Р Е Ш Е Н И Е № 327 Гр.София, 26.09.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември, 2014 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 970/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК. С присъда № 143/20.08.13 г., постановена от РС-Белоградчик по Н.О.Х.Д. 141/ 13 г.,О. П. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1,т.3,4 и 5 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29,ал.1, б.А и Б вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.58 А НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и четири месеца, което е определено да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Тази присъда е потвърдена с решение № 129/05.12.13 г.,постановено от ОС-Видин по В.Н.О.Х.Д.262/13 г. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /05.12.13 г./, на 29.05.14 г.е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство с релевирано оплакване за невиновност и упражняване на насилие в хода на провеждане на досъдебното производство. Липсва изразено конкретно искане относно правомощията,които да упражни касационната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС осъденият въвежда допълнително основание, а именно такова по чл.348,ал.1,т.3 НПК, искайки да му бъде намалено наложеното наказание. Назначеният му от ВКС служебен защитник настоява за допускане на нарушение на нормата на чл.348,ал.1,т.2 НПК с непрецизно установяване в обвинителния акт на предмета на престъпно посегателство, поради което иска отмяна на решението на въззивната инстнация и присъдата на първостепенния съд и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Видно от материалите по делото, първостепенното съдебно производство е протекло по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК-осъденият е признал фактическите обстоятелства, отразени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателствени материали за тях. Няма данни признанието на фактите да не е направено доброволно, съзнателно и с познание на дължимите последици. Районният съд от своя страна е съобразил приложените на ДП доказателства и правилно е отсъдил,че те подкрепят самопризнанието на Г., поради което делото е преминало в посочената процедура по съкратено съдебно следствие. В този смисъл изявленията на осъдения,че е невинен и че е бит в полицията, за да признае /за което липсва каквото и да доказателство, извън неговото твърдение, а освен това признанието на фактите е станало в открито съдебно заседание/, не следва да бъдат обсъждани, дори и да бъдат подведени под касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, проектиращо и нарушение на чл.348,ал.1,т.1 НПК с осъждането на дееца. Не по-различно е положението и с релевираните в съдебно заседание претенции за некачественост на обвинителния акт, довел до неяснота в обвинението за осъдения; и за намаляване на наложеното наказание. Първото твърдение трудно би могло да бъде свързано с процесната процедура, при която е протекло първостепенното съдебно производство- след като Г. е признал фактическите обстоятелства, отразени в обвинителния акт, при липса на данни в обратната насока следва да се приеме, че е разбрал и самото възведено му обвинение. Що се касае до искането за намаляване на наказанието, същото не само е въздигнато извън визирания в закона процесуален срок за сезиране на касационната инстанция, но и по същество осмислено, не би могло да бъде счетено за основателно. Определеното на осъдения наказание е близко до прогласения в материалния закон минимум и не се излагат никакви съображения за необходимост от намаляването му, включително и предвид приложение нормата на чл.55 НК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д.141/13 г. по описа на РС-Белоградчик, В.Н.О.Х.Д.262/13 г.по описа на ОС-Видин. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/. 2/.