наред и с обстоятелството, че заемал част от улицата, блокирайки възможността за движение на други МПС в участъка, наложило двамата полицейски служители, подпомогнати от свид. М. К. и други присъстващи на мястото граждани да избутат автомобила, за да освободят улицата. Посочените свидетели лично и от достатъчно близко разстояние са видяли и за кратко време наблюдавали както самия автомобил, движението му в участъка, така и неговия водач- подсъдимия Д., който бил във видимо нетрезво състояние. Последното дало основание на полицейските служители да му извършат проба с Алкотест Дрегер, която показала резултат 1, 86%о. След като бил отведен в медицинско заведение за кръвна проба, деецът отказал да му бъде взета кръв за изследване. Въззивният съд е кредитирал свидетелите П., К. и К., констатирайки, че всеки от тях пресъздава собствените си възприятия за инцидента, възпроизвеждайки онази част от инкриминираните събития, на която е очевидец. След проведеното въззивно съдебно следствие и установеното от визираните свидетелски показания, са отстранени всички съмнения и възможни противоречия относно фактическите констатации на окръжния съд. Втората инстанция е изпълнила в пълнота указанията, дадени от ВКС и относно изясняване на обстоятелствата относно наличието или липсата на контактен ключ за автомобила у дееца. Свидетелските показания на свид. Д. П. са отхвърлени със съображения за нейната заинтересованост, поради близкото й родство с подсъдимия и стремежът й да подкрепи лансираната от него защитна теза, а и предвид различните факти, които тя е съобщавала пред районния и окръжния съд в отговор на въпросите във връзка с твърдението й, че контактният ключ е държан от нея. За разлика от П., свидетелите- полицейски служители еднозначно, последователно и безпротиворечиво поддържат, че са възприели движението на управлявания от дееца автомобил. Същевременно същите са категорични, че след изгасването на автомобила са съсредоточили усилията си да го избутат от платното за движение, но не са търсили ключ за автомобила. Те не са сторили последното и след изявлението на дееца, че няма ключ. Пред съда са обяснили, че последното за тях е било без значение, при положение, че са спряли водача в момент, в който автомобилът е бил в движение, бил е управляван от него, а това е предпоставило предприемането на предписаните им от закона действия спрямо Д.. Последното се потвърждава и от факта, че претърсване на автомобила изобщо не е било извършвано. Ето защо, предвид така установената фактология по делото, само по себе си обстоятелството, че при извършения обиск на касатора при ареста му по ЗМВР, у същия не е бил намерен контаткен ключ от автомобила, не би могло да внесе съмнение относно фактическите и правни изводи на въззивния съд. В конкретния случай настоящия съдебен състав не намери нарушения от на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18, и тези по чл. 107 НПК. Фактическите обстоятелства, приети по делото, са безспорно установени чрез показанията на посочените свидетели П., К. и К., писмените доказателства- акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, протокол за обиск на лице, приети, проверени и оценени съобразно тяхното действително съдържание, поотделно и в съвкупност. Аргументите, подкрепящи релевираните от касатора доводи са били изтъквани и пред въззивния съд, който с мотивите към присъдата си, им е дал верен и законосъобразен отговор. Същите се споделят от касационната инстанция, поради което и преповтарянето им е безпредметно. В изпълнение на контролните си правомощия ВКС не констатира пороци в доказателствената дейност на втората инстанция, които да обуславят исканата касационна отмяна на заявеното основание. Така, въпросът за авторството на престъплението е решен правилно, в съответствие с изискванията на закона, тъй като същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. В този смисъл липсва основание да се удовлетвори искането на касатора и неговите защитници за отмяна на присъдата и връщане на делото на предходната съдебна инстанция. Ето защо, при установените по делото фактически обстоятелства материалният закон е приложен правилно. Възражението, че неправилно е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като автомобилът се е намирал на паркинг, е неоснователно. Срещу подсъдимото лице е повдигнато обвинение за управление на МПС след употреба на алкохол в концентрация над 1, 2%о, с визирано местопрестъпление- [населено място], [улица], по което е постановена и обжалваната присъда, с която деецът е признат за виновен и осъден. Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на втората инстанция затова, че при наличието на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав на чл. 343б, ал. 1 НК, жалбоподателят законосъобразно е бил признат за виновен и осъден за извършеното от него престъпление с посочената правна квалификация. В този смисъл, като констатира, че в случая не са налице поддържаните в жалбата на подсъдимия отменителни основания, настоящият съдебен състав намери, че същата е неоснователна. Поради това прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваната въззивна присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1 от 7. 01. 2020г., на Окръжен съд- гр. Пазарджик, наказателен състав, постановена по ВНОХД № 637/ 2019г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: