9 Р Е Ш Е Н И Е №226 С., 19.11.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 3136 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат Р. А. и на Министерство на отбраната, чрез министъра на отбраната А. А. и юрисконсулт М.Я., против решение от 21.12.2012 г., постановено по гр.д. № 722 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е отменено решение от 13.03.2009 г. по гр.д. № 628/2007 г. на Районен съд-Кюстендил и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Г. Г. В. и М. Г. Б. установителен иск за собственост, като е признато правото им на собственост по отношение на [фирма], [населено място] /бивше [фирма]/ по отношение на 720 кв.в., намиращи се в северозападната част на УПИ ІІІ, кв.381а по плана на [населено място], съставляващи част от недвижим имот – бивша земеделска земя в местността „С.”, землището на [населено място], оцветена в жълт цвят на скицата към заключението с вх. № 1867/22.06.2001 г., неразделна част от решението на Кюстендилския районен съд, постановено по адм.д. № 926/1998 г., при посочени граници на площта от 720 кв.м. и е признато правото на собственост по отношение на Министерство на отбраната /като правоприемник на [фирма]/ по отношение на 1801 кв.м., намиращи се в североизточната част на УПИ ІІ, кв.381 а по плана на [населено място], съставляващи част от недвижим имот – бивша земеделска земя в местността „С.”, землището на [населено място], оцветена в жълт цвят на скицата към заключението с вх. № 1867/22.06.2001 г., неразделна част от решението на Кюстендилския районен съд, постановено по адм.д. № 926/1998 г., при посочени граници на площта от 1801 кв.м. И в двете жалби са наведени доводи за необоснованост на изводите на съда и нарушение на материалния закон. К. претендират възстановяване на направените разноски. Г. Г. В. и М. Г. Б. чрез пълномощника си адвокат К. Р. считат, че касационните жалби са неоснователни и претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 246 от 20.06.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата К. Е. България” ЕАД, [населено място] на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса „следва ли в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ съдът да дири наличието на строежи по смисъла на ЗУТ, вместо да установява съществуването или несъществуването на строителните дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността по смисъла на § 1в, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ, т.е. налице ли е идентичност между понятието „строителни дейности” по специалния закон и понятието „строеж” по ЗУТ?” и по жалбата на Министерство на отбраната, [населено място] на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по приложението на нормата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване са относими към настоящия правен спор, по който въззивното производство се е развило след отмяна на предходно въззивно решение с решение № 360/14.10.2011 г. по гр.д. № 1385/2010 г. на ВКС, І г.о., с което предмета на спора при новото разглеждане на делото е очертан до въпросите дали към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ в процесния имот са били осъществени комплексни мероприятия /строежи или съоръжения/ по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ и § 1в, ал.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ, които са пречка за реституция на имота, както и дали е основателно направеното в съдебно заседание от 21.11.2007 г. възражение на ответника [фирма] за придобиване на имота на основание добросъвестно владение. В. съд е приел, че ищците са наследници на Ю. М. В., на която е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 2.347 дка в м.С. с решение № 1-67/24.09.2001 г. на ПК-гр.К., в което не са посочени граници на имота и което е издадено въз основа на решение по адм. д. № 926/98 г. на КРС за отмяна на отказа да се възстанови собствеността. На 14.02.2008 г. е издадено от [община] удостоверение № 94-Г-49 по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ и с решение №1-127 от 24.04.2008 г. на наследниците на Ю. М. В. е възстановено в стари реални граници правото на собственост на нива от 2.521 дка в местността Стубела, имот в кв.381, при граници: ХІ-Регионален център, имот № 1-О., имот № V-О.. Площта от 720 кв.м. попада в имота, закупен от [фирма], [населено място] с нотариален акт № 199, том ІІІ, рег. 5460, дело 597/2001 г. от 19.10.2001 г. на нотариус Е. П. и в тази част е налице шахта и цистерна /ресивер/, свързана с осъществяваната в основната сграда на дружеството производствена дейност, а площта, попадаща в имота на МО една част представлява асфалтова площадка, върху която е било предвидено изграждане на трафопост, който не е построен. По З. имотът на МО е бил отреден за център за предказармена подготовка на младежта, а имотът на ответното търговско дружество – за складово производствени обществено-обслужващи дейности. Въз основа на експертните заключения е прието, че не се констатира наличие на застрояване на процесния имот, в който има една шахта за обслужване на водопровод както и рампа(естакада) за покачване на МПС. В производството пред районния съд са представени писмени доказателства, отнасящи се до статута на част от процесния терен, прилежащ към водомерната шахта – заповед № 778/20.09.2006 г. на кмета на [община] за определяне на застроената площ в процесния имот - 109 кв. м, която остава извън действията по повод реституцията на бившия земеделски имот. Р. /балон за сгъстен въздух/ е монтиран върху циментов фундамент 2000 мм. на 2300 мм./ 2м на 2.,30 м / в южния край на процесния имот, закрепен е вертикално и трайно върху фундамента и е с размери - височина 5500мм/5.50м./ и външен диаметър 1600мм./1.60м./, с входяща тръба с и изходяща тръба, които стават подземни и се свързват с производствения цех на [фирма] за нуждите на производствения цикъл. [фирма] /бивше А. България АД К./ притежава разрешително № 35/21.06.2001 г. за въвеждане в експлоатация на ресивер за сгъстен въздух, т.е. това е първоначален пуск; има Акт с регистрационен № КН С. от 11.06.2001 г., издаден от представители на Инспекция за държавен технически надзор и Регионален отдел„ Инспекция за държавен технически надзор” - [населено място]. Р. е подменен, което се констатира и от Акт за първоначален технически преглед с изпитание на нов ресивер/резервоар напорен за въздух/, монтиран и с първоначален технически преглед от 29.03.2006 г. Прието е, че находящите се в процесния терен обекти – шахта (за която липсват данни да е част от инфраструктура, както и въобще да се ползва по предназначение – съгласно събраните гласни доказателства) и естакада не представляват строежи или съоръжения по смисъла на ЗУТ – което се извлича от разпоредбата на § 5, т. 38 на ДР на същия закон, т.е. не препятстват земеделската реституция. Намиращият се в имота ресивер не е бил наличен към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, предвид данните за поставянето му през 2001 г., а ако се възприеме като преместваемо съоръжение, то не е пречка за земеделска реституция, съответно дори да се приеме, че е строеж по смисъла на ЗУТ, същият не е комплексно мероприятие, а обслужва само имот на ответника [фирма]. Извода на съда, че след като намиращите се в имота на [фирма], [населено място] съоръжения, не представляват строежи или съоръжения по смисъла на ЗУТ, то не препятстват земеделската реституция, противоречи на възприетото с решение № 89 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 6440/2007 г., ВКС, І г.о. и решение № 876 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 2959/2007 г., ВКС, І г.о., постановени по реда на ГПК-отм., според които в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ, както и че пречка за реституцията по чл.10б ЗСПЗЗ е налице, когато е осъществено каквото и да било мероприятие на държавата върху земеделския имот. На основание чл.291 ГПК правилна е практиката по решение № 89 от 11.02.2009 г. по гр.д. № 6440/2007 г., ВКС, І г.о. и решение № 876 от 14.01.2010 г. по гр.д. № 2959/2007 г., ВКС, І г.о. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК – например решение № 329 от 11.20.2011 г. по гр.д. № 1277/2010 г., ВКС, І г.о. – се приема, че разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация и че е достатъчен обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл.10б ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон. Към този момент ЗУТ не е бил приет, поради което и даденото в § 5, т.38 ДР ЗУТ легално определение на понятието „строежи” е неприложимо. Преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността се извършва въз основа на легалните определения в § 1в, ал.1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ, относими към хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, съответно отреждане или проведено мероприятие за задоволяване на важни държавни нужди на науката, културата, на сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините, относими към хипотезите на чл.24 ЗСПЗЗ. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК – например решение №139/27.06.2011 г. по гр.д. № 1291/2010 г., ІІ г.о. По отношение имота, предмет на иска, предявен против Министерство на отбраната, съдът е формирал изводи само относно наличието на предвиждане за трафопост в процесната площ от 1801 кв.м. и налична асфалтова площадка за автомобили, но не и дали същите се явяват част от комплексно мероприятие, поради което решението противоречи на практиката на ВКС по решение № 565 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 4522/2008 г., ВКС, ІІІ г.о., според която разпоредбата на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на благоустройствено мероприятие и застрояване на терена като комплекс от строителни дейности с определено предназначение. По основателността на касационните жалби: Правото на собственост на ищците е възстановено по реда на ЗСПЗЗ, като реституционната процедура е приключила с решение № 1-127/24.08.2008 г. на ОСЗ-гр.К., с което на наследници на Ю. М. В. е възстановено правото на собственост в стари реални граници на нива от 2.521 дка в землището на [населено място], местността „С.”, кв.381а, при съседи: имот № ХІ-Регионален център, имот № І-О. и имот № V-О., намираща се в урбанизирана територия и попадаща в границите на УПИ ХІ-Регионален център за предказармена подготовка, УПИ І-Обществени обслужващи дейности и УПИ V-Обществени обслужващи дейности по подробния устройствен план на града, одобрен през 1965 г. Понастоящем 720 кв.м. от възстановения имот попадат в УПИ ІІІ в кв.381а, собственост на [фирма]”, [населено място] и 1801 кв.м. – в УПИ ІІ в кв.381а, държавна собственост след ликвидацията на [фирма], [населено място]. [фирма]”, [населено място] /бивше [фирма], [населено място]/ и Министерство на отбраната, конституирано по делото след ликвидацията на [фирма], [населено място] са оспорили настъпването на вещноправния ефект на реституционното решение, тъй като са налице пречки за възстановяване правото на собственост по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. По делото е установено, че [фирма]”, [населено място] е закупило УПИ V с площ 11847 кв.м. и построените в него сгради – хале-железарска работилница, представляващо едноетажна масивна сграда със застроена площ 972 кв.м.; електроработилница, представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площк от 1296 кв.м., арматурен цел, представляващ масивна едноетажна сграда със застроена площ 1074 кв.м., дърводелска работилница, представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ от 306 кв.м., навес-склад, представляващ едноетажна паянтова постройка със застроена площ от 550 кв.м., ремонтна работилница, представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ от 297 кв.м. и диспечерна „К.”, представляваща масивна едноетажна сграда със застроена площ от 297 кв.м. и УПИ І от кв.381а по плана на [населено място], заедно с построените в него едноетажна полумасивна административна сграда със застроена площ от 243 кв.м. и столова, представляваща едноетажна масивна сгпада със застроена площ от 245 кв.м. от [фирма]. Видно от изисканите от Агенция за следприватизационен контрол и изпратени с писмо изх. № 11-00-136/25.02.2010 г. и от Министерство на регионалното развитие и благоустройството и изпратени с писмо изх. № 11-00-308/29.01.2010 г. документи, терен от 44123 кв.м. и сградите в него /включително закупените от [фирма]”/, построени в периода 1957-1982 г. е бил актуван с акт за държавна собственост № 3428/12.02.1991 г. и е включен в капитала на [фирма], преобразувано от ДФ”К. строител”. Разположението на сградите е отразено на приложеното копие от кадастрален план. В площта от процесния имот, попадаща в УПИ ІІІ, кв.381а се намира съоръжение – ресивер /балон за сгъстен въздух/. Експертно заключение установява, че ресивера е монтиран върху циментов фундамент и е трайно прикрепен към терена, като е свързан с подземни връзки /тръби/ с производствения цех на ответното дружество и обслужва производствения процес. По делото са налице писмени доказателства за съществуване на съоръжението към 2001 г. и подмяната му през 2006 г. Гласните доказателства – показанията на свидетелите С. Б. и В. С. – установяват, че съоръжението и подземните връзки, свързващи го с производствената сграда, е съществувало още преди 1991 г., като през 2001 г. и 2006 г. е подменен само резервоара. УПИ ХІ-Регионален център за предказармена подготовка на младежта, кв.381а първоначално е бил отреден за автобаза на Д., а през 1985 г. е преотреден за База на ОС на О.. През 1981 г. е издадено разрешение за строеж за обект „База за военнотехническа подготовка на населението”, като е налице и работен проект за „База на О. в [населено място]”, подобект „А. с индивидуални гаражи”. Според представения по делото генерален план на „База на О.” в имота е било предвидено застрояване, от което е изградена само триетажна административна сграда и е налице незавършен строеж, които са извън процесния имот. За дворното място и административната сграда е съставен акт за държавна собственост № 3004 от 4.05.1987 г., в който е отбелязано, че строителството е извършено през 1985 г. Експертните заключения установяват, че в площта от процесния имот, намираща се в УПИ ХІ попадат асфалтова площадка, естакада за коли и частично гараж от сглобяеми елементи. Доказателствата по делото са за осъществявано строителство през 80-те години на двадесети вещ и липсват каквито и да било данни за строителство, извършвано след 1991 г. При горните доказателства следва, че изводите на въззивния съд, че в процесния имот липсват съоръжения, които да са пречка за земеделската реституция са необосновани и неправилни. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ придава правно значение, като пречка за възстановяване правото на собственост, на застрояване на имота или провеждане на мероприятие по смисъла на § 1в ДР ППЗСПЗЗ, т.е. изключват се от реституцията по ЗСПЗЗ земи, върху които е реализирано обществено мероприятие, за да не се осуети или затрудни функционирането на обекта, съставлвяващ това мероприятие. За приложението на правната норма е без значение дали проведеното мероприятие е законно или без строителни книжа. Съгласно чл.11, ал.2 и ал.3 ППЗСПЗЗ на възстановяване подлежи само свободна площ, която не попада под сгради или не съставлява прилежаща площ към тях. Преценката налице ли са пречки за възстановяване правото на собственост съгласно чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ се извършва съобразно конкретното проведено мероприятие като комплекс от дейности и необходимата за функционирането на обекта площ към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Установено е, че намиращият се в процесния имот, в площта, попадаща в УПИ ІІІ ресивер, е трайно прикрепен към терена и е свързан с подземни връзки с производствената сграда в имота, като е съществувал и към 1991 г. Касае се до съоръжение по смисъла на § 1в, ал.2 ДР ППЗСПЗЗ, което препятства възстановяване правото на собственост на терена под него, както и на необходимия за обслужването му терен. Същото се отнася и за намиращите се в процесния имот, в площта, попадаща в УПИ ХІ естакада за коли и част от гараж. Изложеното налага отмяна на атакуваното решение. На делото следва да се даде ход по същество пред настоящата инстанция на основание чл.295, ал.2 ГПК, като се назначи съдебна експертиза, която да даде заключение какво е било застрояването в сегашните УПИ ІІІ и УПИ ХІ, кв.381а по плана на [населено място] към месец март 1991 г. и каква е прилежащата площ към сградите и съоръженията съгласно Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и съгласно хигиенните и противопожарните норми и съществува ли незастроена площ от процесния имот, която отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, като представи и скици. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 21.12.2012 г., постановено по гр.д. № 722 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил. ДАВА ход на делото по същество. ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение какво е било застрояването в сегашните УПИ ІІІ и УПИ ХІ, кв.381а по плана на [населено място] към месец март 1991 г. и каква е прилежащата площ към сградите и съоръженията съгласно Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и съгласно хигиенните и противопожарните норми и съществува ли незастроена площ от процесния имот, която отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, като представи и скици. Определя депозит за изготвяне на експертното заключение в размер на 300.00 лв., вносим от Г. Г. В. и М. Г. Б. по депозитната сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. За вещо лице определя арх.М. П. К., [населено място], [улица], вх.Б. Вещото лице да се уведоми за поставената задача след представяне доказателства за внесен депозит Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: