Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр. София, 16.06.009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети май
две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ :ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
при участието на секретаря...Н. Ц. и в присъствието
на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от
съдия Т. К. касационно дело № 202 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Д. К. М. и З. Г. З., лично и от защитника му, срещу решение № 13/ 17.02.2009 г. по внохд № 265/08 г. на Бургаския апелативен съд.
В саморъчно изготвената жалба от подсъдимия З. се сочи допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който не му разяснил правните последици от провеждане на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 НПК, за което поради заблуждение и неразбиране той бил дал съгласие и не успял да реализира правото си да се защитава в пълен обем по бс,ички аспекти на обвинението. Отправя искане за връщане на делото за ново разглеждане.
В жалбата, изготвена от адв. З. в качеството му на защитник на З. е посочено, че решението е неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо. Иска се определяне на по-леко по вид наказание за престъплението по чл.116 ал.1 НК. Съображенията, изложени в допълнението към жалбата са в подкрепа на оплакване за допуснати нарушения за процесуалния и материалния закони.
В жалбата на подсъдимия М. се сочат нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието за убийството, като се иска то да бъде определено при основанието по чл.55 ал.1 т.1 НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Същото мнение изказва и повереникът на частните обвинители и граждански ищци.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 НПК установи следното:
С присъда № 23/ 03.10.2008 г. на Сливенския окръжен съд подсъдимите З. и М. са признати за виновни в това, че на 03.01.2007 г. в [населено място] в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили Ж. Д. П., като убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост и на основание чл.116 ал.1 т.6 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 НК са осъдени както следва: З. на доживотен затвор, а М. на лишаване от свобода за срок от 15 години. Подсъдимите са признати за виновни и в това, че на същата дата в съучастие като съизвършители запалили имущество на значителна стойност от 16043.60 лв.- лек автомобил "Шкода О." и вещите в него, подробно изброени в диспозитива, собственост на различни лица и на основание чл.330 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК поде. З. е осъден на седем години лишаване от свобода, а поде. М. на четири години лишаване от свобода. На осн. чл.23 НК съдът определил общо наказание на поде. З. доживотен затвор, а на поде. М.- петнадесет години лишаване от свобода. Подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданските ищци обезщетения за причинените им вреди както следва: на К. И. П. 60 хиляди лева за неимуществени вреди и 1500 лв. за имуществени вреди, на Д. П. П. 50 хиляди лв. за неимуществени вреди, а на Д. Ж. П. и Й. Ж. П.- по 55750 лв. за неимуществени вреди и по 750 лв. за имуществени вреди.
С решението си Бургаският апелативен съд потвърдил изцяло присъдата.
Предмет на двете жалби е частта на решението, с която касаторите са осъдени за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 НК.
По жалбата на подсъдимия З. З..
Лишено от фактическо основание е твърдението на подсъдимия, че не е имал възможност да се защити в пълен обем по повдигнатото му обвинение, защото съдът не му разяснил последиците от процедурата по чл.371 т.1 НПК. Видно от съдебните протоколи, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, а не по реда на глава 27 от процесуалния закон, поради което е излишно да се коментира оплакването, че е бил подведен да даде съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие.
Процесуалният закон дава възможност на съда да ползва събраните от досъдебното производство доказателства, като ги приобщи по определен в НПК процесуален ред към тези, събрани по време на съдебното следствие. Тази процедура обаче няма нищо общо със съкратеното съдебно следствие по глава 27, както вероятно счита жалбоподателят. Направената проверка на материалите по делото показва, че по реда на чл.281 ал.З вр. ал.1 НПК са прочетени показанията на свидетелите Ц. И. и Г. Т., а по реда на чл.282 ал.З НПК е прието заключението на Д. експертиза, без разпит на вещото лице. Съдът е спазил процесуалния ред за приобщаване на посочените доказателствени средства, като е взел предвид изразеното от страните съгласие за това, включително от подсъдимия З. и неговия защитник. Като е формирал фактически си изводи въз основа и на тези доказателствени средства, съдът не е допуснал процесуално нарушение, довели до ограничаване правата на подсъдимия, доколкото не е налице нарушение на процедурата по тяхното приобщаване към доказателствената съвкупност.
Твърди се в жалбата, че съдът е направил изводите си по авторството на убийството в нарушение на разпоредбата на чл.ЗОЗ НПК, при липса на категорични доказателства за това. Възражението е лишено от фактическо основание. Гласните доказателствени средства, каквито са показанията на св. Г., обясненията на поде. М. и тези на самия жалбоподателя, дадени пред съдия на досъдебното производство и прочетени от съда по реда на чл. 279 ал.1 т.З НПК са внимателно анализирани от въззивната инстанция. При съпоставянето помежду им и при обективната оценка на тяхното съдържание, Бургаският апелативен съд не е имал основание за фактически изводи по авторството, различни от направените от първоинстанционния съд. Изложил е убедителни съображения за решението се, че поде. З. е бил въоръжен с нож и именно той е нанесъл ударите в областта на главата и тялото на пострадалия, довели до изпадането му в шоково състояние и до смъртта му.
Напълно изяснен е механизмът на причиняване на уврежданията, като съобщеното в тази връзка от поде. М. и св.
Г. не се опровергава, а се подкрепя от заключението на съдебномедицинската експертиза. Побоят над П., включително и първоначалните удари с ножа са нанесени още докато пострадалият е бил в лекия автомобил и е продължил извън него, което обяснява раните в тилната област на главата му. Съобразно обективните находки и констатираните наранявания, вещото лице е категорично, че оръжието на убийството е нож, като този факт е подкрепен и от гласните доказателствени средства. Що се отнася до конкретните му параметри като дължина и широчина на острието, напълно обяснима е известната условност на заключението, тъй като ножът не е намерен. Това не води до недоказаност на съставомерните факти, в това число на изводите по авторството, за които са налице достатъчно гласни доказателства.
На последно място, неоснователно е възражението за нарушено право на защита, тъй като към наказателна отговорност не бил привлечен свидетеля М. Г.. В правомощията на прокуратурата е да повдига обвинение за извършено престъпление спрямо определени лица, за които е преценила, че са налице достатъчно доказателства. Съдът се произнася в рамките на обвинението, повдигнато с обвинителния акт, който определя предмета на доказване. Правото на защитата на подсъдимия не е нарушено с факта, че не е повдигнато обвинение и на друго лице, за което обвинителната власт не е намерила доказателства за съучастничество в престъпленията.
Затова Върховният касационен съд прие, че липсват нарушения в дейността на въззивния съд при установяване на фактите по делото, възприети след всестранна, пълна и обективна оценка на събраните по реда на НПК доказателства. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК за отмяна на атакуваното решение.
Материалният закон е приложен правилно. Бургаският апелативен съд законосъобразно е квалифицирал фактическия състав на деянието като престъпление по чл.116 ал.1 т.6 НК. Изложените правни съображения са задълбочени и убедителни и напълно се възприемат от този съд. Липсват фактически основания да се приеме, че убийството е извършено в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.118 НК. За да се квалифицира едно убийство като по-леко наказуемо е необходимо решението за извършването му да е възниквало у дееца внезапно, той да се намира в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия непосредствено преди извършването му с насилие, тежка обида или клевета или чрез друго противозаконно действие. По делото е безспорно установено, че в нощта на убийството, не П., а подсъдимият З. е търсил конфронтация, той е поставил началото на вербалния конфликт, като под влияние на приетия алкохол е започнал да дири сметка от пострадалия за отправените от него преди години обидни квалификации. Непосредствено преди инцидента, П. не е имал поведение, с което да е предизвикал подсъдимите и да е провокирал в тях негативни емоции, което да даде основание за преквалификация на престъплението като по-леко наказуемо.
Върховният касационен съд намира, че наложеното наказание е справедливо, защото съответства на изключително високата степен на обществена опасност на извършеното и на личността на подсъдимия. З. е организирал наемането на таксиметровия автомобил на пострадалия, ръководейки се от желание за мъст и саморазправа с него, умишлено е инициирал конфликта и има основен принос в причиняване на смъртта му. Самото деянието, по механизма на осъществяването, се отличава с изключителна тежест, дори и в рамките на правната квалификация по чл.116 ал.1 т.6 НК. Броя, силата и насочеността на ударите с ръце и с ножа, които са повече от 15 на брой в областта на главата и пораженията на засегнатите органи разкриват изключителното ожесточение, коравосърдечие и настървение на този деец и очертават престъплението като значително по-тежко по характер, в равнение с други д^яшя от този вид. Мотивът за престъплението също сочи на неоправданата отмъстителност на касатора, проявена по неособено значим повод, напълно вписващ се в характерите му особености. Захвърлянето като непотребна вещ на все още живия и очевидно страдащ от раните си пострадал в отдалечената местност, нежеланието да му се окаже помощ, предложена от св. Г., предприетите действия за прикриване на престъплението и липсата на разкаяние сочат на изключително висока степен на лична обществена опасност на З.. За да направи този извод, съдът е съобразил и негативните данни за личността му, изводими от приложените по делото характеристики, както и от заключението на съдебно психиатричната експертиза за особеностите на характера и психологическия му профил- злопаметен, подозрителен, ревнив, болезнено честолюбив, лесно раздразнителен, избухлив и враждебен към околните. Тези обстоятелства, наред с данните за криминална проявеност, правят законосъобразен извода за високата лична обществена опасност на касатора и изключителната тежест на престъплението, което налага продължителното му изолиране от обществото. Затова Върховният касационен съд споделя решението на контролираната инстанция, че адекватно на обществената опасност на извършеното, на личността на дееца и на целите по чл.36
НК се явява наказанието доживотен затвор и не намери основания за налагане на по-леко по вид наказание.
По жалбата на подсъдимия Д. М..
Оплакването за допуснато процесуално нарушение се мотивира с вече обсъдения и отхвърлен довод, касаещ процесуалното положение на свидетеля Г., поради което този съд отново отбелязва, че атакуваното решение не е постановено при касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК.
Немотивирано и по същество неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При проверката на присъдата, въззивният съд е обсъдил искането за приложение разпоредбата на чл.55 НК и аргументирано го е отхвърлил. В пълнота са съобразени обстоятелствата, които смекчават наказателната отговорност на М., очертаващи го като личност с невисока степен на обществена опасност. Изхождайки от характера и степента на участието му в изпълнителното деяние, чистото му съдебно минало, направените признания и изразеното разкаяние, както и от сравнително положителните данни за личността му, съдът е индивидуализирал наказанието в рамките на минимума на нормата на чл.116 ал.1 НК. Върховният касационен съд споделя становището на апелативния съд за отсъствие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на М. обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко и най-лекото наказание, предвидено за това престъпление. Аргументи в противоположен смисъл не се сочат в жалбата, което прави голословно твърдение за явно несъответствие на наказанието с целите на чл.36 НК.
При тези съображения Върховният касационен съд намери, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите, поради което на частните обвинители и граждански ищци следва да бъдат присъдените направените от тях пътни разнодки за явяването им в съдебно заседание в размер на 44.45 лв., за които са представени три броя касови бележки за закупуване на гориво.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13/ 17.02.2009 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 265/2008 г.
ОСЪЖДА подсъдимите З. Г. З. и Д. К. М. да заплатят на К. И. П., Д. Ж. П. и Й. Ж. П. направените от тях разноски за касационното производство в размер на 44.45 лв. /четиридесет и четири лева и 45 ст./