4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 31 София, 28.01.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 724 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано е по молба вх. № 68764/17.11.2021г. на касатора „Централна кооперативна банка“ АД, [населено място], с искане да се отмени като неправилно определение № 60534 от 04.11.2021г. по настоящото дело в частта, в която се дават указания на банката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 195 613,42 лева, като се указват и последиците от невнасянето й. Молителят поддържа, че се ползва от правото да не внася предварително държавна такса, тъй като приложение намира по аналогия разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ. Аргументи в тази насока се черпят от обявяването за противоконституционен с решение № 8 от 27.05.2021г. по к. д. № 9/2020г. на КС на Р България на пар.7 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ бр. 22 от 2018г., доп. ДВ бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.), който предвижда, че „този закон се прилага и за откритите до датата на влизането му в сила производства по несъстоятелност“. Поддържа се, че освобождаването само на лицата по чл. 62, ал. 1 ЗБН от предварително внасяне на държавна такса е въведено в действие спрямо висящите производства по несъстоятелност на банки по силата именно на този параграф, поради което с оглед обявената му противоконституционност, всички отношения, за които са въведени изменения с този ЗИДЗБН, в частност въпроса за освобождаването на лицата по чл.62, ал.1 ЗБН от предварително внасяне на държавна такса, са останали без правна уредба, предвид липсата за възстановително действие на решението на КС. На второ място се поддържа, че в производството по несъстоятелност по ЗБН не е предвиден адекватен механизъм за обезщетяване на лицата – ответници по отменителните искове в случай на тяхното отхвърляне, тъй като в ЗБН не е предвидено основание, по което да се претендират тези разноски и дори вземанията да бъдат предявени, масата на несъстоятелността може да не е достатъчна за покриването им. Твърди се, че са нарушени и принципите за пропорционалност и равнопоставеност, тъй като лицата, които са освободени от предварително внасяне на държавна такса се оказват стимулирани да завеждат и да поддържат до последна инстанция отменителните искове, като следва да се намери по-добър баланс между интересите на лицата по чл.62, ал.1 ЗБН и ответниците по отменителните искове. Сочи се, че задължаването само на едната от страните в производството по чл.59, ал.5 ЗБН да внася предварително държавна такса е грубо нарушение на принципите на равенство и състезателност в гражданския процес, закрепени в чл.121, ал.1 от Конституцията на Р България. Поддържа се, че разпоредбата на чл.59, ал.7 ЗБН е изменена след образуване на настоящото дело пред първоинстанционния съд, като се освобождават синдиците на „КТБ“ АД да внасят предварително държавна такса по висящите дела по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН, което е пряка намеса в независимостта на съдебната система, като е нарушен принципа за разделение на властите, закрепен в чл.8 от Конституцията на Р България и принципа за независимост на съдебната власт по чл.117, ал.2 от Конституцията на страната. На следващо място, молителят твърди, че държавната такса по жалбата, която дължи, е толкова висока по размер, включително трябва да се внесе в много кратък срок - едноседмичен от съобщението, което на практика ограничава достъпа му до правосъдие. Сочи се, че този резултат е правно нетърпим и не се допуска нито от вътрешното право – чл.2 ГПК, част от което е и чл.6, ал.1 от Конвенцията за защита на правата на човека, нито от правото на ЕС – чл.47 от Хартата на основните права на ЕС вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ДЕС, като чл.59, ал.7 ЗБН противоречи на същите. Молителят се позовава на решенията на СЕС по дела С-571/16, С-406/19, С-681/13, С-260/11, С-279/09, С-69/14 и С-571/16 и определение на СЕС по дело С-156/12, както и на определенията по ч.т.д. № 908/2019г., т.д. № 209/2020г. и т.д. № 2009/2018г. на II т.о. на ВКС. Твърди се, че разпоредбата на чл.59, ал.7 ЗБН противоречи и на чл.6, т.1 от ЕКПЧ, която защитава правото на справедлив процес – решение по дело „Агромодел“ ООД срещу България от 24.09.2009г. определения по гр.д. № 586/2017г. и по гр. д. № 1597/2014г. на IV г.о. на ВКС. Сочи се, че с оглед принципната невъзможност за юридическите лица да бъдат освободени от внасянето на държавна такса по българското право, дължимата от молителя такса е прекомерна тежест и съставлява непреодолима пречка за достъпа му до правосъдие. Молбата за отмяна на определението, поради наличие на законоустановено право на молителя да не внася предварително държавната такса е неоснователна, предвид следното: На първо място, приложното поле на обявения за противоконституционен пар.7 от ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ бр. 22 от 2018г., доп. ДВ бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г.) е ограничено до висящите към влизането му в сила производства по несъстоятелност, но не обхваща съпътстващите ги искови производства за попълване на масата на несъстоятелност на банката, които са отделни производства от делото по несъстоятелност на банката, като разпоредбата не може да се тълкува разширително, тъй като въвежда изключение от правилата за действие на нормативните актове. Ето защо, обявяването на противоконституционността на посочената разпоредба не е от значение за действието на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, според която държавна такса по отменителните искове по чл.57 ЗБН не се внася предварително от лицата по чл.62, ал.1 ЗБН, като разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН не е била и предмет на цитираното от молителя конституционно дело. С оглед на това, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че в ЗБН вече не се съдържа правна уредба относно лицата, които са освободени от предварително внасяне на държавна такса по исковете по чл.57 ЗБН, а от там неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя, че по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл.649, ал.6 ТЗ. Предявяването по делото по несъстоятелност на вземания за дължими разноски в съпътстващите искови производства става по правилата на ЗБН, като дали масата на несъстоятелност е достатъчна да покрие всички вземания към банката не е основание за освобождаване от предварително внасяне от таксата, независимо от вида на вземането, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност на банката. На второ място, правилото на чл.59, ал.5 ЗБН за освобождаване на лицата по чл.62, ал.1 ЗБН от предварително внасяне на държавна такса по отменителните искове е въведено с цел да се обезпечи реално упражняване от лицата по чл.62, ал.1 ЗБН на дадените им от закона правомощия за искова защита на масата на несъстоятелност на банката чрез предявяване на исковете по чл.57 ЗБН, които правомощия са установени в интерес на кредиторите на несъстоятелността. С оглед на това, наведените доводи за нарушаване принципите за пропорционалност и равнопоставеност, на равенство и състезателност в гражданския процес, и на разделение на властите са неоснователни, като нормата на чл.57, ал.5 ЗБН не противоречи, както на вътрешното, така и на европейското право. Неотносими относно преценката дали е налице ползващо молителя законоустановено изключение от правилото на чл.73, ал.3 ГПК за предварително внасяне на държавна такса са наведените доводи за затруднения на касатора да внесе таксата с оглед високия й размер и краткия срок за това. Първо, съгласно чл.63 ГПК, при наличие на уважителни причини, законоустановените или определените от съда срокове могат да бъдат продължени от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им. Второ, ако високият размер на държавната такса възпрепятства достъпа до правосъдие, това не води до възникване на право да не се внесе държавната такса предварително, а е основание за освобождаване на страната от внасянето й, като преценката за това винаги е конкретна с оглед икономическото състояние на юридическото лице и противно на твърдението на молителя, последователно в практиката на ВКС (в съответствие с практиката на СЕС, цитирана и от молителя) се приема, че освобождаване от държавна такса е допустимо и при юридическите лица при наличие на очертаните в решенията на СЕС критерии. В конкретния случай при недоказаност на икономическо състояние на банката-касатор, при което тя да е в невъзможност да поеме плащане на такса в размер на 195 613,42 лева, независимо липсата на изрично разписана от закона възможност за освобождаване от таксата, предварителното събиране на тази такса не представлява пречка за достъпа до правосъдие на юридическото лице – жалбоподател. Това се потвърждава и от факта, че таксата е внесена от него в първоначалния определен за това от съда срок. Предвид изложеното, молбата на „Централна кооперативна банка“ АД, [населено място], за отмяна на определение № 60534 от 04.11.2021г. по настоящото дело в частта, в която се дават указания на банката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 195 613,42 лева, като се указват и последиците от невнасянето й, следва да се остави без уважение. Водим от горното, настоящият състав на Второ търговско отделение на Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Централна кооперативна банка“ АД, [населено място], за отмяна на определение № 60534 от 04.11.2021г. по т. д. № 724/2020г. на II т. о. на ВКС в частта, в която се дават указания на банката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 195 613,42 лева, като се указват и последиците от невнасянето й ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.