Р Е Ш Е Н И Е № 342 гр.София, 19.12.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора.......... като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2899 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна вх.№1176270/24.11.2016 г. на Н. Й. Н. от [населено място], [улица], за отмяна на влязлото в сила решение от 17.05.2005 г., постановено по гр.д. № 223/2005 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени предявените от молителя срещу В. Л. П. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за сумите: 5 480 лв. – обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи и 500 лв. – обезщетение за заплатени адвокатски услуги. Според молителя е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, защото влязлото в сила на решение № 6932/26.08.2016 г., постановено по гр. д. № 2345/2007 г. на Софийския градски съд, представлява ново обстоятелство от съществено значение за приключилото дело с предмет предявените искове по чл.45 ЗЗД. Ответникът В. Л. П., представляван от адв.М. Б., оспорва молбата за отмяна като неоснователна и претендира присъждане на разноските за производството. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят претендира отмяна на влязлото в сила решение от 17.05.2005 г. по гр.д. № 223/2005 г. на Софийския районен съд, като твърди, че с влизането в сила на решение № 6932/26.08.2016 г. по гр. д. № 2345/2007 г. на Софийския градски съд е налице ново обстоятелство от съществено значение за разгледания спор по исковете за вреди от непозволено увреждане. С първото решение, което е влязло в сила на 09.09.2014 г., са отхвърлени предявените от молителя срещу В. П. искове по чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди общо в размер на сумата 5 980 лв. Прието е, че с подписването на протокол обр. 16 за сградата, в която се намира апартаментът на ищеца, ответникът в качеството му на член на приемателна комисия, назначена от ДНСК със заповед № 23 от 30.10.1998г., не е действал противоправно и не е налице причинна връзка между поведението на В.П. и твърдяните от ищеца за настъпили имуществени вреди от незаконното приемане и въвеждане в експлоатация на жилищната сграда. Посочено е, че извършването на строителните работи по апартамента на ищеца в договорения обем и качество е било задължение на строителя [фирма], който е и продавач по сключения на 07.11.1996 г. с Н. предварителен договор за покупко-продажба на процесния апартамент. Дори да са били допуснати нарушения при строителството, касаещи завършването на имота на ищеца съгласно одобрените архитектурни проекти, издаването на Протокол образец 16 от 17.11.1998 г. въпреки тези нарушения, не би могло да причини претендираните вреди, за които ищецът е посочил, че произтичат от невъзможност да си ползва имота и от разходи във връзка с ползвани адвокатски услуги. С решение №6932/ 26.08.2016 г. постановено по гр.д. № 2345/2007 г. на СГС, влязло в сила на същата дата, ответникът по това дело [фирма] е осъден да заплати на Н. Й. Н., на основание чл.195, ал.1, предл.2-ро ЗЗД сумата 1 052,65 лв., представляваща равностойността на неизвършени и некачествено извършени строителни работи в апартамента на ищеца /№ 42/ и в общите части на сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следователно, за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства /съответно нови писмени доказателства/ са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно представени, пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Писмените доказателства може и да са нововъзникнали, ако удостоверяват факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. Нововъзникналите факти, осъществили се след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, не представляват основание за отмяна на влязло в сила решение. Такива факти не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Същите, доколкото са породили права за молителя, могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл.303 ГПК. В случая молителят поддържа основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК като се позовава на нововъзникнали факти и доказателства за тях, тъй като решението от 26.08.2016 г. по гр. дело № 2345/2007 г. на Софийския градски съд е факт, осъществил се след влизане в сила на атакуваното първоинстанционно решение. Ако молителят счита, че този факт поражда права за него, той може да го заяви с нов иск, тъй като същият не е съществувал към момента на постановяване на влязлото в сила решение и не се обхваща от силата на пресъдено нещо. Предвид изложеното, не са налице предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Съобразно изхода на спора, искането на ответника по молбата за присъждане на разноските за производството е основателно и доказано за сумата 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№1176270/24.11.2016 г. на Н. Й. Н. от [населено място], [улица], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 17.05.2005 г., постановено по гр.д. № 223/2005 г. по описа на Софийския районен съд. ОСЪЖДА Н. Й. Н. да заплати на В. Л. П. направените за производството разноски в размер на сумата 600 (шестстотин) лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.