О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 331        София, 28.11.2008 год.     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:                                                        Председател: Таня Райковска                                                             Членове: Дария Проданова                                                                             Тотка Калчева   като изслуша докладваното  от съдията    Проданова  ч.т.д.N 306  по описа  за 2008   год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на "Обединена българска банка"АД срещу определението от 02.10.2008 год. по ч.гр.д. № 3053/08 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната жалба на "ОББ"АД срещу разпореждането от 16.04.2008 год. по гр.д. № 11432/2008 год. на Софийския районен съд 28 с-в. С него първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за изпълнение в нейна полза срещу кредитополучателя М. Х. М. и поръчителя А. К. И. Позовал се е на липсата на обявяване по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ на настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, предоставен на М. , поради неплащането на падежа на повече от две погасителни вноски. Частният жалбоподател "Обединена българска банка"АД, счита, че определението е неправилно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа позоваване на задължителната съдебна практика – ТР № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС, както и на противоречивата практика на Софийски градски съд, съдържаща се в необжалваеми съдебни актове - чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното: Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради това, че произнасянето на въззивния съд не съдържа противоречие с т.6 на ТР № 1/2004 год. на ОСТК. Тази част на тълкувателното решение на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС съдържа произнасяне по предсрочната изискуемост само при предпоставките по т.1-4 на чл.432 ал.1 ГПК и че наличието на тези изчерпателно изброени предпоставки се установяват по исков ред. Просрочието досежно погасителните вноски, като основание за предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита не се установява по исков ред, а настъпва или се установява извънсъдебно. Последиците при просрочие съставляват клауза в договора за кредит, поради което с общия текст на ал.1 на чл.432 ТЗ, законодателят изрично е отграничил основанията по т.1-4 от другите основанията за предсрочна изискуемост, предвидени в договора. Произнасяне по същество ще следва да бъде допуснато, обаче, тъй като тълкуването на това, какъв е обсегът на съдебната проверка относно предпоставките по чл.417 т.2 ГПК вр.чл.60 ал.2 ЗКИ съставлява съществен и материалноправен ипроцесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове, поради което е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Необжалвемите съдебни актове са постановени по реда на чл.237 б."в" ГПК (отм.) – извлечения от сметки, удостоверяващи просрочие на периодични задължения на длъжниците по договори за банкови потребителски кредити, обуславящо предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита. Една част от окръжните съдилища приемат, че за да е налице предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита и оттук – издаването на изпълнителен лист за тази сума, би следвало банката да удостоверила и изричното (предхождащо молбата по чл.237 ГПК (отм.) уведомление до длъжника и/или поръчителите, че упражнява правото си да направи цялото си вземане предсрочно изискуемо. Позоваването е на текста на чл.60 ал.2 ЗКИ. При позоваване на същия закон, друга част от съдилищата приемат, че самата молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 б."в" ГПК материализира волята на банката да направи задължението предсрочно изискуемо, поради което исканията за издаване на изпълнителен лист са удовлетворени. Такова различно тълкуване на чл.60 ал.2 ЗКИ и практиката на окръжните съдилища по предходния процесуален ред е обусловило и произнасянето на съдилищата по искания за издаване на заповед за изпълнение по реда и на основание чл.417 т.2 ГПК, основаващи се на същия материален закон, тъй като процесуалният ред е сходен с този по ГПК-1952. Процесният договор е сключен през 2003 год. при действието на Закона за банките (ЗБ). Молбата на "ОББ"АД за издаване на заповед за изпълнение е депозирана на 15.04.2008 год. при действието на ГПК-2007 год. и ЗКИ, уреждащ и заварените правоотношения по договори за кредит. Предвиденият в договора срок за издължаване на кредита е 5-годишен, като сумите за погасяване са разсрочени на 60 равни месечни анюитетни вноски. С чл.15 на договора са регламентирани правата на банката за едностранни действия в случай на неизпълнение на някоя от клаузите от страна на кредитополучателя. С ал.2 на чл.15 е предвидена възможността банката да има право да направи предсрочно изискуем целия ползван кредит при неплащане на 2 погасителни вноски. Именно на ал.2 на чл.15 от договора се е позовал кредиторът "ОББ"АД при искането си за издаване на заповед за изпълнение. Неплащането от страна на длъжника на повече от 2 погасителни вноски е безспорно. Възможността за предсрочната изискуемост на задължението и упражняването на възможността от страна кредитора за осъществяване на такава трансформация, съставляват две различни хипотези. Първата настъпва обективно с просрочието на две вноски. Втората съдържа два кумулативни елемента: обективен – наличието на две просрочени вноски и субективен - волята на кредитора да направи предсрочно цялото си вземане. Отговорът на въпроса дали волята следва да бъде "обявена" по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ и доведена до знанието на длъжника и поръчителите в предхождащ молбата по чл.410 вр. чл.417 т.2 ГПК (чл.237 б."в" ГПК-1952) момент или като момент на "обявяване" следва да се счита самата молба, обуславя и противоречивата съдебна практика. Настоящият съдебен състав счита, че правилно е първото становище. Аргументите за това произтичат не само от тълкуването на чл.60 ал.2 ЗКИ, а и от клаузите на самия договор, обвързващ страните. Както бе посочено по-горе, действията, които банката има право да предприеме при неизпълнение на договора от кредитополучателя са изброени в 5 алинеи на чл.15. Няма разграничение относно това кое действие при неизпълнение на коя от клаузите би могло да бъде предприето, а действията са следните: 1. Да прекрати предоставянето на суми по кредита или да промени условията за неговото ползване; 2. Да направи предсрочно изискуем целият ползван кредит при неплащане на две погасителни вноски; 3. Да пристъпи към служебно събиране на дължимите суми по нормативно предвидения ред; 4. Да пристъпи към принудително удовлетворяване на вземането си върху всяко едно от предоставените обезпечения; 5. Да прехвърли вземането си на трети лица. Преди всичко, формулировката на ал.2 на чл.15 на договора не е императивна, а диспозитивна, доколкото в общия текст на чл.15 е използван терминът "банката има право", като изброяването по ал.1-5 има по-скоро алтернативен характер. Това е така и поради обстоятелството, че при разглежданата в случая хипотеза, освен обявяването на предсрочна изискуемост, банката би могла (евентуално) да прехвърли вземането на трети лица (ал.5) или да пристъпи към служебно събиране на дължимите суми (т.3) от всички сметки на кредитополучателя и поръчителите (разплащателни, влогови, депозитни), съобразно съгласието и обезпеченията по чл.8 ал.4 и 5 и чл.17 ал.5 от договора. Това тълкуване на договора налага извод, че за банката-кредитор съществува възможност да упражни правата си по различни предвидени в договора способи. Тази възможност кореспондира с предвиденото в ал.2 на чл.60 ЗКИ задължение за обявяване в случай, че избраният от банката способ е да събере целият неиздължен остатък от кредита предсрочно. Не може да бъде споделено тълкуването на "ОББ"АД, че обявяването по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ се извършва с депозирането на молбата по 410 вр.чл.417 т.2 ГПК. Анализът на ал.2 на чл. 60 ЗКИ "Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги" налага извод, че законодателят е предвидил 2 хипотези при които съдът може да бъде сезиран по реда на ГПК: 1./ Когато кредитът или отделни негови вноски не са издължени на падежа (без кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем) и 2./ Когато кредитът е бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащането на две или повече вноски. Т.е. обявяването на кредита за предсрочно изискуем е действие, предхождащо сезирането на съда по реда на ГПК. Ще следва да се отбележи и това, че както обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост, така и субективният момент - обявяването и, има значение за определянето на момента от който цялото вземане е станало изискуемо и оттам – началната дата на наказателни лихви и/или на погасителна давност и пр. Правилно съдилищата са приели, че непредставянето от страна на "ОББ"АД на доказателства за такова обявяване обуславя отказ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417 т.2 ГПК. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ в сила определението от 02.10.2008 год. по ч.гр.д. № 3053/08 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.