Р Е Ш Е Н И Е № 50167 гр. София, 15 януари 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря……….Мира Недева………и в присъствието на прокурора……….…..…Момчил БЕНЧЕВ……..…изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 590 по описа за 2022 г. Касационното производство е образувано по жалба на адв. Д. С. – защитник на подсъдимия Г. К. Б. срещу въззивна присъда № 5 от 22.02.2022г., по внохд № 496/21г. на окръжен съд гр. Хасково. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че анализът на доказателствата не е извършен всестранно и пълно, като са кредитирани показанията на частния обвинител, а са игнорирани напълно видеозаписите от охранителните камери и показанията на останалите присъствали на мястото свидетели. Така допуснатите нарушения на процесуални правила според защитника са довели и до неправилно приложение на закона с признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление. В допълнение към жалбата се изтъква, че в атакувания съдебен акт липсват мотиви относно субективната страна по отношение на нанасянето на телесна повреда на малолетния Д. Д. Т.. Настоява се за отмяна на осъдителната присъда. Както подалият жалбата защитник, така и подсъдимият Г. Б., редовно призовани, не се явяват в заседанието на касационната инстанция. Частният обвинител Д. С. Т. лично и като законен представител на частния обвинител Д. Д. Т., редовно призован, не се явява. Не се явява и повереникът на частните обвинители адв. Б. К., също редовно призован. Представителят на ВКП излага подробни съображения за отсъствие на релевираните касационни основания, като предлага новата въззивна присъда да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 260029 от 26.05.2021г., постановена по нохд № 542/20г. по описа на районен съд гр. Хасково, подсъдимият Г. К. Б. е признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл.131, ал.1, т.2 пр.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК и по чл. 131, ал.1, т.2 пр.1 и т.4 , пр.2 във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Със същата присъда са отхвърлени предявените граждански искове от Д. С. Т. лично в размер на 2000 лв. и в качеството му на законен представител на Д. Д. Т. в размер на 3000лв. за претърпени от престъпленията неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. По протест на прокурора и жалба от частните обвинители и граждански ищци за осъждане на подсъдимия Б. по предявеното му обвинение е образувано внохд № 496/21г. на окръжен съд гр. Хасково. С присъда № 5 от 22.02.2022г. въззивният съд отменил първоинстанционната присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия Г. К. Б. за виновен в това, че : - на 19.10.2017г. в сградата на НОИ в гр. Хасково, в качеството си на длъжностно лице – ***** в „С. Х. С.“, на обект ТП на НОИ, офис Хасково, при изпълнение на службата си причинил лека телесна повреда на Д. С. Т. от гр. Хасково, изразяваща се в травматично зачервяване кожата на лицето, довело до причиняването на болка, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.2 пр. първо вр. чл.130 ал.2 и чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; - на същата дата и място в качеството си на длъжностно лице – **** в „С. Х. С.“, на обект ТП на НОИ, офис Хасково при изпълнение на службата си причинил лека телесна повреда на малолетния Д. Д. Т. от гр. Хасково, изразяваща се в травматично зачервяване и оток на кожата на челото, довело до причиняването на болка, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.2 пр. първо и т.4 пр. второ вр. чл.130 ал.2 и чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия Г. К. Б. общо наказание - „пробация“ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери следното : Повдигнатото с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия Г. Б. е за престъпления по чл.131, ал.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, осъществени на 19.10.2017г. Наказанието, предвидено и за двете престъпления е до една година лишаване от свобода или пробация. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. С предприемането на действия от страна на надлежните органи, насочени към наказателно преследване на дееца, давността се прекъсва и започва да тече нова давност. Съгласно нормата на чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, когато е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. В случая абсолютният давностен срок за наказателно преследване по чл. 131, ал.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК е четири години и шест месеца и е изтекъл на 19.04.2022г. Делото ведно с жалбата е постъпило в касационната инстанция на 23.05.2022г., след изтичането на давностния срок. За разлика от гражданския, в наказателния процес съдът служебно следи за настъпила давност и ако констатира, че такава е налице, следва на това основание да прекрати наказателното производство, освен ако обвиняемият или подсъдимият направи искане то да продължи. В случая искане за продължаване на производството не е направено с подадената касационна жалба и допълнението към нея (подадено на 06.06.2022г.). Подсъдимият, макар и редовно призован, не се е явил пред касационния съд, където присъствието му не е задължително и не е заявил желание производството да продължи. При тази хипотеза касационният съд намери, че воденото срещу Г. К. Б. наказателно производство следва да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК тъй като наказателната отговорност е погасена с изтичането на предвидената в закона давност. Постановените от инстанционните съдилища присъди следва да бъдат отменени, тъй като погасяването на наказателната отговорност не позволява произнасяне по съществото на казуса и относно вината на подсъдимия. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.24, ал.1, т.3 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 5 от 22.02.2022г., постановена по внохд № 496/21г. на Хасковски окръжен съд и присъда № 260029 от 26.05.2021г., постановена по нохд № 542/20г.,на Хасковски районен съд. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу Г. К. Б. за престъпления по чл.131, ал.1, т.2 пр.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК и по чл. 131, ал.1, т.2 пр.1 и т.4 , пр.2 във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.